Желю Желев: Лицата в политиката се изхабиха, нужни са нови

Избрано 13.12.2012 14:16

- Д-р Желев, наистина ли президентската институция има само представителни функции и длъжността “държавен глава” е само протоколна, както твърди вицепремиерът Цветан Цветанов?

- Не е съвсем така. Истина е, че президентската институция у нас има доста представителни функции, но президентът има право да решава неща и във външната политика, в сигурността на страната. Има и отношение към други сфери, свързани с обществения живот.

На България й трябваше президентска република. Не от американския тип, където президентът е и държавен глава и шеф на правителството. По-скоро от европейския тип, от френският, например. Някои я характеризират като полупрезидентска република, защото няма тази пълнота, която има американският президент.

Според мен една от причините нашият преход да забуксува в периода, когато трябва да се правят икономическите реформи – реституция, приватизация, преориентация на икономиката, прехвърлянето й на пазарни начала, беше, че нямаше силна изпълнителна власт. Здраво стегната власт, която веднага след приемането на законите от Народното събрание, да превръща решенията в реалност. Затова трябваше не “твърда ръка”, а стегната и добре организирана изпълнителна власт, която и да е синхронизирана.

Трябваше президентът да има своята сила, без да измества министър-председателя, разбира се.

Ще дам пример с френската конституция. Когато Министерският съвет на Франция заседава и решава определени въпроси, министър-председателят нарежда отделните точки, но в същото време е длъжен да изпрати дневния ред на президента. И президентът, например, може да каже, че трета точка от дневния ред е назад и има по-голямо значение за Франция и затова трябва да излезе от първо място. Нещата се нареждат по значимост и в този случай няма тези дрязги, борби за власт, присвояване на правомощия на другата институция по един или друг начин.

Предполагам, че министърът на вътрешните работи не се е изразил правилно, но в този контекст до известна степен е прав, когато става въпрос за отношенията между институциите.

- Виждаме напоследък и доста непремерени изказвания на представители на властта, както по отношение на опонентите им, така и към ”свои хора”. Как го разчитате това?

- Не е толкова драматично. Разбира се най-добре е да няма такива търкания и подмятания, които създават недоверие и изострят отношенията. Политическата енергия отива в това да се оправят определени неща, за да не се стига до сблъсъци и пр.

- Д-р Желев, вие сте едно от лицата на десницата. Последните няколко седмици наблюдаваме голямо разцепление в СДС. Започнаха обаче и процеси по обединява на формациите в т.нар. Синя коалиция, но без СДС. Какво се случва там според вас?

- Когато се разсъждава върху тези проблеми, не трябва да се забравя, че освен актуално-политически аспект, има и исторически. Трябва да имаме и исторически поглед върху нещата. СДС си отива, да не кажа си е отишъл.

Да погледнем сродните партии, които направиха нежните революции в Централна Европа – Полша, Чехия, Унгария, дори и Румъния. Тези партии отмряха още 5 или 10 години след началото на промените. Така че до известен смисъл е цяло чудо, че СДС е оцелял досега.

Що се отнася до десницата – тя е необходима на всяка истинска демокрация. Защото демокрацията прилича на птицата, която лети добре, когато има две здрави крила, с които да загребва въздуха и да се движи напред. Когато едното крило го няма или вече не функционира както трябва, тя ще се завърти и ще падне в на земята. Горе-долу става нещо подобно става и с демокрацията.
Истинската демокрация не е заинтересована само една от страните да е силна и да доминира над другата, а и двете да са силни. За да може опозицията да е коректив на управляващите. Това и смисълът на демокрацията.

- Защо сега не се случва това?

- Няма хора, които да го направят. И това е така, защото много от познатите лица са вече изхабени, компрометирани. Не е достатъчно да имаш само добрата воля и да кажеш “Аз сега ще се хвана сериозно и ще направя еди какво си”. Трябва да имаш доверието, а то се изгражда бавно.

- Виждате ли някоя от сегашните партии да влага в изграждането на нови политици? Къде да ги търсим тези нови лица?

- В обществото трябва да ги търсим. Те трябва да се легитимират и да израснат от самата политическа действителност – дали от ляво или от дясно.

- В този контекст може ли да се “рестартира” Синята коалиция?

- Изхабена е според мен. Получава се като във фразата – “с кого ще се обединяваш, със себе си ли?”

