През 1925 г. шотландският изобретател Джон Логи Беърд постига нещо, което за времето си звучи като научна фантастика

Замисляли ли сме се някога колко естествено приемаме екраните около нас? След дълъг ден просто натискаме дистанционното и в миг светът оживява... лица говорят, очи гледат, истории се разгръщат в светлина и цвят. Днес това е толкова е обичайно, че забравяме колко невероятно е всъщност да виждаме хора, които не са там, и да споделяме време и емоции през един екран.

Преди по-малко от век това било чиста магия докато през 1925 г. шотландският изобретател Джон Логи Беърд не постигнал нещо, което дотогава звучало като научна фантастика. Той успешно предава движещо се изображение на човешко лице - първият разпознаваем телевизионен образ в историята. Лицето принадлежи на 20-годишния тогава офис работник Уилям Тейнтън, който, без да подозира, ще влезе в историята като първата телевизионна звезда. Почти четири десетилетия по-късно той ще се върне пред камерите на BBC, за да разкаже за онзи "луд", но и велик момент, когато човечеството за първи път се видя на екран.

Още през 1850 г. учени и изобретатели започват да търсят начин да предават образи от разстояние. Идеята за "далечно виждане", взето от гръцката tele (бел. ред. далеч) и латинската vision (бел. ред. виждане) се върти в умовете на инженери, но реализацията й изглежда невъзможна. Необходими били още седем десетилетия и един напълно неконвенционален човек, който вместо с академична лаборатория, разполага с изхвърлени велосипедни лампи, дървени плоскости и кутии от бисквити.

Джон Логи Беърд, син на свещеник от Хелънсбърг, бил човек с крехко здраве, но безкрайно упорит дух. Заради здравословните си проблеми е обявен за негоден за служба в Първата световна война и започва работа в електроенергийна компания.

Изобретателският му дух обаче не му давал покой. Вдъхновен от кратък разказ на британския писател Хърбърт Уелс Беърд решава да направи изкуствени диаманти от въглерод, използвайки огромни количества електричество, но вместо това предизвиква временен срив в електрозахранването на Глазгоу.

След поредица от неуспехи Беърд все пак намира щастието в предприемачеството. След като продава бизнеса си през 1923 г., той се установява в Хейстингс, където морският въздух лекува белите му дробове. Там, в малка стаичка, превърната в лаборатория, започва експериментите, които ще променят света завинаги. Работната му среда е далеч от стерилна... смес от кабели, прах и риск от токови удари запълвали пространството. С импровизирано оборудване като кутия за чай, лампи, мотори и стар велосипед, Беърд създава първия механичен телевизионен апарат. В центъра на системата му стои въртящ се диск на Нипков, който сканира изображението ред по ред с помощта на фотоклетки и мощна светлина. Сигналите се предават и преобразуват обратно в движеща се картина. Докато в една зимна нощ на 1925 г. върху малък екран се появява първият човешки силует, предаден на живо.

"Тогава ми се стори развълнуван и малко луд", ще каже години по-късно първият телевизионен герой Уилям Тейнтън.

След като претърпява електрически удар в Хейстингс, Беърд се мести в Лондон и наема апартамент в Сохо, който превръща в нова лаборатория. Температурата там била толкова висока, че експериментите ставали непоносими за живи хора, затова изобретателят първоначално използвал кукла. Скоро обаче решава, че му трябва "истинско лице" или в неговите очи - опитно зайче.

Така Беърд се спуска по стълбите в сградата и буквално издърпва младия Уилям Тейнтън, работещ на етажа под него. "Беърд ме грабна за яката и изглеждаше толкова развълнуван, че и една дума не ми каза", разказва Тейнтън пред BBC.

Когато влиза в лабораторията младият мъж е шокиран от хаоса: висящи кабели, въртящи се дискове, стари батерии и лампи, които хвърлят заслепяваща светлина. "Апаратурата беше в окаяно състояние", казва той. "Имаше картонени дискове с велосипедни лещи и няколко мотора, които въртяха диска." По негови думи Беърд го поставил пред предавателя и му казал единствено: "Не мърдай."

Но жегата ставала непоносима. "Започнах да усещам как ме пекат жив", спомня си Тейнтън. За усилията си да стои мирно той получава половин крона от Беърд, символично наречената "първа телевизионна такса". "Издръж още няколко секунди, ако можеш", казал му Джон.

Изобретателят му наредил да изплези езика си и да прави гримаси, за да провери дали движението ще се улови. И в онзи момент се случва чудото... Беърд вижда лицето му на екрана.

"Той дотича при мен, вдигнал ръце, и каза, че ме е видял на екрана. Той беше създал първата истинска телевизионна картина. До този момент аз не знаех какво е телевизия. Нямаше яснота, виждаха се само сенки и линии, които се спускаха надолу."

За да разбере за какво говори Беърд, Тейнтън отива на негово място и вижда на екрана лицето му - размазано, със сенки и линии, но движещо се. "Казах му, че не мисля, че е нещо особено", признава Тейнтън. "Това е само началото", отвърнал му Беърд. "Ще видите, че телевизията ще бъде във всеки дом в страната и в целия свят", зарекъл се.

И така на 26 януари 1926 г. Джон Логи Беърд организира първата публична демонстрация на телевизия в света в Лондон пред членове на Кралското общество. Присъстващите не могат да повярват на очите си, когато виждат движещо се изображение, предадено в реално време.

Макар че по-късно неговата механична система е изместена от електронните телевизори, Беърд остава пионерът, който проправи пътя за бъдещето. Той експериментира и с цветна телевизия, триизмерни изображения и дори с предаване на телевизионен сигнал през Атлантическия океан много преди времето си.

Джон Логи Беърд умира през 1946 г., оставяйки след себе си не само изобретение, а цял нов свят. През 1951 г., пет години след смъртта му, Уилям Тейнтън се връща в Сохо за откриването на синя паметна плоча в чест на човека, който го направи първата телевизионна звезда. На церемонията един от ораторите казва: "Истинският му паметник не е тук, а във всяка телевизионна антена, издигната над всеки покрив."

И наистина само няколко години след този спомен през 1969-а милиони хора по света гледат кацането на Луната. Научната фантастика, която вдъхновила Беърд, вече е станала факт. А този "малко луд шотландец" се оказва човекът, който даде на света очи.