Биологичният баща на Ивайло Калушев, Георги Калушев е изиграл своята специфична и значима роля във формирането на фамилната среда и структурирането на неговия характер. Той е отразен в показанията като родителя, към когото Калушев е изпитвал по-голяма близост и е търсен от него за закрила и помощ в трудните моменти от живота си. Тази линия на отношенията се запазва до смъртта на баща му през 2024 г.

Това пише в КОМПЛЕКСНАТА съдебно-психологическа, съдебно-психиатрична, съдебно-сексологична и съдебно теологична пъсмъртна експертиза, изготвена и подписана от вещите лица в състав Росен Йорданов – психолог, д-р Любка Христова – Минчева – психолог, доц. д-р Владимир Велинов – психиатър и съдебен психиатър и проф. Иван Желев – теолог, с която Епицентър. бг разполага.

Известно е, че бащата на Калушев е заемал високи и престижни позиции в държавата (работил е за НРБ в ООН, бил е преподавател в УНСС), споменава се, че е сред приближените на Людмила Живкова и същевременно е бил тясно обвързан със структурите на Държавна сигурност като сътрудник с псевдоним „Живко“. Впоследствие, след промените, е продължил да бъде част от службите за сигурност като служител на НСС. Знае се, че в детските и юношески години на сина си е отсъствал много често. След развода, сина им Ивайло е останал да живее с майката, което му се отразило негативно в емоционален аспект.

Свидетел, който е познавал семейството отблизо, твърди че Калушев старши е бил далеч по-запознат с интимния свят на сина си и смята, че е знаел за неговата нетрадиционна сексуална ориентация (хомосексуална), както и за педофилските му наклонности (подобен извод можем да направим и от множеството снимки, на които Калушев-старши е заснет със сина си, в компанията на голи момчета).

НА 17 ГОДИНИ ИВАЙЛО КАЛУШЕВ ИЗНАСИЛВА АНАЛНО 10-ГОДИШНО МОМЧЕ, А БАЩА МУ ГО ПРИКРИВА

Аргументите за това са още по-солидни, като се вземе предвид начина, по който свидетелят придобива тази информация, а именно - от негова много близка жена, чиито брат (тогава на 10 г.) е станал обект на блудство и анално изнасилване от Ивайло Калушев (към онзи момент на 17-18 г.). Впоследствие, през 2023 г., свидетелят е разговарял с жертвата лично и от него е узнал, че баща му, който също е бил служител на ДС, ги е заварил по време на извършване на сексуалния акт.

Става голям скандал, а въпросното насилено момче е избягало от дома си. Калушев-старши се опитва да избегне раздухване на скандала и се договаря с бащата на насиленото момче да вземе необходимите мерки да „изолира“ Ивайло.

Свързването на Ивайло Калушев с бащината фигура (във въображаем и символичен аспект), внушаващо власт, тайнственост и двойствени роли (официално гражданин, неофициално агент на службите), изглежда е довело до интернализация на един двуличен и антагонистичен образ на бащата - от една страна фантазно, идеализиран като могъщ и покровителстващ, но от друга, символично като застрашителен и кастриращ.

Георги Калушев, без съмнение, се ангажира с ролята на опекун в сянка, не толкова като емоционална опора, а по-скоро като морална и логистична „патерица“ на сина си. Той продължава да изпълнява тази протективна роля през различни етапи от живота му, като го подпомага финансово, снабдява го с изпреварваща информация и защита, когато е застрашен от разследване, или като проявява морален нихилизъм към сексуалните му увлечения и връзки, разбирайки, че той извършва аморални и престъпни деяния, което го превръща парекселанс в осъзнат и активен съучастник.

От една страна, с тези си действия и отношение, той със сигурност насърчава Ивайло Калушев да си повярва, че е възможно да намери частична, макар и конспиративна легитимация на перверзната си същност и да я аташира в социализиращата матрица на общност, изградена и контролирана от него. Вместо коректив, бащата де факто се явява свидетел и съучастник в конструирането на нарцистично зловредната личност на сина си, който е своеобразно огледално отражение на неговата грандиозност.

СИНЪТ УНАСЛЕДЯВА БАЩА СИ В СКЛОННОСТА КЪМ ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ПРОТЕКЦИЯ

Изглежда, че синът унаследява баща си не само в склонността към злоупотребата с държавна протекция и в пренебрежителното отношение към законите и общочовешките норми и правила, но също така и в конспиративните похвати, създаването на кръгове от зависими „доверени лица", строгата вертикална йерархия, езиковата двойственост между явно и скрито послание.