- Наблюдаваме втвърдяване на тона от страна на българските власти спрямо Македония и обвързването на подкрепата ни за членството и в Европейския съюз с подобряване на отношението към България.

- Знаете, че България беше първата страна, която призна Македония като независима държава. Тогава ние не бяхме членове на ЕС и не бяхме длъжни да се съобразяваме с консенсуса им. По начало да търсиш пълен консенсус по подобни въпроси и чудовищно. Вкарваш в действие един механизъм на вземане на решение за съдбата на страните членки и всяка една от тях може да каже, че не е съгласна. Както стана с Гърция по отношение на името на Македония. И кандидатурата й отпадна.

Разбирам ако македонците бяха решили да се прекръстят на Западна Гърция или Горнопланинска Гърция, тогава страната да се сърди, че ползват името й. Откъде накъде Гърция ще решава какво да е името на Македония. Това е свещено нещо, на което никой няма право, включително и ЕС.

-Каква тогава да е нашата политика към Македония?

- Да поддържаме членството й за ЕС и НАТО и същевременно там, където македонските власти си позволяват да правят непозволени неща, да ги критикуваме остро, да ги осмиваме, за да видят, че и те вършат грешки. Но да ги спираме, ще бъде непростимо.

- Наблюдаваме и активизиране на българската политика спрямо Турция. Наскоро и президентът Плевнелиев беше там.

- Много пъти сме го обсъждали в рамките на Балканския политически клуб, на който аз съм основател и президент, че трябва да работим заедно всички страни от региона да станат пълноправни членове и на НАТО, и на ЕС. Ако една част са членове, а другите не са, то следват проблеми. Една магистрала да прокарате, например, не можете да искате от ЕС пари и за тази част от пътя, която не е в рамките на съюза.

- Според вас защо е такъв отпора срещу Турция за ЕС?

- В Европейския съюз винаги Великобритания е подкрепяла Турция за членство. САЩ също поддържат, въпреки че не са членове на ЕС. От балканските държави също повечето поддържат Турция. Ние смятаме, че ако Турция стане пълноправен член на ЕС, тя ще донесе толкова много блага, колкото никоя друга държава не би могла. А, и ЕС ще получи толкова много, колкото не би могъл да даде на Турция. Жестоката криза порази почти всички европейски икономики. Турция изобщо не усети от кризата.

В перспектива цялото население на Европа застарява и единствената страна в региона, където има младо, работоспособно население, е Турция. Да не забравяме, че тя е 73 млн. души. В големите страни от ЕС има страх, че ако тя стане пълноправен член на ЕС, то тя ще може едва ли не да управлява съюза, благодарение на многото си гласове. Това е наивно и неоснователно, защото в ЕС тези решения не се взимат по нации.

Европейските лидери не виждат по-далече от границите на ЕС и НАТО, но това е късогледство. В света стават промени в планетарен мащаб. Разместванията в момента са грандиозни. Вижте Китай. Преди 10-ина години тя беше най-голямата като население, но изостанала в почти всички важни области. Но за един малък период тя зае един старт и вече е претендент за първото място в света, конкурира САЩ.

Тогава трябва да се гледа много по-широка, в по-далечна перспектива.
Защото ако ЕС не се разширява, той ще изпада във все по-дълбока криза. Той е единственият в този голям регион, където разширяването може да се прави по мирен начин. Как да се разширява Китай?

Голямото бъдеще на ЕС е разширяването му, което да включва Турция, Украйна и цялата Руска федерация, не до Урал, а и азиатската част. Тогава съюза ще стане и голям играч.

Има огромно несъответствие между икономическото присъствие на ЕС и неговото политическо.

- Къде са нашето място и роля в този динамичен свят?

- Ние сме малка държава и да се напъваме като жабата да ни подковават крака, както на вола, ще бъде смешно. Но въпросът е в тази глобална среда да си намериш точното място, нишата, която можеш да заемеш, за да бъдеш полезен за себе си и за общността. При едно разумно водене на икономическия, стопанския живот, на България в общност като ЕС, можем да имаме едно чудесно земеделие. Имаме голямо разнообразие на почвени и климатични условия в страната, които можем да използваме. Можем да развиваме и животновъдството. Тук трябва да се хванем. Имаме и прекрасни условия за морски туризъм, за културен туризъм. Трябва да отбележим обаче, че понякога с тези важни въпроси понякога се занимават хора, които изобщо не разбират. /argumenti-bg.com