Манол Генов прекратява действието на меморандума, подписан от Борислав Сандов

Цялата дейност на групата на Ивайло Калушев не е могла да се случи без покровители на най-високо ниво.

От ВИП-покровителите на Калушев идват шедрите финансови потоци, които осигуряват охолен живот на групата; от тях идва жизнено важното легитимиране на групата като част от държавните структури; от тях идва военизирането на групата и самочувствието й на самовластен разпоредител на огромна държавна територия. Срастването на групата с властта е най-страшното в цялата тази драматична история, която завършва с шест трупа.

„Как така това НПО свърталище на педофилия, погазващо всякакви морални норми се е радвало на финансова и политическа подкрепа“, попита вчера премиерът Румен Радев.

Отговорът идва от експертите, а държавата трябва да потърси отговорност от всички, които допуснаха срастването на тази секта с държавните институции.

"Всички „гости“, допускани в „орбитата“ на Ивайло Калушев  са били подбирани внимателно, особено онези с определена меркантилна цел (финансова и маркетингова) или от протективни съображения (политически връзки и влияние, осигуряващи безопасност).

Калушев е търсел съзнателно тази подкрепа  и се е възползвал от нея с користни цели, както за прикриване на нелегалната си същност, така и за извършване на противозаконните си деяния. 

Нещо повече, от богатия и разнообразен доказателствен фонд е видно, че тези влиятелни „спомоществователи“ парадоксално са проявявали необичайна безкритичност, нехайност или лековерие към действителността около Калушев и хората му, въпреки че са ставали многократно свидетели на неща, които най-общо казано са екстремно предизвикателни към разумната преценка и здравословната мнителност на всеки трезво мислещ човек. Примерите са безкрайно много, но в запис на един от последните разговори между Д. П. и Николай Златков – младши например, около два дни преди последния да бъде прострелян под Околчица от Ивайло Калушев, чуваме трогателно наивните реплики, с които Златков отчаяно се опитва да респектира разгневения баща на момичето, с което той и Калушев са блудствали два дни преди това, заплашвайки го, че те (хората на Калушев) „не са случайна организация“ и имат сериозни връзки с влиятелни лица от политиката.

Това четем в КОМПЛЕКСНАТА съдебно-психологическа, съдебно-психиатрична, съдебно-сексологична и съдебно теологична пъсмъртна експертиза, изготвена  от вещите лица в състав Росен Йорданов – психолог, д-р Любка Христова – Минчева – психолог, доц. д-р Владимир Велинов – психиатър и съдебен психиатър и проф. Иван Желев – теолог.

Подходът му на свързване с тях и начините, по които е разработвал взаимоотношенията показват своеобразни кодирани признаци, по които Калушев е можело да бъде „разпознат“ като „свой“. Те естествено го „сродяват“ идеологически и културно с видни представители на партии политическите кръгове на ПП, ДБ и особено силно на „Да България“!

АСЕН АСЕНОВ ОТ ДБ ПРЕДЛАГА КАЛУШЕВ ДА УЧАСТВА В СЕЛЕКЦИЯТА НА КАДРИ ЗА ПАРТИЯТА

Авторитетът му сред тези "гости" нараства дотолкова, че един от активистите и основателите на „Да България“ и представен за негов „близък приятел“ Асен Асенов дори предлага, Калушев да участва в селекцията на кандидати на партията,  използвайки „екстрасензорните“ си способности за тяхното одобрение.

Името на Асенов се споменава много често и неизменно в някаква посредническа роля между Калушев и родители на негови сексуални жертви или „проекти“. 

В този период Калушев е домакинствал на хора от политическите среди на т.нар. „градска десница“ като Саша Безуханова например. Парадирал е пред свидетели за близки познанства с Христо Иванов и Иво Прокопиев.

А години преди официалното създаване на политическа партия „Да България“ е показвал на свидетел списък с одобрени от него имена, които впоследствие са оглавили депутатските листи на партията.

КАЛУШЕВ - БЛИЗЪК С БАЩАТА НА КИРИЛ ПЕТКОВ, БУТАФОРНАТА МУ ЕКО-ДЕЙНОСТ СЕ ЛЕГИТИМИРА ОТ ПП-ДБ

Малко преди завръщането си от Мексико е впечатлил с „качествата си“ дори и небезизвестния деятел за каузата на „Продължаваме промяната“ Петко Петков (бащата на екс-премиера Кирил Петков), който изразявал публично желание, отново пред свидетел, да го ангажира за политическата си кауза. 

Вероятно завръщане на Калушев и групата му в България през 2019 г., да е станало в перспективата на благосклонността и протекциите, на които е можел да разчита, че политическите му „благодетели“ биха могли да му осигурят.

