Магистратите да видят защо сестра ми е стигнала до това състояние след системното домашно насилие, призовава брат й Илиян Дунчев

“Вместо да празнуваме имен ден на Ивон, на Ивановден бяхме на гробищата. Всеки ден съм там. Повече от година живеем в кошмар, който ще продължи до края на живота ни.”

Това каза през сълзи Надежда Трайкова - баба на двете убити в Сандански дечица Васил, на 5 г., и Ивон, на 3 г. Жената за първи път проговори пред наш репортер след трагедията от есента на 2020 г.

На 19 ноември около 17,30 ч Васил и Ивон са открити мъртви, облени в кръв, в дома им на ул. “Скопие” в Сандански. До тях, седнала на земята в неадекватно състояние, била майка им - 32-годишната Кристина Дунчева.

Както била у дома с децата си, тя извадила от кухненския шкаф 3 ножа. Взела единия, насочила се към децата и им нанесла множество удари. Пристигналият екип на спешна помощ констатирал смъртта на братчето и сестричката.

По-късно в хода на съдебномедицинските експертизи ще стане ясно, че на всяко от децата са били нанесени над 30 прободни рани, предимно по шията и гърдите.

Няколко часа по-рано Кристина и бащата на децата Георги се скарали за пореден път

После мъжът излязъл на двора да цепи дърва за огрев. Когато се стъмнило, забелязал, че стаята в дома им не свети. Отишъл и установил, че вратата е заключена отвътре. Обадил се на сестра си, както и на родителите на Кристина и ги повикал. Изчакал ги да дойдат и с крак разбил вратата. Тогава всички се натъкнали на зловещата гледка. Баща Иван се спуснал към децата, но те вече били студени.

На Кристина е повдигнато обвинение за убийство на двете деца, извършено с особена жестокост и по мъчителен начин за жертвите. Прокуратурата внесе в съда обвинителния акт и на 31 януари ще се проведе първото заседание на окръжния съд в Благоевград по това дело.

От заключението на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е ясно, че по време на престъплението Кристина не е била в състояние на физиологичен афект

При нея не се установява психично заболяване или друго заболяване освен личностно разстройство - емоционално нестабилна личност. Същото не е психична болест и не може да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на НК.

Не е налице медицинска предпоставка за прилагането на принудителни медицински мерки спрямо нея. Тя има изградена и съхранена психична годност, като може да участва пълноценно във фазите на наказателния процес и спрямо нея може да бъде реализирана наказателна отговорност, твърди прокуратурата.

“Освен тази експертиза, направена от затворническата болница в Ловеч, има и друга. Тя е първата, направена няколко дни след като арестуваха сестра ми. Според тази експертиза тя е с кратковременно разстройство - невменяемост

За мен обаче е важно да се види защо сестра ми е стигнала до това състояние. Години наред тя е търпяла психическо и физическо насилие от Георги. Живяла е в постоянен страх, непрекъснати закани за убийство, че ще вземе децата, ще пострадат родителите ни, ще я накара да се самоубие.

На прокуратурата съм предоставил записи, от които става ясно, че се е страхувала от него и още след раждането на първото дете е искала да го вземе и да се прибере у дома”, казва братът на Кристина - Илиян Дунчев. Категоричен е, че сестра му не е хладнокръвен убиец, както искат да я определят.  

“Тя е подавала сигнали до полицията, след това и до съда за домашно насилие. Защо никой не е предприел мерки, не е реагирал, за да не се стигне до тази трагедия? Кой хладнокръвен убиец подава сигнали? Заплашвана е многократно. Какво трябваше да направим - да тръгнем на саморазправа? Искахме да търсим справедливост по законния ред, но явно с жалби проблемите не се решават”, допълва Илиян.

Няколко пъти след задържането Кристина е настанявана в затворническата психиатрия в Ловеч. Това ставало, след като в ареста получава припадъци. За последно е настанена през ноември м. г. и още е там.

