За извършителите използването на сила е допустимо и оправдано!

40-годишен мъж е упражнявал тежко икономическо насилие над безработната си съпруга и доведената си 14-годишна дъщеря в продължение на години.

Не им купувал храна и дрехи, ако не се държели според неговите разбирания и правила. Мъжът е бил обвинен от съпругата си, че е упражнявал физическо насилие към нея и момичето.

Това е един от по-тежките случаи от практиката на психолога Нели Жекова от фондация "Български център за джендър изследвания". По думите й жертвите са били тотално финансово зависими от насилника и той се е възползвал от това, контролирайки действията и живота им.

Момичето и нейното 4-годишно братче често са ставали свидетели на тормоза, упражняван над майка им. Самият насилник се е занимавал със строителство, имал е ограничени социални контакти извън семейството, но твърдял, че няма проблеми с алкохол и наркотици.

При друг тежък случай едва не се стигнало до убийство. В изблик на ярост алкохолик, който пиел от 20 години, се опитал да заколи съпругата си, но за щастие неуспешно. Благодарение на консултациите с психолог, той е започнал да посещава център за зависими в Суходол, престанал е с насилието и в момента работи в Англия. „Той е моята гордост”, разказва психологът и допълва, че мъжът е намерил сили да се промени напълно.

До домашно насилие води не само нагласата на насилниците, че жената заема по-ниско равнище от мъжа в семейството и в обществото, а най-вече убеждението им, че насилието над партньора е допустимо и оправдано, сочат изследвания. Нагласата, че ако жената не се държи по определен начин, то тя трябва да бъде наказана, служи за оправдание на агресивното им поведение, допълва Жекова.

От известно време всички неправителствени организации настояват България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Чрез нея от насилника може да се търси не просто гражданска, а наказателна отговорност.

Насилниците също имат нужда от помощ

Помагайки на жертвите, трябва да помагаме и на насилниците.

Моделът е с времето насилието да става все по-жестоко, особено ако извършителят вижда, че няма наказуемост, смята психологът Нели Жекова. „Когато помагаме едностранно и приемаме нещата само от една гледна точка, а не ги обхващаме изцяло, се случва така, че жертвите получават помощ, но тези насилници са в обществото.

Вероятно те ще повторят същия насилствен модел на поведение към друга жена”, заяви специалистът. Основното предизвикателство в случая е да се изгради мотивация за промяна на нагласата за допустимостта на насилието.

Част от жертвите прибягват до самоубийство

Част от жертвите на насилие стигат до самоубийство след дългогодишен физически, психически, икономически или сексуален тормоз, тъй като смятат този акт за единствен изход от ситуацията.

Официална статистика за това няма, но изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права сочи, че 23% от интервюираните българки, или почти всяка четвърта жена у нас, е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си.

Сред не малко жени битува нагласата, че след като са в интимни взаимоотношения с някого, са длъжни да изпълняват всякакви сексуалните желания и прищевки на партньорите си, обясни психологът Нели Жекова.

Много често изнасилванията в брака се случват при по-консервативни семейства, при които се смята, че това е задължение на жената, макар и тя да го прави против волята си. Жените се срамуват да споделят за този проблем, тъй като смятат, че задоволяването на сексуалните потребности на мъжете е тяхно задължение. /novinar.bg