Алергията може да не е към котки, а към понеделници. Към сутрини, в които отново си станал твърде рано, за да угаждаш на чужди очаквания. Към офиса, който мирише на изисквания. Към живота ти, който не е точно твоят.

Тялото ти сякаш се опитва да те спаси - от някого, от нещо, от самия теб. В света на медицината свикнахме да търсим причината в онова, което може да се измери - прах, полени, храни, препарати, животинска козина и слюнка... Но какво става, когато симптомите не отговарят на нито един тест? Когато кожата гори и се зачервява, носът тече или дишането става трудно, а всички изследвания показват, че си здрав? И болен ли си, ако тялото ти отвътре е в покой, но отвън чертае карта на тревожността, страха и задушените емоции?

Токсични отношения и алергични ситуации

Тялото няма речник, но говори. И често използва именно симптомите, за да каже това, което умът отказва да признае. В медицината това се нарича психосоматика - връзката между психиката и физическите прояви, които нямат органична причина, но са болезнено реални. Всеки човек е преживявал подобни прояви, дори и да не е обръщал внимание, защото тревожността, страха и вътрешните конфликти са част от човешката ни природа. Но когато живеем в постоянна тревожност, нивата на стресовия хормон кортизол се задържат високи. Това потиска имунната система, влошава състоянието на кожата, разстройва храносмилането, прави дишането повърхностно. Имунната ни защита започва да напада "свои" структури, активирайки отговори, които нямат реален дразнител: хрема без вирус, обрив без алерген, задух без астма.

Наскоро моя близка заживя при своя приятел, който имаше котка. Отношенията им бяха полюсни и докато преди тя, в моменти на напрежение, намираше убежище в дома си, откакто се нанесе при него, започнаха оплаквания, наподобяващи тежка алергия - запушен нос, обрив, сърбеж и задух. Симптомите се появяваха вечер и естествено, първи заподозрян, беше котката. Да, но след серия кожни и кръвни тестове, резултатите се оказаха негативни. Тя нямаше алергия нито към животни, нито към домашен прах.

На мен обаче ми сподели, че напрежението и притеснението да не се скарат, я кара да изпитва тревожност още преди да се прибере. Бях убедена, че тялото й реагира буквално на емоционалния климат в новия й дом, а не на котката. Това се потвърди и от психиатъра, при който я заведох. Усещането, че е в капан и компромисите, които се налагаше да извърши, за да не афектира свръхреактивния й партньор, бяха задействали алармената система в тялото й.

Подобни случаи не са рядкост и в научната литература. В публикация от Frontiers in Psychiatry (2022) се посочва, че "Психичните разстройства и продължителният стрес могат да модифицират активността на имунната система, водейки до симптоми, наподобяващи алергии, включително активиране на мастоцити и увеличено освобождаване на хистамин дори без антигенен стимул". А в друго изследване, публикувано в The Journal of Psychosomatic Research, се говори за това, че: "Пациенти с неоткриваема алергия, но с отчетливи симптоми, често страдат от тревожни разстройства, чиито физически прояви могат да бъдат израз на неразпознати вътрешни конфликти."

Класическата медицина обяснява алергията като имунна хиперреакция, тоест, свръхчувствителност към иначе безвредни вещества, като цветен прашец, прах, животинска козина, някои храни. Но все по-често в наши дни алергията излиза от рамките на това определение. Дори някои учени говорят за емоционални алергени - неща и ситуации, които не се улавят от лабораторията, но активират физиологични реакции, като неприятни срещи, места, понеделници, партньори. Имунната система започва да действа като психичен барометър и навлиза в друга научна територия - психоневроимунология.

Психоневроимунологията проследява чрез научен подход връзките между психиката, нервната и имунната система. Хроничният стрес, потиснатите емоции и вътрешните конфликти не просто влошават алергиите, но могат и да ги създадат. Биологичните единици са кортизол, мастоцити и възпалителни медиатори, на които тялото реагира, когато е под заплаха, без значение дали заплахата е физическа или емоционална и е породена от несигурност, страх..., дори от самота.

Това не означава, че алергиите са "само в главата ни", а че главата ни е част от тялото - и обратно. Едно такова лечение трябва да включва не само антихистамини, но и психотерапия, не само "приспиване" на алергените, а събуждане на себе си в опит да се разберем по-добре и да се приемем.

Особената чувствителност при децата

Днешните деца растат под прожекторите на сравненията. Класирания, състезания, легитимност в социалните мрежи и невидими, но натрапчиви родителски очаквания. Детският бунт изразен в телесна съпротива се проявява тогава, когато думите не са позволени и започват да се затлачват тежки емоции, не винаги разбрани изцяло от детето. Тогава сенната хрема се появява или се засилва не само в сезона на полените, но и в сезона на изпитите, в дните преди важни събития, в седмицата, в която детето е трябвало да се представи по най-добрия начин. За някои деца, които са възпитавани в духа на постиженията, алергията се превръща в единственото легитимно пространство за почивка, в което е оставено на мира и му се оказва нужното внимание. Родителите често не разбират защо хремата се засилва, защо лекарствата не действат съвсем, защо детето е здраво, а не изглежда и не се чувства добре.

В контекста на психосоматиката, телесният симптом е форма на протест срещу безпощадната нужда да бъдеш "достатъчно добър", срещу липсата на време за игра, спонтанност и грешки.

Кожата като огледало на емоциите

Кожата е повече от защитна бариера. Тя е орган с изключителна чувствителност, не само физическа, но и емоционална. Всеки е усещал пламтящото си лице в стресови и напрегнати моменти, или да става на петна, когато се докоснем без да се усетим. Такива кожни реакции активират процеси, които след време могат да доведат до хронични кожни заболявания като екзема, упорито акне и дори псориазис. Това явление е обяснимо чрез психодерматологията - нова област, която изучава как емоциите и психическото здраве влияят на кожата. Мозъкът и кожата са свързани чрез сложна невробиология, а нервите и хормоните, които се отделят при стрес, могат да доведат до активиране на възпалителни процеси на повърхността на кожата.

Доктор Мишел Кампос, специалист по психодерматология, казва: "Кожата е първият орган, който реагира на стрес, и този процес е не само физиологичен, но и психологичен." Така тя обяснява защо заболявания като псориазис или акне могат да се влошат или да се появят именно в моменти на силен стрес, тревожност или депресия.

Всичко това ни кара да се замислим, че лечението на подобни проблеми трябва да е комплексно, да лекуваме не само симптомите на кожата, но и причините, които водят до тях. За лечението на емоционалните "алергени" в нашия живот все още няма измислено лекарство, но затова пък имаме право на избор - да слушаме тялото си или да се подчиним на неудовлетвореността от начина ни на съществуване.

Психосоматичните реакции са начинът на тялото да ни извади от режим на оцеляване и да ни върне към себе си. Да ни подскаже, че не е нормално да се чувстваш зле и да го приемаш за нормално. В този смисъл те са ни повече от полезни и само чрез тях можем да стигнем до корена на проблема.

А моята приятелка напусна дома и мъжа, но не и котката. Нея си я прибра вкъщи.