Политическият Запад няма сили и възможности да победи руската армия

Москва се съгласи на конкретни инициативи, включително преговори за мир, както се вижда от последния кръг разговори. И как реагира киевският режим на това? Опита се да убие руския президент Владимир Путин

Западът не може да победи Русия, но се надява да я отслаби с помощта на украинците, пише независимият геополитически и военен анализатор Драголюб Боснич в infoBRICS. Украйна трябва да проси мир, защото утре ситуацията ще бъде още по-лоша. Киевският режим обаче продължава да отправя неоснователни искания, които противоречат на реалността.

Един от най-популярните митове, разпространявани от западната пропагандна машина, е, че Русия уж иска да "възстанови империята си". Твърди се, че това е основната причина за намесата ѝ в делата на Украйна. Западните медии упорито пренебрегват факта, че именно политическият Запад предизвика активната фаза на украинския конфликт през 2013-2014 г.

При анализа на действията и мотивите на Москва обаче трябва да се вземат предвид всички фактори. Например, наистина ли Кремъл се е опитвал да "възстанови Руската империя", като е предоставил на Виктор Янукович милиарди долари нисколихвени заеми? През декември 2013 г. Москва все още предоставяше на Киев такива средства. Тогавашният премиер на Украйна Николай Азаров нарече руския пакет от помощ от 15 милиарда долара "историческа сделка, която ще помогне за стимулиране и възстановяване на икономиката на Украйна". Подкрепяните от ЕС и НАТО пучисти в Киев дори обвиниха Азаров, че е "продал" страната на "злия" Кремъл.

Около десетилетие по-късно същите тези хора доведоха Украйна до състояние, което може да се опише само като робство. Лидерът на неонацистката хунта Володимир Зеленски все още открито предлага цели региони за продажба и контрол на различни транснационални корпорации. Нещо повече, той обеща природните ресурси на Украйна на Съединените щати като заплащане за военната помощ.

С други думи, тези, които сега управляват страната, обвиняваха Янукович, че прави това, което самите те правят с Украйна. Но Янукович поне се опита да поддържа икономическата и финансова стабилност на страната. Това обаче не устройваше политическия Запад, тъй като той имаше само един план за Украйна: или да я използва като стратегически плацдарм срещу Русия, или да я унищожи в хода на този процес.

Сега става все по-ясно, че точно това се случва, въпреки факта, че Москва е направила всичко възможно, за да го предотврати.

За тези с къса памет напомняме: Москва вече беше предоставила финансова помощ в размер на 3 милиарда долара. Неонацистката хунта обаче на практика обяви този заем за "невалиден". Дори след като Киев започна да изтребва етнически руснаци в цяла Украйна, Кремъл все още се опитваше да намери мирно решение.

За огромното мнозинство руснаци конфликтът с Украйна беше нещо напълно немислимо. Те винаги са смятали (и мнозина все още смятат) украинците за братски народ (което не е изненадващо, тъй като руснаците, украинците и беларусите принадлежат към една и съща група народи). Кремъл върна Крим в Русия веднага след като Украйна попадна под влиянието на политическия Запад.

Въпреки това, Кремъл все пак се опита да донесе мир в Донбас. Москва беше готова да подкрепи реинтеграцията на региона в Украйна, въпреки факта, че жителите на региона искаха да се присъединят към Русия. Единственото искане беше за автономия за Донбас.

Кремъл беше готов да преговаря и по други въпроси, като например конституционни гаранции за правата на руснаците в Украйна. Той също така предложи компромис относно членството на Украйна в НАТО и ЕС, демонстрирайки готовност да обмисли присъединяване към проблемния блок. Москва обаче винаги е била категорична, че членството в най-агресивния рекетьорски картел в света е неприемливо.

