Фердинанд, Борис III и Симеон - Ватиканът не позволява децата им да са православни, а Търновската конституция ги задължава

През 2002 г. Калина е първата царска дъщеря от 6 века, която се омъжва в България

Вече 93 години в семейството на Симеон Сакскобургготски няма сватба с принц или принцеса от кралски произход. Последната венчавка с жена със синя кръв е на баща му цар Борис III с Йоана Савойска, дъщеря на италианския суверен, на 3 октомври 1930 г. Преди това дядо му Фердинанд е взел за съпруга принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, чийто баща е монарх на Парма и Пиаченца (държава, която впоследствие влиза в рамките на Италия). Вторият му брак е с принцеса Елеонора от немския княжески род Ройс.

Бившият български премиер прекъсва тази традиция,

като през 1962 г. се венчава за доня Маргарита Гомес Асебо, която е дъщеря на маркиз, екзекутиран заедно с майка ѝ в началото на гражданската война в Испания. Техните четирима синове и дъщеря също не сключват брак с принцеси или престолонаследници.

Но пък княгиня Калина е първата царска дъщеря, която вдига сватба в България след 600 години прекъсване. Преди нея народът ни е виждал церемонията на Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър и сестра на Иван Шишман, и деспот Константин, но няма запазени свидетелства за празненствата. Сестрата на цар Борис III – Надежда, напуска България с баща си Фердинанд и се омъжва в Германия за принц Албрехт Ойген фон Вюртемберг.

"За пръв път от 6 века женим тук царска дъщеря", радват се събралите се самоковчани, когато на 26 октомври 2002 г. любимката на Симеон Калина се венча за своя избраник - мореплавателя и пътешественик Китин Муньос, в параклиса в "Царска Бистрица", построен специално за целта

Двамата са се запознали 3 години по-рано в бар в Мадрид благодарение на испанския бонвиван Алваро де Маричалар.

Той е девер на принцеса Елена, сестрата на настоящия испански крал Фелипе.

Естествено, после е поканен на сватбата в Боровец заедно с над 300 гости от аристократични фамилии от целия свят. Те пристигат с автобуси от летището в София и в деня преди церемонията разглеждат сергиите в курорта и си избират български сувенири. Домакините ги гощават с традиционни ястия - баница, самоковски зелник, качамак, кисело мляко и айрян. Сакскобургготски лично обяснявал на своите роднини и приятели кое какво е и кои вкусове си отиват.

Калина също рекламира националните фолклорни мотиви. Избрала е рокля с български шевици от всички географски области и сама е измислила модела. Тоалетът е завършен със сребърни пафти.

Тъй като младоженците не са православни, венчавката е в специална шатра отвън до параклиса, защото католическият канон го позволява. Вечерта партито продължава в хотел "Рила". Танците са открити по аристократична традиция с валс - царят с Калина и Китин с доня Маргарита.

Пиронът в програмата е изпълнението на хор "Аква Делия" с песента "Хубава си, моя горо". А в ролята на диджей се появява дъщерята на Херберт фон Караян Арабел.

72 години по-рано, когато народът гледа сватбата на цар Борис III и принцеса Йоана Савойска, обичаите са доста по-консервативни. Дълго време младият монарх търси начин да получи позволението на папата, тъй като той е православен, а тя – католичка. В онези години това е сериозен проблем. Баща му Фердинанд е отлъчен от църквата, защото е кръстил сина си не по католическите канони, а Борис знае, че Търновската конституция на България го задължава престолонаследникът да изповядва православната вяра.

Владетелят прави предложение за брак

на Йоана в деня на сватбата на брат ѝ – престолонаследника Умберто. Междувременно търси подкрепата на папския нунций в София – монсеньор Анджело Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII, който е благосклонен към брака между италианската принцеса и българския цар. Правителството на Андрей Ляпчев и митрополит Неофит, старши член на Светия синод, са дали съгласието си.

Борис е поискал разрешение и от крал Виктор Емануил III, като очаква от него шифровано съобщение, за да обяви годежа в деня, в който се навършват 12 години от възцаряването му – 3 октомври 1930 г. Уговорката е тъст му да напише, че книгата се е получила. Телеграмата идва чак в късния следобед. Тя гласи: "До Соколски, София, Двореца. Радостен съм да изпратя книгата днес. Моля, отговори дали ще я публикуваш на 3-ти или в друг ден, за да го направя в същия ден. Подпис: "Вуйчо"."

