Поредната литературна вечер на Театъра на словото в една от залите на Културния института „Красно село“ бе посветена на Светослав Минков по повод 115-годишнната от раждането му (1902-1966 г.), предаде репортер на БГНЕС.
Талантливият творец е смятан за бащата на българската фантастика, но днес той „като мнозина литературни първенци тъне в полупрозрачната мъгла на днешното безразличие“, изтъкна в словото си известният ни литературен историк и критик Йордан Каменов. Думите му скицириха пред аудиторията портрета на един скромен, но честен и достоен човек с голям сатиричен талант.
Всъщност Светослав Минков няма героична или политически отличаваща го биография, която обаче без да е показна, е показателна за съдбата на родния писател, констатира изследователят. Той припомни люшканията на таланта в образованието: военно училище във Виена, икономика в Мюнхен, славянска филология в София. Наблюдателното му око обаче открива причината за това. „Скоковете говорят за едно – вероятен родителски натиск, за да бъде отклонен от писателското поприще“. Натискът впрочем е от баща офицер. Талантът не е вкаран в калъпа, но остава без завършено висше образование, което обаче не му пречи да се самообразова и да притежава висока култура на писане. Такава впрочем е и съдбата на не малко първенци на родната ни словесност.
Биографията на Светослав Миков е показателна и с трудната борба за хляба през 30-те години и „непоносима атмосфера на всекидневни разправии с кредиторите ми”.
Що се отнася пък до почтеността, Светослав Минков се явява пред съда през 1941 година, за да защити Никола Вапцаров, който тогава бил съден за...поезия. И с оценката си за таланта му има важен принос за оправдателна присъда. Като дълбок познавач на литературния ни живот Йордан Каменов не пропуска да сложи този щрих в портрета на твореца.
Запознавайки аудиторията с творчеството му, литературоведът подчера, че Светослав Минков „предлага своите бивалици-небивалици, гротескно оформените сюжети на българския здрав разум и още по-здравия въставащ хуманизъм срещу безумието на обездухотворяването и дехуманизацията на света. Небивалиците, т. е. разказите с гротесково-фантастичен сюжет, се подиграват с демонстративния хуманизъм /„Филантропична история”/, с безкрайната суетност и фалшив блясък /„Дамата с рентгеновите очи”/, с надутата безпомощност на хуманитаристиката /”Новият Робинзон”/, с медицинската екстравагантност /”Водородният господин и кислородното момиче”/, с подмяната на човешката емоционалност /”Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!... ”/ и с какво ли още не, характеризиращо планетарната криза на човека и обществото“. Това са все оценъчни щрихи на един плътно изграден писателски профил.
Впрочем за това принос имат и актьорите Ботдана Вульпе и Любомир Бъчваров, които представиха редица разкази на „героя“ на вечерта.
БГНЕС припомня, че всеки месец в продължение вече на трета година Театърът на словото към БАНИ провежда в Културния институт „Красно село“ литературни вечери за най-ярките и именити лица на българската литература. /БГНЕС