Веднага след като се сформира правителството доминирано от ПП-ДБ през 2022 г., те без съмнение му сътрудничат активно (не се налага да изброяваме подробно примерите, защото повечето са публично известни) с поредица от ходатайства, меморандуми и разрешителни, за да камуфлира успешно престъпното си съществуване, барикадиран зад инсигниите на държавната власт и мнимите благородни каузи в бутафорните си организации (видно от чатове между Калушев и различни представители на коалицията като Тома Белев и други симпатизанти, снимани от Калушев).

Цялата театралност на присъствието на Калушев и хората му в хижа Петрохан, прозираща зад паравоенните униформи, сериозното техническо обезпечаване със системи за сигурност и наблюдение, въоръжение с огнестрелни оръжия и всякаква друга подвижна и стационарна техника, умело режисираната пропаганда за борба с дървосекачи и други еко-вредители е безапелационно легитимирана от умишлени или наивни решения, действия или бездействия на представители на политическата коалиция ПП-ДБ.

Тук влизат: екс вицепремиерът Борислав Сандов, неговият заместник Тома Белев, екс-министърът на вътрешните работи Бойко Рашков, столичният кмет Васил Терзиев, бизнесдамата и известна общественичка Саша Безуханова и други публични личности.

Изясняването на случая в цялата му пълнота изисква да отчитаме тези зависимости и ролята на политическия, обществения и медиен лобизъм, с който Ивайло Калушев и групата му се е ползвала преди и след фаталния си край. Приживе, за да разширява авторитета и зловредното си влияние, а посмъртно, за да фетишизира образа на човек, чиито престъпни злодеяния са безпрецедентни не само за България, но и в световните криминални хроники, особено когато се има предвид тяхната продължителност и мащаб.

Трудно е да се приеме с безусловно доверие прокламираната изцяло про-хуманна насоченост на мотивацията за сериозната финансова и институционална подкрепа, която е оказвана на групата на Ивайло Калушев, в периода след завръщането от Мексико и трайното им установяване в България в периода 2020 – 2026 г. и да се игнорират с „лека ръка“ впечатленията за скрит интерес и вероятни користни аспекти на тези взаимовръзки. Причините за подобен скептицизъм откриваме в някои фактически съвпадения и съгласуваност между действията на „двете страни“ (имат се предвид Калушев и споменаваните лица, които са оказвали подкрепа), и паралелност между събития, които подсказват известна каузалност и обусловеност.

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИРИЛ ПЕТКОВ ЛЕГИТИМИРА ПАРАВОЕННАТА ЕКО-ОРГАНИЗАЦИЯ НА КАЛУШЕВ

На първо място е внезапното трансформиране на доскорошната предимно духовна, религиозна и прононсирана като „филантропска“ общност във въоръжена и екипирана паравоенна еко-организация, веднага, след като е сформирано правителството с премиер Кирил Петков през 2022 г.

Следваща подобна „синхронизация“ откриваме в скоротечно получения меморандум от МОСВ с личния подпис на министъра (Борислав Сандов), без задължителния институционален реквизит по съгласуване и утвърждаване на документи и насрещното бързо (в рамките на около месец) интегриране на току що създадената „Българската рейнджърска организация“ в съответната европейска асоциация, без „родното“ НПО да е извършвало каквато и да е реална дейност.

Окупирането от групата на Калушев на планински територии изключителна държавна собственост и нееднократните посещения на видни еколози и политически лица воглаве с министър Сандов на хижа „Петрохан“, особено интензивно в периода 2022-2024г., също илюстрира този процес.

НИКОЙ ОТ "ВИСОКИТЕ" ГОСТИ НЕ СЕ ВПЕЧАТЛИЛ ОТ СЪЧЕТАНИЕТО НА РЕЛИГИОЗНИ И ВОЕННИ АТРИБУТИ

Трудно обясним и разбираем е и факта, че при въпросните визити никой от посетителите не се е впечатлил от абсурдната гледка от съчетаването на военни и религиозни атрибути - композирането на електронни пастири, скъпи технически средства за защита и охрана, пропускателните пунктове, забранителните табели, безразборно използваните навсякъде в периметъра на хижата на гербове и емблеми, внушаващи институционално присъствие, с интериорни и екстериорни елементи на тибетска символика и шамански реквизит. Заедно с това наподобяващата едновременно „будистки храм“ и военно поделение“ база е с многофункционално предназначение - да приютява, забавлява и обучава деца и подрастващи и същевременно да „воюва“ с оръжие с нарушители на екологичното законодателство.