Метафорично погледнато сектантската общност на Ивайло Калушев пресъздава, в езотерична опаковка, агентурната структура и функционалния модел на влияние, хибридност и секретност, характерни за баща му. Вероятно по сходен начин синът е разбрал, че е нормално да се живее в системи на скрита власт и двойна реалност, както и да се гледа на хората като на ресурс за лоялност и полезност.

Криминално-психологичният анализ на автентичното му поведение по-късно към подрастващи и деца (от аудио записи и други източници) го поставя безусловно в категорията на сексуалните насилници, приоритетно ориентирани към злоупотреба с възрастово и полово незрели индивиди – преференциален педофил.

Стартирайки сексуалния си живот с провали и вероятно унизителни разочарования (не само инцидента с 10 г. момче, но и принудата за един сравнително дълъг период да задоволява влеченията си с по-зрели индивиди, които са обект на предпочитания на лица с ефебофилия – младежи между 14-17 г.) с постепенното натрупване на емпиричен опит (снижаване на възрастовата граница под 14 годишни жертви - хебефилия) и нарастването на манипулативния арсенал и познавателен капацитет, той се е чувствал все по-способен и мотивиран да продължава антисоциалната си линия на личностна промяна (в интраличностен и външно-поведенчески аспект), достигайки до положението и самочувствието на „абсолютен властелин“, способен да си осигурява достъп до най-предпочитаните от него сексуални обекти – момчета под 11 г. възраст.

НЕЗДРАВИ, ИНФАНТИЛНИ ОТНОШЕНИЯ С МАЙКАТА

Комплексният анализ на събраните данни показва, че връзката на Ивайло Калушев с неговата майка Стилияна Димитрова - Майсторов може да бъде окачествена като относително дистантна, студена и лишена от достатъчно внимание и доверие, развиваща се в т.нар. либерално-неангажиран родителски модел. Най-вероятно тази връзка на несъзнавано и интуитивно ниво е усещана още в най-ранните инфантилни фази като лишена от достатъчно искреност и автентична загриженост, а майчината любов е провокирала повече съмнения и страх от отхвърляне, отколкото безопасност и сигурност. Деструктивните тенденции в личностен и социален аспект за него са задействани фактически посредством травматизма на нездравословните инфантилни отношения с майката.

Това е хипотезата за описания нарцистичен модел на свързаност, при която детето се превръща в своеобразен нарцистичен придатък на тщеславната си майка и в този смисъл не интернализира в достатъчна степен безусловната майчинска обич.

На първо място във всички свидетелски показания, засягащи тази тема, се отбелязва, че за разлика от връзката с неговия баща, тази с майка му не се отличавала с особена близост, въпреки факта, че след развода е останал да живее при нея.
В богатите архиви на сина не са намерени почти никакви снимки или видеозаписи на майката за разлика от такива на баща му Георги Калушев.

Не се откриха и писмени носители за поддържане на епистоларна кореспонденция между двамата в периоди, когато мобилните услуги и устройства не са били широко разпространени, а те са живели вече разделени един от друг за все по-дълго време.

Струва си да се подчертаят и липсата на коментари за сексуалността или пълната безкритичност и наивитет, които личат в обясненията й по теми, свързани с личния интимен живот на сина й.

Самата тя вероятно през целия си живот е избягвала да чуе и респективно да назове истината по този въпрос, страхувайки се вероятно, че разкритията биха накърнили непоправимо значимостта на собствената й самооценка и обществената репутация на семейството.

Моделът на взаимоотношения (физически, емоционални и ментални) между майка и дете в психо-емоционалното развитие на Ивайло Калушев още от ранна възраст е белязан от травматични дефицити при удовлетворяване на базисни нужди, а в последващите жизнени етапи е задавал контекста на амбивалентни послания и идеализирани очаквания. Модел, при който осигуряването на внимание, одобрение и благосклонност от една емоционално пестелива, суетна и претенциозна майка, принуждава детето да поддържа самоуважението си в нейните очи като й поднася нарцистични презентации за собственото си величие.

Ако етиологията на нарцистичните черти, идентифицирани в личността на Ивайло Калушев откриваме в начина, по който се свързва с майка си, то несъмнено антисоциалните произтичат от изграждането на отношенията с баща му, което удивително много напомня класическата дефиниция на Кернберг за патологията на „злокачествен нарцисизъм“.

МАЙКАТА ГО ИЗОСТАВЯ В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ ДА ВОДИ БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Независимо от мотивите й, дали защото е предпочела да избегне общественото порицание и позор, дистанцирайки се от пиедестала на престижната си позиция, дали защото не е знаела как да му помогне, крайния резултат е, че майка му го  е изоставила в едно критично и уязвимо състояние да води сам личната си борба за оцеляване, разчитайки, че от дистанцията на времето и пространството, неговите злепоставящи и отблъскващи проблеми и несъвършенства ще се разрешат от само себе си. Може би именно подсъзнателното чувство за вина от едно такова предателство, наред с отчаяния стремеж да избегне личния си позор, е главния генератор на хиперактивното й поведение след смъртта му.

