Три промени от последните месеци засягат всяко семейство, което търси болногледач за възрастен родител. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната и всички договори за грижа се сключват в евро. От същата дата минималната работна заплата е 620,20 евро. А от 30 декември 2025 г. действат по-строги правила за доставчиците на социални услуги без лиценз.

Илюстрация: основните промени за семействата, които търсят болногледач, от декември 2025 до август 2026 г.

Цените – вече само в евро

Левът беше заменен по фиксирания курс 1,95583 лева за евро. Задължителното двойно обозначаване на цените в лева и евро продължи до 8 август 2026 г. и оттогава цените се обявяват в евро.

За семействата това означава по-лесно сравнение, но и нужда от внимание: при старите договори е добре да се провери дали сумата е преизчислена точно по официалния курс и закръглена до цент по математическите правила.

По-висока минимална заплата

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата у нас е 620,20 евро бруто. Тя е долната граница за болногледач, нает на пълен работен ден по трудов договор. Повишението може да се отрази и на цените на агенциите, при които болногледачите работят на трудово правоотношение.

По-строги правила за лицензите

С промени в Закона за социалните услуги, в сила от 30 декември 2025 г., се увеличиха санкциите за нарушенията. Освен това в Наказателния кодекс беше инкриминирано организирането, ръководенето или предоставянето без лиценз на резидентна грижа, на услуга за осигуряване на подслон и на асистентска подкрепа. Това съобщи Агенцията за качеството на социалните услуги, която издава лицензите и контролира доставчиците.

Наказателна отговорност обаче не настъпва при всяко нарушение. Според приетите от Народното събрание текстове тя се търси, когато деянието е извършено след наложено административно наказание за същото нарушение, или при утежняващи обстоятелства – например с документи с невярно съдържание или от организирана престъпна група. Предвиденото наказание е до пет години лишаване от свобода и глоба, а при утежняващите обстоятелства – по-тежко.

Мярката е насочена основно към нерегламентираните домове за възрастни хора, но се отнася до всеки, който предоставя тези три вида услуги без лиценз.

Посредник или доставчик на услуга?

Пазарът на грижа у дома включва различни модели. Едни организации предоставят лицензирана социална услуга. Други подбират болногледач и посредничат при наемането му – такава посредническа дейност изисква регистрация в Агенцията по заетостта. Трети са частни лица, които се договарят директно със семейството.

Разликата има значение: от модела зависи кой е работодател на болногледача, кой отговаря при проблем и какви права има семейството.

Какво да проверят семействата

• С кого точно се сключва договорът и в какво качество действа организацията.
• Цената в евро, включително доплащанията за нощи, празници и по-тежка грижа.
• Условията за заместване при болест и за замяна на човека, ако не пасне.
• Как се прекратява договорът и с какво предизвестие.

Публичните цени улесняват сравнението. DobroYou например публикува единен ценоразпис в евро, който е еднакъв за цялата страна и не зависи от града. Така семейство от Русе и семейство от София могат да сравнят офертите по едни и същи числа.

Какво не се е променило

Част от правилата остават същите. Болногледачът у дома не е медицинска сестра: той може да подава лекарства по назначената от лекаря схема, но не прави инжекции и не променя терапията. За медицинските манипулации се търси медицински специалист. Договорът – с агенция или с частно лице – остава единственият документ, по който семейството може да търси отговорност, затова устните уговорки „ще се разберем“ не са добра идея.

Какво следва

Търсенето на грижа у дома ще продължи да расте заедно със застаряването на населението. За семействата най-сигурният избор остава писменият договор, ясните задължения и проверката на организацията, преди близкият човек да бъде поверен в чужди ръце.