Не е необичайно Европейският съюз да глобява големи корпоративни гиганти. През последното десетилетие Европейската комисия все по-активно използва правомощията си, за да ограничава практики, които според нея нарушават конкуренцията и дават несправедливо предимство на най-големите технологични компании.

Google, Apple и Meta са сред най-честите обекти на подобни санкции. Причините варират от манипулиране на резултатите в интернет търсачките и ограничаване на достъпа до алтернативни услуги до използване на лични данни и контрол върху рекламния пазар. Глобите често достигат милиарди евро и понякога включват изисквания за промяна в поведението или алгоритмите на компаниите.

Кой са петте най-големи глоби наложени над технологичните гиганти от ЕС:

1. Google - 4,125 млрд. евро заради Android

През юли 2018 г. Европейската комисия налага на Google глоба от 4,343 млрд. евро заради нарушения на правилата за конкуренция, свързани с операционната система Android. Разследването установява, че компанията е използвала позицията си на пазара на мобилни операционни системи, за да затвърди господството на собствената си търсачка Google Search.

Според Комисията Google е поставяла няколко основни изисквания към производителите на смартфони. Сред тях са предварително инсталиране на Google Search и браузъра Chrome като условие за достъп до магазина Google Play. Компанията е ограничавала и възможността производителите да предлагат устройства с модифицирани версии на Android, които не са одобрени от нея.

Имало е и споразумения, чрез които производителите и мобилните оператори са получавали част от рекламните приходи на Google, ако не инсталират конкурентни търсачки на определени устройства.

Google обжалва решението, но през септември 2022 г. Общият съд на ЕС потвърждава основната част от констатациите и намалява глобата до 4,125 млрд. евро. През юли 2026 г. Съдът на ЕС отхвърля и последното основно обжалване на компанията. Така санкцията остава в сила.

2. Google - 2,95 млрд. евро заради рекламния бизнес

През септември 2025 г. Европейската комисия налага на Google глоба от 2,95 млрд. евро за злоупотреба с господстващо положение на пазара на онлайн реклама.

Този път в центъра на разследването е рекламната технология на компанията, известна като AdTech. Тя включва инструменти, които свързват рекламодателите с издателите на интернет сайтове и позволяват автоматичното купуване и продаване на рекламни позиции.

Google предлага услуги и за двете страни на този пазар. Компанията разполага с инструменти за рекламодатели, системи за управление на рекламното пространство на издателите и собствена рекламна борса.

Според Европейската комисия Google е използвала това положение, за да дава предимство на собствените си услуги за сметка на конкурентите. Така компанията е ограничавала конкуренцията, а рекламодателите и издателите са били поставени в по-неблагоприятно положение.

Брюксел нарежда на Google да прекрати тези практики и да предприеме мерки за премахване на конфликта на интереси в рекламната си дейност. Санкцията е особено значима, защото засяга един от основните източници на приходи на Alphabet - компанията майка на Google.

3. Google - 2,424 млрд. евро заради резултатите в търсачката

През юни 2017 г. Европейската комисия глобява Google с 2,424 млрд. евро заради начина, по който компанията представя резултатите от търсене на продукти.

Разследването установява, че Google е давала предимство на собствената си услуга за сравнение на цени Google Shopping. Нейните резултати са се появявали на по-видими позиции в търсачката, често с изображения и допълнителна информация. Конкурентните услуги са били представяни като обикновени текстови връзки и са били подлагани на алгоритми, които са ги поставяли по-назад в резултатите.

Според Европейската комисия тази практика е затруднила конкурентите да достигат до потребителите и е позволила на Google да използва господстващото си положение в интернет търсенето, за да развива собствената си услуга.

Google оспорва решението, но през септември 2024 г. Съдът на Европейския съюз окончателно потвърждава глобата. Това е една от най-важните съдебни победи на Брюксел в усилията му да ограничи влиянието на големите интернет платформи.

4. Apple - над 1,8 млрд. евро заради App Store

През март 2024 г. Европейската комисия налага на Apple глоба от над 1,8 млрд. евро заради ограниченията, които компанията е поставяла пред конкурентните музикални стрийминг услуги в App Store.