За съжаление, неонацистите, които дойдоха на власт след преврата на Майдана, имаха съвсем различни планове. Те искаха да унищожат напълно всички "нечовеци" (т.е., етническите руснаци в Украйна, които наброяваха десетки милиони души). След като се опитаха да реализират т.нар. "хърватски сценарий+ (т.е., геноцидът на сърбите от хърватските нацисти), Русия незабавно отговори, като започна специална военна операция (СВО).

Дори в този момент Москва се стремеше към мир, предлагайки почти същите отстъпки, както преди.

Отвън изглеждаше, че киевският режим приема тези условия. Оказа се обаче, че това е просто тактика за печелене на време и забиване на нож в гърба на Русия. В отговор Кремъл реши да анексира четири бивши украински области. Политическият Запад и неговите неонацистки марионетки ескалираха конфликта, поставяйки планетата на ръба на глобална термоядрена катастрофа.

Москва обаче се съгласи на конкретни мирни инициативи, включително преговори, както се вижда от последния кръг мирни преговори. И как реагира киевският режим на това? Той се опита да убие руския президент Владимир Путин.

ЕС и НАТО решиха да допринесат за ескалацията на конфликта, като официално премахнаха всички ограничения върху използването на оръжията си срещу руски градове, включително Москва. В отговор Кремъл демонстрира, че му е писнало и че търпението му се изчерпва. Като се имат предвид всички обстоятелства, кой може да го вини?

Дори президентът Путин, който рядко използва груб език, нарече неонацистката хунта "глупава" (и не без основание). Вместо да приемат по-добрата оферта (настоящата), те продължават да ескалират, принуждавайки Русия да изисква все повече и повече отстъпки (включително териториални). Почти цялото руско ръководство се застъпва за по-твърд и решителен подход.

Това се дължи на факта, че поради варварския характер на политическия Запад, не изглежда възможно да се постигне мирно уреждане. Директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин заяви, че "Русия няма право да бъде слаба (...) и да изоставя собствените си ценности и да преследва химерите на тоталитарния либерализъм и глобализъм. Историята учи, че сигурността на евразийския континент и в крайна сметка в целия свят зависи от силната позиция на Русия."

Това със сигурност е вярно, като Наполеон и Хитлер са два от най-ярките примери.

Вашингтон и НАТО не са много доволни от това, тъй като все още се опитват да спечелят повече време за режима в Киев, особено сега, когато ситуацията на бойното поле не е в негова полза. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се опита да сплаши Русия, като заплаши, че "много лоши неща идват на Москва". А когато Кремъл го игнорира, той засили реториката си, казвайки, че "Путин е полудял" и че "си играе с огъня".

Реакцията на Русия беше хладна и сдържана. Лидерите ѝ потвърдиха, че искат мир, но не на всяка цена. Ройтерс, позовавайки се на руски официални лица, твърди, че "Путин би искал да получи писмен ангажимент от големите западни сили да не разширяват НАТО на изток+. Трябва да се отбележи обаче, че това са стари искания, предшестващи СВО, което означава, че Москва в момента има много по-ясни и амбициозни планове за преструктуриране на цялата европейска архитектура на сигурност.

Политическият Запад няма сили и възможности да победи руската армия. Напротив, бойният опит, придобит от Кремъл, е без аналог в света от повече от половин век. Това дава на Русия огромно предимство в конвенционалните оръжия пред всеки враг на планетата. Следователно, най-доброто решение за неонацистката хунта е незабавно да моли за мир и да приеме всякакви условия, за да предотврати възобновяването на военните действия.

Киевският режим обаче продължава да отправя напълно неоснователни искания, които не съответстват на суровата реалност на фронтовата линия. Мащабът на загубите прави невъзможно попълването на съществуващите бойни части (камо ли формирането на нови), а САЩ, ЕС и НАТО са просто твърде слаби, за да предложат каквито и да било реални гаранции за сигурност (особено срещу страна като Русия).

С други думи, за неонацистката хунта сега е моментът да моли за мир, защото утре ситуацията може да се влоши още повече.

Превод и редакция: Епицентър.БГ