Пакет, омотан с найлон и черна изолационна лента, тупва на асфалта в мига, в който сив мерцедес S класа потегля към светофара на ул. "Димитър Константинов" в Плевен.
"Гледай от тази кола какво падна...", надига се любопитна жена, седнала в кафене отсреща със съпруга си и адвокат Бойко Пецорански.

На около 50 метра юристът намира вързопа, от който стърчат две жици. Пакетът е широк около 6 см и е дълъг 30 см, но от едната страна е избушен. Вижда се част от джиесем и парченце магнит. Пецорански съобразява, че може да има взрив, и звъни на тел. 112. Опасенията му се потвърждават.

След сигнал в полицията, подаден в 10,29 ч на 10 септември 2012 г., специалисти по взривовете обезвреждат бомбата. По това време за откриване на ремонтирана улица в Плевен е премиерът Бойко Борисов, парламентарната шефка Цецка Цачева и министрите Лиляна Павлова и Ивайло Московски. От МВР бързат да разсеят съмненията, че адската машина е заложена за властта.

Мишената е плевенският бизнесмен Владимир Попов. Докато полицаите се суетят, той пътува с мерцедеса си Е 220 към София, без да подозира, че се е разминал със смъртта. 36-годишният шеф на транспортна фирма и собственик на автокъща е смаян, когато научава за адската машина. Ами ако беше гръмнала, ако жена му и детето му бяха с него?

В началото Попов смята, че е станала грешка. (виж карето). По здрач, докато кара по магистралата от София за Плевен, по мобилния телефон му се обажда комшия, който работи в службата за борба с организираната престъпност в Плевен. Започва да го разпитва къде е и какво е правил през деня. След час пак звъни и настоява да се видят.

"Обадих му се към 22 ч. Отидох до тях, той ме чакаше пред входа. Обясни ми, че са намерили взривно устройство, което е изпаднало от моя мерцедес, когато съм имал среща с един приятел полицай. В първия ден отказвах да приема всичко това. Мислех си - не може да съм аз.

Но след два дни започнах да осъзнавам, че това се случва на мен, че аз съм
главният герой. Много бързо се разчу за бомбата, някои от хората ме съветваха да напусна града", разказва Владимир Попов.

Той бе разпитан в спецсъда като основен свидетел по дело срещу 4-ма души - Никола Николов, братовчед му Владимир Руменов, Красимир Георгиев и Йордан Колев, който преди години бе оправдан след дълъг съдебен процес за убийство с взрив на аптекарка пред училище в София. (Виж карето по-долу.)

34-годишният Николов е обвинен от спецпрокуратурата като поръчител на неуспелия атентат, Владимир и Красимир - като преки изпълнители на опит за убийство, а Колев - като техен помагач. При разследването двама от обвинените признават за своята роля в подготовката на покушението. В съда обаче един след друг заявяват: "Не се признавам за виновен, ще дам обяснения, но на по-късен етап."

Единият е Красимир Георгиев, на 25 г. Роден е във Враца, но по онова време живее в София. Работи на автомивка в кв. "Княжево", където 2-3 години по-рано съдбата го среща с Руменов. През октомври 2012 г. той е разпитван 3 пъти, два пъти пред полицаи и веднъж пред съдия. Разказва, че в началото на септември - около два месеца преди ареста, го извикал Владо Руменов, бивш негов колега от автомивката в "Княжево".

"Каза ми, че някакъв човек от Плевен, който работи с братовчед му в Гърция, му е откраднал 90 000 евро, и че ще мисли вариант да върне тези пари.
Първо обмисляше палеж, обяснява при разпит Красимир. След 3-4 дни Владо му дал 20 лв. и поискал да му достави две сим карти от сръбски мобилен оператор.

Красимир помолил сърбин на име Захари, който първо живел в Кюстендил, а после се преместил в София, да му помогне. Чужденецът се съгласил и поръчал симкартите на приятел. Два дни след доставката Владо поискал още две.

"Владимир ми каза, че те са за изготвяне на бомбата, която ще бъде сложена в Плевен на един сив мерцедес. В началото се двоумеше между 2 коли... Каза, че двама дължат пари", признава Красимир.

На 6 септември 2012 г. той и Владимир тръгват с "Ауди А 4" и "Фолксваген Голф" към Калофер. Отиват в хотел в центъра на балканското градче, за да се срещнат с човек, който да им продаде взрив. Купуват 3 пресовки тротил, два магнита и няколко капсул-детонатора.

После се уговарят да отидат в Плевен през нощта и да видят къде е мерцедесът. Ходят няколко пъти на оглед, преди да заложат взрива. Всеки пътува с отделна кола. Според обвинителния акт на 9 септември Владимир Руменов казва на Красимир, че ще го чака на входа на Плевен, за да "свършат работата". Срещат се към 21 ч.