Бащата на Ивайло Калушев, както вече споменахме, е предприел съвършено друг подход, усещайки вътрешната драма на детето си. Той е решил да го подкрепя безрезервно в усилията му да избегне и да се отдалечи от осъдително и враждебно настроената среда, което го е превърнало в своеобразен покровител и ятак на престъпната кариера на сина му.

Както отбелязахме, според свидетелски показания като водеща причина за напускане на училището се изтъква скандален инцидент от този период, при който Калушев е заловен да извършва хомосексуален акт с малолетно момче, син на служител на ДС. След намеса на баща му Георги Калушев, също сътрудник на ДС, са взети мерки да се избегне публичен скандал, като Ивайло е трябвало да прекъсне образованието си и да бъде „изведен от средата и скрит от общността“. Има данни, визиращи този период, включително от майка му, че Калушев внезапно изчезва за три седмици, като при завръщането си твърди, че е бил в пещерата „Духлата“.

Вън от съмнение е и фактът, че към онзи момент родителите не са имали контрол над сина си, тъй като майката признава, че не е била уведомена предварително, а е научила за евентуалното му местонахождение едва след завръщането му. Странен е и фактът, че не се споменава за сезиране на органите на реда, което може да намери логично обяснение или в посока на недостатъчна загриженост или безпомощност на родителите, или като форма на мълчаливо съгласие, с оглед ограничаване на репутационни щети за семейството, причинени от действия на сина им.

Според документите е факт, че Ивайло Калушев завършва средното си образование във 2ро СОУ „Академик Емилиян Станев“ в т.нар. „вечерна гимназия“ едва през 1994 г., чак когато е почти на 20 – годишна възраст т.е. близо 3 години по-късно. Това се потвърждава от издадена диплома № 051459 с рег. № 805/4 от 04.07.1994 г. с решение на зрелостна изпитна комисия №11 със среден успех 4.61.

Там е открито и т.нар. „отпускно удостоверение“ от 9-та Френска езикова гимназия. В противоречие с твърдения на майка му за интелектуалните достойнства на сина й е редно да отбележим реалните постижения на Ивайло Калушев по основни предмети като български език (4), математика (3) и физика (4), отразени в дипломата му за средно образование и при това постигнати във вечерна форма на обучение.

Въпреки средняшките училищни постижения на Ивайло Калушев, проблемите му с отпадане от училище и последвалото късно завършване на вечерна гимназия не се дължат на затруднения от образователен и познавателен характер. Неприемливо е да се възприемат за верни и обясненията на майка му за самоволното му напускане поне по две причини. На първо място, предвид обществено престижния статут на родителите, те едва ли биха се съгласили и допуснали подобно решение, независимо колко либерално или незаинтересовано е било отношението им към сина им, най-малко заради собствената си репутация.

При тези обстоятелства изглежда, че „изчезването“ му за 3 седмици е по-скоро „бягство“, а последващото „продължително отсъствие“ извън София е форма на „командироване“, съгласувано с влиятелния му баща.

В този смисъл педофилския инцидент, споменат от свидетел по ДП, с 10 годишното момче се очертава като напълно възможен и достоверен повод за тези необясними и неочаквани събития!

От перспективата на нарцистично-антисоциалния личностен стил, „кариерата“ на Ивайло Калушев като седуктивен преференциален сексуален насилник на подрастващи „еволюира“ от инфантилните му провали, типични за интровертен педофил, приоритетно насочен към физическо и по-агресивно разтоварване на нагонните си пориви с инфантилни и беззащитни жертви, към все по перфидни форми на насилническо поведение и неимоверно разширяване на ареала на действие, надграждайки до все по-разрастващи си и всеобхватни нива на влияние и власт над виктимизирани или сервилни възрастни (родители, сподвижници, последователи или симпатизанти).

В края на живота си Ивайло Калушев е бил дотолкова зависим от нуждата си за „всемогъщ“ контрол, че е развил вторична абстинентност, ерозираща непоправимо неговата психологична резистентност. Фактите за живота му показват, че той е ставал все по-тревожен и бдителен, емоционално „чуплив“ и параноичен към реални или въображаеми външни рискове и потенциални заплахи от разобличаване и загуба на статус до степен, която в края на краищата го е довела до нарцистичен колапс и е предопределила решението му за „разширено самоубийство“!