Съденият и оправдан за убийството на бившия премиер Андрей Луканов украинец Александър Русов е написал книга, озаглавена „Аз убих Луканов", разкри пастор Иводор Ковачев, изповедник на затворниците в Централния софийски затвор. Русов е човекът, който бе спряган за физическия убиец на Луканов и бе получил доживотна присъда за екзекуцията му, но през 2007 г. изненадващо бе оневинен.

В параклиса на затвора пред Иводор Ковачев са споделяли факти от тъмното си минало и шефът на фалиралата пирамида „Лайф чойс" Майкъл Капустин, съденият за убийството Луканов Алексей Кичатов, серийният килър Здравко Петров и много други следствени и осъдени до живот престъпници.

Душеприказчикът на една дузина престъпници продължил да подържа връзка с Александър Русов и след освобождаването му. След като първоначално бе осъден, а после оправдан за екзекуцията на бившия премиер, украинецът се върнал отново в родината си. Връзката му с пастора обаче продължила чрез интернет. Преди месец

Русов споделил със своя изповедник

от затвора, че търси издател на творбата му. Книгата написал по време на престоя си в затвора. Заглавието било наистина шокиращо.

„В книгата със сигурност има много признания, но се съмнявам извършеното убийство да е едно от тях, още повече, че авторът й бе оправдан по това обвинение", категоричен е пастор Ковачев. Според ченгета обаче Русов в действителност е физическия килър на бившия премиер.

За последен път Русов стъпил у нас през 2009 г. Заживял в украинското градче Бердянск. През зимата се прехранвал с риболов, а през лятото със сезонния за Азовско море бизнес.

В продължение на 7 години той бе сочен за физическия убиец на Андрей Луканов. Заедно с други четирима Русов бе обвиняем по едно от най-шумните дела на прехода - това за разстрела на премиера. Делото имаше много обрати. Първоначално обвиняемите получиха осъдителни присъди, но след като се разбра, че по време на следствените действия над някои от тях е упражнено насилие, това компрометира събраните доказателства и самопризнания. Така се стигна до оправдателна присъда за украинеца Александър Русов. Днес той твърди, че живее добре със съпругата и дъщеричката си. Казва, че

на негово място тогава е можело да попадне всеки

„Делото се отрази отрицателно и на мен, и на моите роднини. От нервното напрежение моята съпруга се разболя от страшна болест. Господ я помилва няколко пъти, на ръба на смъртта, а малката ми дъщеричка гледаше майка си и не разбираше, че тя вече се подготвяше да ни напуснe. Слава Богу, Господ бе милостив към мен и моето семейство. Остави съпругата ми жива и сега тя вече е много по-добре отпреди.

За обвинението в убийството на Луканов знаеше цялата Украйна, целият град. Съпругата ми, сестра ми, леля и вуйчо пострадаха от този срам много сериозно. Вестниците са публикували десетки статии, в които са ме наричали „убиец". Близките ми са изживявали това много тежко и болезнено. Аз се срещнах с моята дъщеря, когато тя вече беше на 7 години. Описах тази среща в книгата си, която вече е почти готова. Има неща, които не се лекуват с времето. Някои рани отиват толкова надълбоко, че не могат да се излекуват никога", разказва Русов.

„Всеки ден" научи, че чрез своя адвокат Екатерина Димитрова Русов е завел иск за 500 000 лв. срещу прокуратурата на България за претърпени от него неимуществени вреди. В исковата си молба украинецът е написал, че е прекарал 6 години и 2 месеца в затвора при изключително тежки условия. Всеки ден бил подложен на психологически натиск и физическо насилие. Шансовете му да осъди страната са осезаеми.

17 години след убийството на бившия премиер Андрей Луканов, след 6 години съдебен процес, който премина от искане на доживотни присъди до окончателна оправдателна присъда, прокурорската теза рухна напълно и отново не се знае кой е убиецът. Веднага след смъртта на бившия премиер плъзнаха много и различни версии - от покушение на „енергийната мафия" до битови причини. Слуховете родиха и най-абсурдната версия, че убийството на Луканов е инсценирано, а той все още е жив след пластична операция и се крие в чужбина.

Бившият шеф на отдел „Убийства" Ботьо Ботев:

Знам, че е виновен

Дългогодишният директор на отдел „Убийства" в МВР Ботьо Ботев е категоричен, че Русов е замесен в екзекуцията на Андрей Луканов. Вчера той се озадачи от наглостта му да описва подвизите си в книга.
„На базата на всички доказателства и информация по случая с убийството на Андрей Луканов може да се твърди, че двамата украинци са виновни. Двамата обвиняеми 2 пъти не казаха едни и същи сведения, защото те всеки път си измисляха. Ако има една истина, тя винаги е една и съща. Нещата по този случай се разплитаха от ден за ден. Не знаехме кои са заподозрени, а стигнахме до тях на базата на доказателствата", категоричен е бившият шеф на отдел „Убийства" Ботьо Ботев, който е участвал в разпитите на обвиняемите.

Престъплението няма да бъде разкрито

Андрей Луканов бе застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка" 15. В деня на убийството около 9,15 - 9,20 ч. Луканов излязъл от дома си и се отправил към пежото си, паркирано на около 15 метра от входа на кооперацията. В колата го чакал шофьорът му. Луканов влязъл в автомобила, но изведнъж се сетил, че е забравил нещо. Излязъл от колата, приближил се до домофонната уредба и се опитал да се свърже с жена си. През това време убиецът стрелял 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет „Макаров". Куршум попаднал в дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът паднал на земята, а убиецът избягал.

В деня на покушението на същото място били открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, който се бил маскирал като клошар. Пистолетът бил намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов".

За убийството на Луканов бяха задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно бяха отменени. „Това престъпление никога няма да бъде разкрито официално", категорични са разследващите. Те смятат, че макар убийците да са известни, това няма как да се докаже.

Автор: Ивайла Иванова, в. "Всеки ден"