Разследването започва след жалба на Spotify през 2019 г. Според Комисията Apple е забранявала на разработчиците да информират потребителите на iPhone и iPad за по-евтини абонаментни планове, предлагани извън App Store.

Ограниченията са обхващали и възможността приложенията да съдържат връзки към сайтове, от които потребителите могат да закупят абонамент. Така Apple е затруднявала конкурентите си да предлагат услугите си извън нейната екосистема.

Европейските регулатори стигат до заключението, че подобни практики са ограничавали избора на потребителите и са им попречили да се възползват от по-изгодни предложения. Санкцията е изчислена не само на база продължителността и тежестта на нарушението, но и с допълнителна сума, която трябва да има възпиращ ефект върху Apple и други големи компании. Това е една от най-големите глоби, налагани на Apple от европейските институции за нарушение на правилата за конкуренция.

5. Meta - 797,72 млн. евро заради Facebook Marketplace

През ноември 2024 г. Европейската комисия налага на Meta глоба от 797,72 млн. евро заради практики, свързани с Facebook Marketplace. Според разследването компанията е обвързала услугата си за онлайн обяви с основната социална мрежа Facebook. Всички потребители на Facebook автоматично са получавали достъп до Marketplace, независимо дали желаят да използват услугата.

Европейската комисия смята, че това е осигурило на Marketplace значително предимство пред конкурентните платформи за онлайн обяви.

Регулаторите установяват и второ нарушение. Meta е налагала несправедливи търговски условия на конкурентни услуги за онлайн обяви, които рекламират в нейните платформи. Компанията е можела да използва данни, генерирани от тези рекламодатели, в полза на собствения си Marketplace.

Така според Брюксел Meta е използвала господстващото си положение в социалните мрежи и онлайн рекламата, за да ограничава конкуренцията на друг пазар.

Случаят е показателен за един от основните проблеми, които европейските регулатори виждат в бизнес модела на големите технологични платформи - възможността една компания да използва огромната си потребителска база, данните и инфраструктурата си, за да дава предимство на собствените си услуги.

Има още няколко случая, които заслужават внимание, но не попадат в тази класация поради съдебния си статус или различния характер на наказанието.

През 2019 г. Европейската комисия глобява Google с 1,49 млрд. евро заради ограничения върху конкурентните рекламни посредници. През септември 2024 г. обаче Общият съд на ЕС отменя решението в неговата цялост. Затова тази сума не е включена сред петте действащи най-големи санкции.

През 2026 г. Европейската комисия налага на Google и две нови глоби по Закона за цифровите пазари. Едната е 460 млн. евро заради предпочитане на собствените услуги в резултатите на Google Search, а другата е 430 млн. евро заради ограниченията пред разработчиците в Google Play. Двете санкции възлизат общо на 890 млн. евро, но са отделни решения и не се разглеждат като една глоба в класацията.

Също така Apple е обект на решение за 13 млрд. евро, свързано с незаконна държавна помощ и данъчните облекчения, които компанията е получила в Ирландия. Това обаче не е глоба за нарушение на конкурентното законодателство, а решение за възстановяване на неплатени данъци. Затова не е включено в подреждането.

Европейската комисия подготвя нов закон - Закон за цифровата справедливост (Digital Fairness Act), който предвижда глоби до 6% от годишния глобален оборот на компаниите, нарушаващи правилата за дигитална търговия.

Проектът ще бъде представен от еврокомисаря по правосъдието Майкъл Макграт и цели да ограничи манипулативните практики в интернет, известни като "тъмни модели" (dark patterns), които подтикват потребителите да купуват повече чрез подвеждащ дизайн на сайтове и приложения. Законът предвижда още забрана на персонализираната реклама, насочена към деца и уязвими потребители, по-голяма прозрачност при динамичното ценообразуване, при което цените се променят според търсенето, както и възможност потребителите да изключват пристрастяващи функции, насърчаващи прекомерната употреба на дигитални услуги.

Предложението обаче ще трябва да бъде договорено с държавите членки и Европейския парламент, преди да влезе в сила. Според организацията Finance Watch мерките са стъпка в правилната посока, но не осигуряват достатъчна защита на потребителите при онлайн финансовите услуги.