От този период е и закриването на РУП-Годеч през май 2022 г. от тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, който аргументира това свое решение със солиден брой аргументи като необходимост от оптимизация и структурна реформа на министерството въз основа на променена оперативна обстановка, демографски и икономически фактори, математически модели за натовареност и пренасочване на личен състав към работа на „терен“.

ХОРАТА НА КАЛУШЕВ СА ЛЪГАЛИ ВСИЧИ, ЧЕ ВОДЯТ БОРБА С БРАКОНИЕРИ

В същото време обаче започват да зачестяват все повече сигналите от местни хора и туристи в района на хижа „Петрохан“ за срещи с въоръжени лица, които ограничават придвижването им в обичайни за тях зони за разходка, планинско колоездене, билкарство, бране на гъби и прочие традиционни за района дейности (Няма нито един сигнал за бракониерство и незаконна сеч. Хората на Калушев са лъгали всички близки и познати, че водят борба с бракониери, за да героизират иначе безцелното си шляене из планината.).

Изведнъж се оказва, че те попадат в периметъра на заграбените от Калушев и хората му държавни горски територии, които са били доскоро със свободен достъп.

Пресечени са установени маршрути като пътя Ком-Емине, заградени са места за отдих и туризъм, които по думите на „рейнджърите от Петрохан“ са зона, която те имат право и задължение да охраняват.

КМЕТ И МИНИСТРИ ЗАТВЪРЖДАВАТ ОФИЦИАЛНИЯ СТАТУТ НА МНИМИТЕ ГОРСКИ ПАТРУЛИ

Посещенията на публично известни лица, кметове и министри допълнително затвърждават „официалния“ статут на мнимите горски патрули и „еко-войни“ и респектират сериозно местните жители и традиционните посетители на района.

Друго любопитно съвпадение е инициативата, подета от представители на същата парламентарна коалиция за промени в Закона за опазване на защитените територии през лятото на 2022 г., която не стига до гласуване поради политическите сътресения в коалицията по това време (лятото на 2022 г.), но по-важни са идеите за редакция на закона. Те целят предоставяне на легална основа за делегиране на функции и отговорности по опазване на защитени територии на организации от неправителствения сектор.

Същевременно групата на Калушев е вече екипирана с униформи (униформите са с множество помпозни отличителни знаци, звезди, нагръдни табели, шеврони, нашивки, наподобяващи звания и рангове за старшинство и т.н.), придобива солиден оръжеен арсенал (експресно издаденото разрешително от 2022 г. на Ивайло Иванов за 16 цеви), закупува разнообразна високопроходима техника за зимни и летни условия и афишира чрез всички възможни канали за комуникация, че са ангажирани едва ли не официално от държавата с природозащитна дейност като „горски патрули“ и „рейнджъри“. Впрочем, те почти винаги са облечени с „паравоенните“ си униформи, когато излизат навън.

МАНОЛ ГЕНОВ ПРЕКРАТЯВА ДЕЙСТВИЕТО НА МЕМОРАНДУМА, ПОДПИСАН ОТ БОРИСЛАВ САНДОВ

Тази им „бойна готовност“ се запазва висока до средата на 2025 г., когато мнимото сътрудничество с държавата, „формализирано“ чрез общоизвестния меморандум, подписан от Борислав Сандов е прекратено от действащия тогава еко-министър Манол Генов. Освен това са принудени да освободят незаконно оградените от тях държавни територии, около хижа „Петрохан“

Погледнато генерално, без да претендираме, че е налице пряка причинно-следствена връзка, са налице обективни данни, свидетелстващи за сходство и паралелност между степента на политическото влияние върху управлението на държавата на благосклонно настроения политически и бизнес елит от кръговете на ПП-ДБ от една страна, и активността и финансовата жизненост на групата на Калушев, от друга.

ФИНАНСОВИТЕ ПОТОЦИ НАМАЛЯВАТ СЛЕД СВАЛЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

Според анализа на банковите извлечения от лични сметки и такива на свързаните с Калушев организации, случайно или не техните авоари започват значително да намаляват след 2024 г., когато е свалено от власт правителството на Николай Денков. Наред с това се наблюдава и спад на активността по линия на организиране на „семинари“, скаутски лагери и приключенски школи „Роук“ (инициатива, която е била „жизненоважна“ за Калушев в намиране на нови сексуални жертви), въпреки формалното узаконяване на частното средно училище „Космос“ през 2024 г. в края на мандата на правителството.