"Тогава видях бомбата в багажника на Владимир. Тя беше увита в черно тиксо. Видях и телефон. Той ми каза, че трябва да седим там, да пушим по 2-3 цигари, за да стане по-късно", обяснява Красимир. Още тогава Владо му казал, че трябва да взривят колата с дистанционно с телефон сутринта. До последно Красимир си мислел, че бомбата е само за сплашване.

Според признанията двамата отиват до адреса на нарочения бизнесмен към 1 ч през нощта. Оставят колите си в съседни пресечки, Красимир взема бомбата и с авера му се спускат пеша до паркинга, на който е сивият мерцедес.

"Отидохме до автомобила. Той наглеждаше, а аз се наведох, влязох под колата и я закрепих (бомбата - бел.ред.). Владимир ми каза, че е с два магнита и че трябва да я залепя. Поставих я по средата и си тръгнахме", обяснява Красимир.
После двамата излизат от Плевен и спират на отбивка по пътя за Ловеч.

Владо се притеснява дали самоделката е сложена както трябва - да не се допира до кардана и при движение да падне. Водени от лошо предчуствие, мъжете се връщат при мерцедеса, за да проверят дали бомбата няма да падне. Уверяват се, че си е на мястото си, а не върху кардана, и решават да чакат край града до сутринта.

Към 7,30 ч на 10 септември спират на около 150 метра от паркинга, на който е оставен мерцедесът. Почват наблюдение, мотаейки се около една пейка. Бизнесменът Владимир Попов излиза от къщи към 10 ч и се качва в автомобила си. Близо до полицията вижда своя познат Боян Иванов, с когото има среща.

През това време един от атентаторите набира номера на джиесема със сръбската симкарта, монтирана в бомбата, за да я активира, но тя не гръмва. Владимир и Боян се качват в мерцедеса, говорят 10-15 минути и Боян слиза. Когато затваря вратата, чува странен звук, вероятно от разклащане на бомбата.

След кратка маневра мерцедесът потегля към близкия светофар. Един от пишман атентаторите набира номера отново и отново, но телефонът дава свободно. По-късно Красимир обяснява, че в един момент, когато мерцедесът бил спрял, с авера му се насочили към него, за да свалят бомбата, но мястото вече било оживено и не успели.

След провала двамата бързат да се покрият. Качват се умълчани в ауди наблизо. Чудят се какво се е объркало?

“Владо казваше, че сигурно телефонът не е дал добър контакт. Преди използвал апарата и установил, че прави проблеми. Уж бил решил проблема, но пак не е успял”, разказва Красимир. В пакета не е открит детонатор. Не е ясно дали той е изпаднал някъде, или майсторът не е свързал самоделката, както трябва.

Първоначално заради бомбата са арестувани 8 души, но по-късно делото срещу половината е прекратено. На 11 октомври 2012 г. 35-годишният Владимир Руменов признава, че е сглобил бомбата. Поема вината върху себе си и не топи други. Казва, че е взел тротила от приятел украинец, който починал.

Телефона за бомбата пък купил от заложна къща. Като мотив за опита за атентат подсъдимият сочи конфликт между братовчед му Никола Николов и Владимир Попов и още двама партньори в бизнеса, породен от спорове за неуредени плащания. Първоначално МВР огласи, че мотив за неуспелия атентат са спорни 75 000 евро, но тезата на прокуратурата е, че мотивът са 110 000 евро, които Николов дължал на Попов.
Засега по делото няма доказателства какво възнаграждение са очаквали да получат участниците в заговора, ако той беше успял. В един от разпитите се говори само, че мъжът, заложил бомбата, получил уверение, че “ще остане доволен”.

Според една от версиите по случая потенциална мишена на атентаторите бил не само Владимир Попов, но и друг бизнесмен от Плевен - Любомир Николов, който имал връзки в Гърция и сe занимавал с вътрешен и международен транспорт. Той също смятал да пътува до София с Попов, за да търсят документи за изчезнал товар.

В последния момент Любомир Николов се отказал и не се качил в накичения с взрив мерцедес. Останал в офиса, който бил на 300 метра от мястото, където се търкулнала бомбата.

Мишената Владимир Попов:

Спрях да излизам и да
се виждам с приятели

“С Никола се познаваме от ученици в английската гимназия в Плевен. През 2007 г. почнахме общ бизнес. Аз имах фирма за внос на автомобили и два камиона, а той - транспортна фирма. Година, година и половина нямаше проблеми с плащането”, разказа в спецсъда Владимир Попов. След ноември 2008 г. нещата се променили.
“Събра се сума от 108 000 лв., която неговата фирма ми дължеше. Към края на октомври Никола ми каза, че е заминал на почивка в Тайланд, че фирмата му отива на фалит и не може да ми плати. През декември пак имаше няколко разговора... Николов обещаваше, че ще се разплати, но нищо от това, което ми е обещал като сума, не ми даде. Жалба не съм подавал, нямаше смисъл. Той си продаде фирмата и нямаше какво да взема.”
През 2012 г. Попов се срещнал с бизнесмена Любомир Николов. Той се оплакал, че също не си бил получил парите. Предложил да го запознае с друг ог бизнеса - Кирил Желев, който можел да помогне да си върне поне част от парите. Желев твърди, че е пострадал с два товара, единият с части за акумулатори, които трябвало да бъдат доставени в Гърция, но така и не стигнали до Солун.
Последвали срещи в хотел край Сандански, близо до “Макдоналдс”, в ресторант “Чевермето” в Плевен и в кафенето на хотел “Ростов”. На тях в различен състав се водели преговори и спорове кой на кого какво дължи и има ли блокирани пари в Гърция. На една от срещите присъствали двама българи, които не са издирени по делото - на единия викали Милен, а на другия - Иван Чушката. Стигнало се до заплахи.
“Чушката се закани, че ако му дадат 20 000 лева, щял да ни вдигне във въздуха”, разказва при разпит в съда Любомир Николов. - И добави: За такива пари лесно се умира”.
След разкритието за бомбата Попов спрял да излиза и да се вижда с роднини. “Като осъзнах какво става, исках да съм надалеч, да няма познати, да няма приятели”, споделя Попов. За известно време бил принуден да остави автокъщата, от която се прехранвал (по документи доскоро тя се водела на друг), и да се премести в София.

Подсъдимият Никола Николов:

Не дължа пари,
не съм замесен
“Нека да минат още няколко заседания от делото и ще разберете истината. Не дължа пари и нямам нищо общо с бомбата”, заяви пред “24 часа” Никола Николов.
Според адвокатът му Константин Симеонов основният свидетел по делото без доказателства твърди, че Николов дължи пари. От справка в Търговския регистър ставало ясно, че фирмата на Попов имала да взима само 5000 лв. за 2008-2009 г. Копие от документа бе предоставено на съда. Според потърпевшия бизнесмен обаче трябва да се направи експертиза, тъй като някои от фирмите, с които работел, надплатили и това се отразило на счетоводния баланс.

Взривът можел да нарани човек в радиус от 100 м
За бомбата са използвани 1200 грама тротил, два неодимови магнита и телефон “Нокия”, модел 1616, показва комплексна експертиза по делото.

Тротилът е бризантно взривно вещество със средна мощност. Навремето го произвеждали само в Смяново. Според експерти в момента предприятията ни работят с вносен тротил, най-често от Украйна и Русия. Пресовки се произвеждат в “Дунарит”-Русе, и “Еловица”-Габрово.

Ако беше гръмнала бомбата можеше да рани много хора и да вземе жертви, тъй като мястото е оживено. Наблизо дори има детска градина.

Експерти са изчислили, че ударната вълна от това взривно устройство е 32 метра, а поразяващото действие на осколките - 80-100 метра.

При оглед на мерцедеса на Попов в долната част на купето, върху напречната предпазна планка, монтирана под изпускателните тръби, е намерено прахообразно вещество и експертиза потвърдила, че е тротил. От него имало следи на разстояние около 15 см.

При първия разпит Владимир Руменов признал, че е направил бомбата. Тезата на защитата обаче е, че той не е имал намерение да убива никого.

“Исках само да го сплаша, като намери бомбата”, уверявал Руменов. Той е 35 г. и вече е осъждан.

Продавачът на тротил бил кандидат за кмет

Частите за самоделката са доставени от Калофер, твърди прокуратурата. Красимир Георгиев заявил пред полицаите, че с Руменов отишли при някой си Данчо, който държал хотел в центъра на Калофер. Уверил, че може да го разпознае, ако го види.
“Той е на около 30 г., здрав, висок около 180 см, с къса черна коса и тъмни очи”, уверил Красимир. Обвинението сочи, че това е Йордан Колев, на когото викат Данчо Бомбата. Той е разпознат между четирима души в полицията на 23 октомври 2012 г.
Като се върнали от Калофер в София, купувачите сложили тротила в червеникава раница “Булдозер” заедно с магнитите и “други такива неща”. По-късно раницата е намерена в дома на бащата на един от обвиняемите в плевенското село Гиген.
Името на Йордан Колев нашумява преди години заради взрива, който уби аптекарката Христомира Атанасова на 9 октомври 2002 г. край 7-о училище в София. Бомбата бе заложена под колата на жената и бе задействана с мобилен телефон. Колев бе обвинен за убийството на аптекарката и за още два взрива без жертви - в Ловеч и Троян. През октомври 2007 г. обаче Софийският градски съд ги оправда. По-късно решението бе потвърдено. Колев е бивш офицер, химик. На частични избори на 10 октомври 2012 г. той бе кандидат за кмет на Калофер, подкрепен от НДСВ. Предната година бил издигнат от “Атака”. /24chasa.bg