След трагедията стана ясно, че жената Кристина няколко пъти е подавала жалби за насилие в полицията, но после ги е оттегляла. На 5 октомври между нея и Георги възникнал скандал и тогава тя взима децата и се прибира при родителите си. След това пуска и молба до съда за защита от домашно насилие.

От своя страна пък бащата на децата пуска молба за получаване на родителските права, защото смята, че тя не може да се грижи добре - имала и психически проблеми.

Делото за попечителство било насрочено ден след убийствата на децата - за 20 ноември. Вероятно притесненията от предстоящото съдебно заседание и страхът да не отнемат рожбите са отключили особеното състояние, когато е посегнала на живота им.

Според адвоката Маньо Алексиев майката си спомняла всичко до момента на убийството.

“Каза, че до 10 ч, когато е бил поредният скандал с Георги, си спомня този факт, оттам нататък всичко се губи. Споменът после е, че вратата се разбива, нахлуват хора, чува викове, писъци”, допълва адвокатът. Дни след като е арестувана, вече е осъзнала, че децата ги няма, но нямала спомен какво е направила.

Пред него разказала, че дълго време е била заплашвана и обиждана от Георги. Адвокатът разказа, че дори е била насилвана и от баща му.

По делото за домашно насилие, приключило след убийството, окончателно на две инстанции съдът прие, че бащата е упражнявал насилие върху майката.

Съдът му издаде ограничителна заповед за срок от една година, но това стана, след като тя вече е в ареста. Наложи му и глоба от 500 лв. В хода на тези дела стана ясно, че отношенията между Кристина и Георги се влошили в последните години.

Сутринта на 5 октомври поведението на мъжа излязло извън обичайното. Установено е, че по отношение на Кристина той е отправил заплаха за физическо унищожение, което следва да се третира като акт на психическо насилие, но нямало данни за реално посегателство над нея.

Бащата от своя страна също е подал насрещна искова молба за домашно насилие срещу жена си. Тя обаче бе отхвърлена и от районния, и от окръжния съд.

Социалните служби твърдят, че нямат сигнали децата да са били в риск

За първи път се занимавали със семейството след заведените дела и по този повод е трябвало да пишат социален доклад.

“За какво насилие говорят! Ние я гледахме като дъщеря, категорично не е тормозена. А тия глупости, че изкараха мъжа ми изнасилвач, не искам да коментирам... Съсипани сме. Не знам дали е имала психически проблеми, мисля, че си беше в съзнание, когато последно се видяхме.

Ще водим дела, няма да оставим така нещата. Не искаме пари, ако нещо се полага - ще го дарим на деца. Синът ми обичаше децата си, те също не можеха без него. Предната вечер тя се прибра с тях при сина ми. Не знам какво е станало, докато е била при родителите си 47 дни. Ние се опитвахме да говорим с тях, но те отказаха”, коментира Надежда Трайкова, майката на Георги. Тя обясни, че синът , който до престъплението е бил горски стражар, вече е международен шофьор и кара тир в чужбина

“Непрекъснато пия успокоителни хапчета. Сега съм притеснена за сина ми. Досега не е карал тир и се моля поне Гошко да е жив и здрав”, допълва Надежда.

На рождения ден на Васко - 23 юни м. г., баща му Георги написа във фейсбук: “Днес трябваше да станеш на 6 г. Днес трябваше да бъде празник! Нося те в сърцето си. Там до сестра ти! Оттам никой и нищо не може да ви вземе.”

Георги отправя и упреци към институциите, които според него са могли да предотвратят трагедията.

“Щеше ли днес да бъде празник, ако съдийката, към която се обърнах за помощ и с молба за незабавна защита на децата ми, си беше свършила работата с цялата отговорност и сериозност, която се изисква в такива ситуации? Щеше ли Васил да стане днес на 6, ако от социални грижи в Сандански бяха реагирали адекватно и своевременно тогава, когато многократно се обръщах за помощ към тях?!

Щяха ли да са живи децата ми, ако институциите работеха в полза на децата? Не в полза на майката, не в полза на бащата, а в интерес и полза НА ДЕЦАТА! Категорично - Да!”, допълва бащата./24 часа