Стотици опити за измами в сайтове за свободна продажба на стоки втора употреба у нас са засекли от ГДБОП. Пред БНР антимафиотите обясниха, че има и зачестяване на случаите на кражби на профили в социалните мрежи.

В последните месеци опитите за измами в платформите за свободна търговия у нас са зачестили, обясняват от ГДБОП. Официално властите разследват част от тях, защото на практика повечето хора не подават сигнали и така нещата приключват в онлайн пространството.

„Гражданин си публикува обява, че продава някаква стока втора употреба, свързват се с него на телефона, който е оставил, обикновено се свързват чрез някакво приложение за чат комуникация, казват, че цената ги устройва и желаят да го закупят, предлагат му да се използва специална платформа за разплащания и изпращат линк, който води към фишинг сайт, в който обикновено му се искат данните от банковата карта, номера на банковата карта, име и фамилия“, обясни комисар Владимир Димитров, началник отдел „Киберпрестъпност“ в Главната дирекция.

След като откраднат данните от банковите карти, измамниците пазаруват с тях в интернет.

„С тях се купуват мобилни телефони или скъпа дигитална техника, която се разпраща до практически различни държави - Турция, Португалия, Кабардино-Балкария, обект в Руската федерация, до Полша, до Франция“, допълни той.

От ГДБОП отчитат и увеличение на случаите на кражби на профили в социалните мрежи.

„Това се случва чрез превземането първо на свободна пощенска кутия, която не е ползвана определено време и по този начин превземат Фейсбук акаунта на човек, който е забравил да си махне в настройките тази пощенска кутия, която той е регистрирал преди 12 години, не я е ползвал отдавна, но тя все още е основен метод за връщането на паролата към този Фейсбук профил“, посочи още Владимир Димитров.

Изключително сериозно в онлайн пространството стои въпроса за сигурността на подрастващите. На практика няма абсолютно никаква пречка, малолетен или непълнолетен да се регистрира в определен сайт, приложение или чат. Въпреки предупрежденията на повечето такива, че платформите, чатовете и някои сайтове са за хора над 18 години, реална проверка за данни на практика липсва.

Разрешената възраст за регистрация в социалните мрежи е 12-годишна възраст. Което обаче не решава проблема, а го задълбочава, защото един голям процент на деца под 12 години са се регистрирали, значи са влезли с фалшива възраст. И ако бяха написали, че са на 15 години, щяха да имат защита в интернет, а те са написали, че са на 30 години и така нямат защитите на социалните мрежи към подрастващите, обясни Емануил Георгиев от сдружението - „Безопасен интернет“. /БНР