Има толкова много хора, които се изчервяват само при споменаването на думата сперма (добре, де, за онези, които пак се изчервиха - семенната течност), че вероятно и вие познавате един/една или няколко от тях. Вероятно това е една от причините, поради които митовете около тази субстанция са неизброими.

Природата обаче е удивителна в изобретателността си, а без тези микроскопични опашати „създания“ Земята щеше да е много самотно място.

• Ненормалната нормална сперма. Човешката „машина за производство на сперматозоиди“ както си работи нормално, ненадейно си губи „настройките“. Иначе как ще се намери логично обяснение, защо сперматозоидите не излизат еднакви, „по калъп“? 90% от тях излизат от „фабриката“ деформирани: някои са с по две опашки, други – с огромни главички, сбръчкани опашки… списъкът може да се продължи безкрайно. Това обаче е цената, която плащаме за моногамията. При онези видове, при които оплодяването на яйцеклетката може да се случи от спермата на повече от един самец (както е например при котките), е доста по-вероятно един сперматозоид да прилича на останалите.
• Съвсем малко. Възрастен жребец (говорим за кон, не за мъж) отделя еднократно около 60-100 милилитра сперма, бик – 40-50 мл, а мъж… само 2-6 мл, тоест приблизително половин чаена лъжичка.
• Сперматозоидите носят шапчици. Е, добре де, не е точно шапки, но на главичките им има структура, подобна на чашка, която се нарича акрозома. Това е мембранно мехурче, в което се съдържат химически съединения, които се освобождават, когато сперматозоидът се закрепя за яйцеклетката. Веществата са „разтворител“ за повърхността на яйцеклетката, така че сперматозоидът да може да проникне в нея.

• И един тестис стига. Ако в резултат на някаква неблагоприятна ситуация мъжът загуби единия си тестис, вторият е напълно годен да произведе достатъчно сперма, за да бъде заченато дете. Възможно е дори „самостоятелният воин“ да се увеличи като размер. Заради туморно заболяване известният велосипедист Ланс Армстронг губи единия си тестис, но това не му пречи да стане баща на пет деца.
• Жестока конкуренция. За правото да оплодят една яйцеклетка се съревновават около 200 милиона сперматозоида. И всеки от нас е плод на онзи „един на около 200 милиона“, който е победил в тази жестока конкуренция.
• Фабриката никога не спира производството. Жените се раждат с определен, краен брой от яйцеклетки за целия си живот. При мъжете нещата са коренно различно „подредени“. Те произвеждат сперма всеки ден. През целия си живот. С възрастта обаче, спермата става по-вяла и „неработоспособна“, но механизмът за производството ѝ си функционира 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата.

• Имунитетът не ги понася. В имунната система на  всеки от нас съществуват особени антигени, чрез които организмът ни „разбира“ дали си има работа с чужда клетка, която непременно следва да бъде унищожена, защото е „враг“, или е „наш човек“, който трябва да се брани. За собствени клетки, обаче, тази система приема само онези, с които сме родени и сме „програмирани“ да възпроизвеждаме, а всичко останало се смята за „натрапници, чужди врагове“. При мъжете спермата започва да се произвежда, когато момчето навърши 11-13 години. Това означава, че на имунната му система хич не ѝ харесва появата на нови неща. Поради тази причина синтезирането ѝ се случва в специални канали, които са изолирани от имунната система. За съжаление, този механизъм често се „поврежда“ и мъжкият или женският имунитет, когато срещне сперматозоиди, ги унищожава.
• Живот след смъртта. Живеем във времена на бурно развитие на технологиите. Днес вече разполагаме с програми за асистирана репродуктивност, които позволяват да се раждат деца и от вече починали родители. Технологията е налична и изобщо не е сюжет от фантастичен роман. Засега са разработени два варианта за посмъртна репродукция: за оплождане се използва криоконсервирана сперма (или яйцеклетки), или се взема сперма от наскоро починал мъж. Първият случай на забременяване след посмъртно оплождане е от Великобритания и датира от 1997 година. Програмата обаче все още е (и ще бъде) обект на дискусии, както от медицинска и юридическа гледна точка, така и от чисто морални съображения.

• Срок на годност. Когато сперматозоидите напуснат заедно със семенната течност организма, започва обратното броене на „живота“ им. Мнозина смятат, че те загиват след няколко часа, което изобщо не е така. Малките „плувци“ имат срок на годност 3-5 дни. А и да ги „изтребиш“ не е толкова лесно – обикновено сперматозоидите загиват заради дехидратация.
• И спермата си има "здравословно състояние". Както и всяка друга система в организма ни, фабриката за сперматозоиди се нуждае от поддръжка. За да функционира нормално тя, мъжете би трябвало да се придържат към здравословно хранене, да не пушат и да не прекаляват с алкохола. Едно изследване стига до заключение, че изпиването на три и повече чаши кафе на ден, понижава концентрацията на сперматозоиди, а онези, които се хранят с достатъчно зърнени храни, нямат проблеми нито с концентрацията, нито с подвижността на „плувците“ си.