През 2022 г. то всъщност съществува, макар и с неофициален статут в с. Осоица. От многобройните записи от живота на хижа Петрохан е видно, че директорката на училището Татяна Захариева е имала близки отношения с Калушев и е посещавала хижата. Фактически от пролетта на 2025 г., когато коалицията ПП-ДБ е реално извън властта, започва да се забелязва осезаемо и упадъка на сектата във финансово и „организационно“ отношение.

Впрочем едно от последните дарения от лятото на 2025г., направено от дъщерята на Саша Безуханова в размер на 15000 лв. е доста „скромно“ на фона на предходни такива. Още повече, че малко преди да направи въпросното дарение, тя е продала активи на фирмата си на стойност 58 млн. лв., което показва, че получената субсидия не може да се счита за особено щедра. Парите веднага са използвани за покриване на закъснели плащания по поддръжката на хижата. Самата г-жа Безуханова е също сред малкото спонсори през тази „оскъдна“ ,от финансова гледна точка година, за групата на Калушев.

НЕХАЙСТВОТО НА ЗАМОЖНИЯ КМЕТ ТЕРЗИЕВ КАТО ЩЕДЪР ДАРИТЕЛ

Коментирайки необичайно високото доверие, с което се е ползвал Ивайло Калушев в тези политически и обществени среди можем да посочим и примера с едно от придобилите широка популярност дарения, направени от кмета на София Васил Терзиев и бившата му съпруга в общ размер на над 177 000 лв. на две вноски през 2023 г. Проявената щедрост, най-общо казано, беше разяснена на публиката като доброволен и дълбоко осмислен личен жест към достойни и добри хора, за да могат те да вършат добродетелните си дела, посветени на благородни каузи. Даренията са направени от личните сметки на дарителите, без да станат ясни други важни параметри на дарението – персонално ли са предоставени средствата или на някоя от множеството организации, регистрирани от групата около Калушев, а също и за каква конкретна кауза е предназначена финансовата помощ. След изготвените анализи на банковите сметки на „дарените“ възникват някои въпроси, на които е трудно да се намери смислен и логичен отговор. На първо място е редно да се запитаме, как един отговорен и финансово грамотен човек дава сериозни средства с мотив подпомагане на „благородна кауза“ на организация, регистрирана в търговския регистър като търговско предприятие – „Българска асоциация по екстремни спортове“ ООД?

Оттук следват и още два допълнителни въпроса: Забелязал ли е донорът, че дарената организация не е дружество с идеална, а със стопанска цел? Второ, ако приемем, че е отчел това обстоятелство, а именно че прави парично дарение на търговско дружество, защо не се е погрижил за законовата страна и по-конкретно подсигуряването с необходимия реквизит от документи, които се изискват в този случай като нотариално заверен писмен договор за дарение, за да докаже произхода на парите, което е препоръчително условие, но имайки предвид, че той е бил в кампания за заемане на публична длъжност реално е много важен и необходим документ; решение на управителя/ съдружниците на дружеството, с което дарението официално се приема (задължително законово условие).

Не може да не отбележим и факта, че както е видно от финансовия анализ на сметките на БАЕС ООД, дарението не е регистрирано в счетоводния баланс за годината, а реално парите са разходвани главно за екскурзия до Дубай на Калушев с малолетния Леон Версано и за закупуване на подвижен състав (превозни средства с развлекателна цел).

Предвид изложените факти и обстоятелства, в най-непредубедения и безобиден вариант, можем да възприемем тези пропуски като предоверяване и нехайство на заможен, силно мотивиран и дълбоко убеден в добродетелността на Калушев и хората му човек.

Такъв беше в общи линии и смисъла на публично лансираната, макар и представена на „порции“, версия от столичния кмет Терзиев. Тогава остава неясно как и защо е бил толкова доверчив и защо и тогава и сега продължава да нехае как са се харчели средствата му, а след трагичните събития да заявява със същата убеденост, че би продължил да предоставя средства? Той се е срещал с Калушев и хората му нееднократно, ходил им е на гости и след дарението, но изглежда не е проявил интерес към ефекта и ползите от безвъзмездно предоставените им средства.

