Италианката Ема Морано свързвала дълголетието си с необичайни навици

Ема Морано остава в историята като една от най-дълголетните жени в света. Италианката е родена през 1899 г. и достига забележителната възраст от 117 години. През 2016 г. тя е последният жив човек, роден през XIX век. Животът й преминава през период на огромни исторически промени - тя става свидетел на две световни войни, първия полет на човек в Космоса, множество научни открития и смяната на повече от 90 италиански правителства. Въпреки преживените трудности Морано е известна със спокойния си характер и способността да запазва оптимизма си.

Самата Ема обяснявала необичайното си дълголетие с няколко прости житейски принципа - да не позволява на стреса да определя живота й, да следва собствените си навици и да остане вярна на решенията си. Когато я питали как е успяла да достигне толкова напреднала възраст, тя откроявала два фактора - решението никога повече да не се омъжва и необичайния си хранителен режим. Лекарят, който я наблюдавал в продължение на близо 30 години, обаче смятал, че генетиката вероятно има по-съществена роля от начина й на живот. Майката на Морано доживяла до 91 години, а няколко от сестрите й преминали границата от 100 години.

Първата от двете "тайни", които Ема посочвала, всъщност няма нищо общо с храната. Тя била убедена, че съзнателният й избор да остане сама й е помогнал да живее по-спокойно. След като губи любимия си по време на Първата световна война, около 20-годишна възраст тя се омъжва за друг мъж, но бракът не й носи щастие. През 1938 г., след смъртта на малкото й дете, Морано решава да прекрати тежките за нея отношения и повече никога не сключва брак. За нея самостоятелният живот постепенно се превръща в символ на свобода, вътрешно спокойствие и възможност сама да определя бъдещето си.

Този житейски избор трябва да се разглежда и през призмата на времето, в което Ема е живяла. За много жени от нейното поколение бракът е бил свързан с далеч по-строго разпределение на семейните роли и значително по-ограничена лична независимост в сравнение със съвременните общества. Някои наблюдения върху поколения, родени през първата половина на XX век, свързват съчетаването на домакински и професионални задължения с допълнителен стрес при омъжените жени. Подобни данни обаче не бива автоматично да се пренасят върху днешните отношения, тъй като семейните модели и разпределението на отговорностите са се променили значително.

Затова самотният живот не може да бъде представян като универсална рецепта за здраве или дълголетие. Качеството на отношенията и личните предпочитания са от съществено значение, а хармоничното партньорство също може да бъде източник на подкрепа и по-малко стрес. В същото време периодите, прекарани насаме, могат да дадат възможност човек по-добре да осмисли собствените си желания, цели и приоритети. Те могат да бъдат време за възстановяване, повече самостоятелност и изграждане на увереност, вместо непременно да се възприемат като нежелана изолация.

Втората особеност в живота на Ема Морано е далеч по-необичайна - хранителният й режим. В продължение на десетилетия яйцата били неизменна част от ежедневното й меню. Според разказите за навиците й тя приемала по три яйца на ден - две сурови сутрин и още едно, приготвено като омлет, на обяд. На преклонна възраст намалила количеството до две яйца дневно, но не се отказала от дългогодишната си традиция. Този навик започнал още в младостта й, когато след Първата световна война била диагностицирана с анемия и получила препоръка да включи повече богати на белтъчини храни в менюто си.

Морано имала и друга характерна привичка. Любимата й напитка била грапа - традиционна италианска спиртна напитка от гроздови остатъци. Тя приготвяла своя версия с билки и подправки и си позволявала малко количество всеки ден. Това обаче не означава, че подобен навик трябва да се възприема като препоръка за дълголетие. Фактът, че определена храна или напитка присъства в режима на човек, достигнал изключително напреднала възраст, сам по себе си не доказва, че именно тя е причината за дългия му живот.

Диета, изградена почти изцяло около един продукт, също не отговаря на общоприетата идея за разнообразно и балансирано хранене. Яйцата обаче са хранително ценен продукт. Те осигуряват пълноценен белтък и съдържат витамини A, D, E и витамини от група B, както и минерали като желязо, цинк и селен. В жълтъка се съдържат още лецитин и холин, като холинът участва в редица важни процеси в организма, включително нормалното функциониране на нервната система. Това обяснява защо яйцата могат да бъдат част от пълноценно меню, без необичайният режим на Морано да се превръща в модел за подражание.

Един от най-разпространените въпроси около яйцата е свързан с холестерола. Те действително съдържат хранителен холестерол, но връзката между консумацията им, стойностите на холестерола в кръвта и сърдечно-съдовия риск е по-сложна, отколкото дълго време се е смятало. Индивидуалният здравен статус, цялостният хранителен режим и останалите рискови фактори също имат значение. Затова твърдението, че яйцата сами по себе си непременно са вредни за сърцето, е прекалено опростено, както би било неточно и да се определя конкретно количество като еднакво подходящо за всички хора.

Яйцата не могат автоматично да бъдат обвинявани и за покачването на теглото. Богатото им съдържание на белтъчини може да допринася за по-продължително усещане за ситост, а начинът на приготвяне и останалата част от менюто са важни за общия енергиен прием. Съществуват и погрешни представи, че консумацията им може да наруши човешкия хормонален баланс само защото яйцето е репродуктивна клетка на птица. Хранителните белтъчини и мазнини се разграждат и използват от организма като хранителни вещества, а това не означава, че яйцата пренасят птичи хормонални функции върху човека.

При яйцата от търговската мрежа има и още едно често срещано объркване - обичайно продаваните яйца не съдържат развиващ се ембрион, тъй като са неоплодени. От хранителна гледна точка те представляват източник на белтъчини, мазнини, витамини и минерали. За хората, които ги включват редовно в менюто си, значение има както качеството и безопасното съхранение на продукта, така и начинът на термична обработка. Варенето, печенето и други методи, при които не е необходимо добавянето на много мазнина, позволяват яйцата лесно да бъдат част от разнообразно хранене.

Историята на Ема Морано е любопитна най-вече защото показва колко трудно е изключителното дълголетие да бъде сведено до една храна или житейски навик. Самата тя отдавала голямо значение на спокойствието, независимостта и необичайния си хранителен режим, докато лекарят й поставял акцент върху силната семейна предразположеност към дълъг живот. Нейните навици остават интересна част от биографията й, но не представляват доказана формула за достигане на 100 или повече години. По-важният извод от историята й е, че дълголетието вероятно е резултат от сложно взаимодействие между наследственост, среда, начин на живот и множество индивидуални фактори.