След появата на видеозаписа в медиите Кьовеши официално изисква информация за разследването

Историята започва през 2020 г., когато България трябва да излъчи свой представител в новосъздадената Европейска прокуратура. Процедурата формално е ясна – кандидати, изслушвания, класиране. Резултатът също е ясен. Теодора Георгиева е класирана трета.

В нормалните държави това означава край на надпреварата. В България обаче понякога важи друго правило – ако не можеш да спечелиш процедурата, просто намери по-подходяща сцена.

Така в историята се появява едно място, което през последните години се превърна в почти митологичен адрес на съдебното задкулисие – ресторант „Осемте джуджета“.

Свидетелски показания, прокурорски документи и кореспонденция между българската прокуратура и Европейската прокуратура, които описват една доста необичайна траектория – от ВИП стаята на ресторант „Осемте джуджета“ до кабинета на европейски прокурор. Информацията за това беше разпространена официално от прокуратурата до медиите и ако човек прочете внимателно тези документи, остава с усещането, че става дума не просто за разследване, а за хроника на една задкулисна система. В която назначенията, срещите и паричните потоци изглеждат подозрително добре подредени. Като порции за сервиране в ресторант.

На видеозапис от 13 януари 2020 г. се вижда разговор между Георгиева и бившия следовател Петьо Петров – Пепи Еврото, човекът, сочен от години като неофициален кадровик на Темида.

Според прокурорска справка на Софийската градска прокуратура именно в този разговор се чува репликата на Еврото към Георгиева, с която тя се изстрелва от съдия в Административен съд София-град до върховете на правосъдието в Брюксел: „Решили сме го. Ставаш и това е.“ Самият запис стана известен няколко години по-късно, но самата среща има мигновени резултати. Малко по-късно първият и вторият кандидат по процедурата мистериозно отпадат. И така третият кандидат става първи.

ВИП стаята на правосъдието

Разследването описва детайлно атмосферата в „Осемте джуджета“. Там имало специална ВИП зала, достъпна само за определени посетители. Това помещение служело като неофициален офис на Петьо Петров. Именно там се провеждали срещите.

Свидетел твърди, че видеозаписът е направен от камера, скрита в тонколона, а разговорът между Петров и Георгиева се вижда ясно. С други думи – правосъдието не само има ВИП ложа. То има и видеонаблюдение.

Истинската тежест на случая обаче идва от свидетелските показания. Според тях Петьо Петров е подготвял пликове с пари за различни магистрати, като срещу името на Теодора Георгиева била записана сума от 10 000 лева.

Свидетел твърди, че лично е приготвял ежемесечно тази сума, разделена на пачки от банкноти по 100 лева. Това се е случвало многократно. Поне десет пъти в рамките на по-малко от година. Друг свидетел си спомня за още 3-4 такива случая.

В показанията се появява и реплика, която звучи като диагноза на българската кадрова система.

Свидетел твърди, че Петьо Петров се хвалел със следното: „Аз направих тази обикновена селянка европрокурор.“ Трудно е да се измисли по-кратко описание на начина, по който задкулисието възприема държавните институции.

Когато скандалът избухва години по-късно, Георгиева признава и нещо важно. Да – тя е човекът от записа. Да – била е в „Осемте джуджета“. Но не поради някакви договорки. Била там от любопитство. Така българската юридическа теория получи нов термин – кариерно любопитство и афинитет към конкретни бели покривки.

Любопитството, както се оказва, може да те отведе не само в ресторант със съмнителна репутация, но и по странно съвпадение направо до Европейската прокуратура.

А години след скандалното назначение на Георгиева в Брюксел, случаят стига и до Европейската прокуратура. В писмо до и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов европейският главен прокурор Лаура Кьовеши съобщава, че институцията е получила сигнал за предполагаема корупция, свързана с българския европейски прокурор.

В сигнала се твърди, че са плащани ежемесечни суми, за да се влияе върху резултатите на различни дела. След появата на видеозаписа в медиите Кьовеши официално изисква информация за разследването.

Така един разговор в ресторант се превръща в международен институционален казус.