 КАЛУШЕВ ИСКА ОТ ТЕРЗИЕВ 300 000 ЛЕВА, ЗАДА ОХРАНЯВА ПАРК "ВИТОША"

В тази връзка е редно да отбележим и данните, получени от декриптиран чат между Ивайло Калушев и Васил Терзиев, в който се споменава сума от 300 000 лв. и се обсъжда охраната на национален парк „Витоша“ от групата на „рейнджърите“ на Калушев! Въпреки, че не се споменава изрично дали средствата, за които настоява Калушев са очаквани от Васил Терзиев в качеството му на частен дарител или длъжностно лице, след като той пояснява, че иска „да се пази парк Витоша“, а Ивайло Калушев пише „То е ясно какво. 300 000 няма да стигнат за там (с много просълзени от смях ехидни емотикони), но поне ще е от друг бюджет (отново ехиден емотикон)“ се подразбира, че адресатът е по-скоро столичния кмет. После Терзиев отговаря „ Там има друг бюджет. Аз питам само за идеи и решения“, на което Иванов отговаря „ О… с това нямаш проблем. Въпросът е единствено в това кой ще позволи да се реализират идеите. Но и с това нямай грижи.“.

Тъй като няма точна дата на разговора, но от съдържанието е видно, че той се реализира със сигурност в контекста на кметските (предизборни или следизборни) периоди на Васил Терзиев, така наречения „друг бюджет“ подсказва, че след направеното частно дарение и касае най-вероятно публични общински средства.

Тук впечатлява и самочувствието на Калушев, който успокоява Терзиев, с намек за влиянието му  върху хора, които вземат решения в държавата, пишейки му да не се тревожи за позволението да ги ангажира с изпълнение на „охранителните мероприятия“, които замислят!

Остава без отговор и въпросът, какъв е бил характерът и естеството на взаимоотношенията му с тези хора и възможно ли е убежденията и мотивацията му да са били изграждани и усилвани при отсяданията му на хижа Петрохан, където е ходил да нощува сам (видно от записи на камерите на хижата)? Факт, който отсъства от публичните му изявления, където признава единствено, че е посещавал хижата с децата си.

По темата можем да добавим и поредицата от противоречиви, непълни и неясни обяснения, дадени от бившия еко-министър Борислав Сандов за връзките му с Калушев и останалите обитатели на хижа „Петрохан“. Като се започне от твърденията за „бегло“ познанство, оправданията с „хвърчащия лист“ (определение, използвано от него за подписания меморандум за сътрудничество с НПО-то на Калушев като министър) и завършим с поредицата от общи снимки, от които се натрапва впечатлението за значително по-голяма интензивност на контактите и близост в отношенията им.

Тук е особено важно да поставим акцент върху някои отличителни признаци в поведението и отношението към разследването на споменаваните публични лица, в хода на осветляването и разкриването на множество значими факти и обстоятелства, касаещи тяхната свързаност с Калушев и групата му.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИЦА НЕ СЪДЕЙСТВАТ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА

Дори ако се прояви известно разбиране към пестеливия стил и поддържането на по-дефанзивна линия в изявленията и действията на един политик, свързван по силата на фактите с углавно криминално деяние, подобно най-общо казано обструктивно отношение, на каквото станахме свидетели, може да послужи за емблематичен пример, който отразява същността на конспиративната стратегия на поведение на замесените публични лица и разкрива, най-меко казано, една недобросъвестна гражданска позиция при разследването на този безпрецедентен случай.

И тук не става дума за пречките пред разследването, които подобни реакции и нагласи създават, а за инфлационния ефект върху обществено значими ценности и добродетели, при който пренебрежението на човешкия и обществения дълг към истината и справедливостта, става за сметка на себесъхранителното удобство от избягването на моралния дискомфорт или защитата на политически интереси.

Нещо повече, това прерасна в защитна кампания, която допълнително ерозира етичните стандарти и внесе смут в моралната ориентация на хората, дори след разкритията за зловещите дела на човека, ползвал се с тяхното доверие с години и на когото са били щедри спомоществователи и меценати. Именно такава е била „хранителната среда“, от която Ивайло Калушев е получавал неизчерпаема легитимност и подкрепа в дълги периоди от живота си.

Имплицитните цели на тази безпрецедентна акция (без аналог в света), за осигуряване на лична и обществена индулгенция, които прозират зад подобна стратегия, придобиват значително по-користни и аморални очертания, ако ги разгледаме през призмата на деструктивните последствия и катастрофалните ефекти на индивидуално, семейно и обществено ниво – лансиране и легитимиране (финансово и институционално) на „фасадни организации“ (НПО-та, училища и пр.) с гръмки названия и нерегламентирана дейност, които са параван за извършване на психологическо и сексуално насилие над деца, толериране на заграбване и самоуправство на държавни територии, осигуряване на статут на недосегаемост, институционално, политическо и обществено асистиране на една паразитна и престъпна в същността си общност, манипулиране на общественото мнение с внушения и дезинформация, всяващи раздор и разногласия по фундаментални въпроси за обществените нрави, които неизменно водят до морален релативизъм, травматизиране и стигматизиране на хора и семейства, и в крайна сметка до шест трупа.