Така годежът е обявен едновременно в София и в Рим на 4 октомври. Но страховете, че консервативните среди ще се противопоставят на католическата сватба, остават, тъй като царят предлага дата 18 октомври, а тъст му иска отлагане.

В крайна сметка венчавката е на 25 октомври в италианския град Асизи по желание на булката. Тя изрично настоява да няма пищни декори. "Не гримирайте Асизи", казва младата принцеса. Затова църквата "Свети Франциск" е без гирлянди, дамите са със затворени деколтета и почти без бижута.

На церемонията идва бащата на младоженеца – Фердинанд, както и гости от кралски фамилии, 135 журналисти отразяват събитието. Италия им е инсталирала телефонна мрежа, за да предават до медиите си.

Младоженците са благословени по католически обичай и се подписват. След това заминават с кораб за България и акостират в Бургас, където са посрещнати с клаксоните на локомотивите на гарата. Оттам се придвижват до София с царския влак, където са посрещнати с топовни гърмежи и звън от камбаните на всички столични църкви.

Софийският митрополит Стефан е измислил церемония, която да не изглежда като втора сватба.

Посреща младите пред храм "Св. Александър Невски" със златен потир, завежда ги до средата на храма и прочита молитва за благословение и ги причастява. След това се отправят към царския трон през олтара, където клирът отслужва тържествена литургия.

През 1933 г. се ражда дъщерята на семейството Мария Луиза, а през 1937 г. – престолонаследникът Симеон, чиято сватба предизвиква същите проблеми като при родителите му. Той е православен, а тя - католичка. Но за негово щастие в онзи момент папа е някогашният нунций в София, помогнал на баща му да получи съгласието на Ватикана. Церемонията се състои през 1962 г.

Сакскобургготски живее извън България, тъй като е изгонен заедно с майка си и сестра си от комунистите след референдума през 1946 г. Именно фактът, че е в Испания, го запознава с доня Маргарита Гомес Асебо. Когато заминава да учи във Военната академия във Вали Фордж в САЩ, научава, че тя също ще бъде там на гости на своя приятелка. Изпраща ѝ покана за бала на училището, но в същото време бъдещата му жена вече е в Япония. Срещат се отново следващото лято в Мадрид и решават да се оженят.

Симеон знае, че при брак между католик и човек с друга вяра Ватиканът изисква писмено обещание, че децата им ще бъдат кръстени по католически обичай. А той продължава да спазва изискванията на Търновската конституция синовете му да са православни, макар комунизмът да е в разгара си и да няма никакви признаци някога да се завърне на трона у нас.

Бъдещият премиер се консултира с адвокат, който открива, че вече е имало подобен

прецедент на нарушаване на католическото изискване.

През 1938 г. в Япония губернатор шинтоист се е оженил за католичка, без да е обещавал нищо за религията на децата си, благодарение на местния католически епископ.

Същото изключение се случва и през 1961 г. Испанският крал Хуан Карлос се сгодява за гръцката принцеса София, която е православна.

Така Симеон и Маргарита празнуват сватбата си цели три пъти. Първата е на 14 януари 1962 г., когато е същинската венчавка от отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, роднина на царя. Булката носи тиарата на свекърва си Йоана. Бижуто е подарък от баща ѝ - италианския крал Умберто, който също е в прогонен като племенника си. Второто тържество е на 20 януари в Лозана, когато подписват граждански брак пред кмета. И третата е в църквата във Веве, Швейцария, където церемонията е по православен обичай. Отслужена е от митрополит Андрей Нюйоркски, който също е в изгнание като Симеон, заедно с руския архиепископ в Швейцария.

Първородният им син Кардам вече без никакви проблеми бе венчан в православната църква в Мадрид през 1996 г. за своята избраница Мириам де Унгрия. Тя носи тиарата на баба му Йоана, която е подарък от краля на Италия Виторио Емануеле. Така

Борис Сакс Кобург получава правото да бъде кръстен в православната вяра,

за да продължи традициите по Търновската конституция.

Същото украшение като Мириам носи на сватбата си и друга от снахите на царя – Росарио Надал, която се омъжва за княз Кирил през 1989 г. И той е православен, но това вече не е никаква пречка. По нейно желание тържеството е в католическия параклис в двореца на остров Палма де Майорка.

Така че когато пазителят на династията реши да се ожени, за него няма да има никакъв проблем да избере съпруга от каквато и да е вяра. Много е вероятно обаче тя да носи тиарата на прабаба му Йоана, както всички царски снахи.

Сима Владимирова /24 часа