Отказът от използване на замразените руски активи стана политически удар за Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц

На срещата на върха в четвъртък лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за план за отпускане на милиарди евро на Украйна чрез използване на замразени руски активи, което нанесе политически удар на Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц, двамата основни поддръжници на схемата, пише Euractiv.

В петък рано сутринта председателят на Европейския съвет Антонио Кошта заяви, че лидерите са се споразумели да предоставят заем от 90 милиарда евро, подкрепен от бюджета на ЕС, за да подкрепят Киев до 2027 г., като по този начин ефективно се отказват от така наречения репарационен заем.

Европейската комисия беше представила предложението не само като начин да се подкрепи съпротивата на Украйна срещу руската инвазия, но и като геополитически таран, който би могъл да принуди Москва да седне на масата за преговори.

Украинският президент Володимир Зеленски лично призова лидерите на ЕС да подкрепят плана, когато се обърна към тях в началото на срещата на върха, наричайки използването на руски активи "морално, справедливо и законно". "Как може някой да вярва истински в бъдещите гаранции за сигурност", попита той, "тези, за които много говорим и които са записани в евроатлантическите документи, ако Европа не може да вземе това едно много важно решение?"

"Какво е посланието към Русия?" каза един висш служител на ЕС след преговорите. "[Ние] говорихме много, но без резултат."

Белгийският премиер Барт Де Вевер многократно предупреждаваше, че схемата е юридически и финансово неприложима и ще изложи страната му на руски репресии, освен ако другите страни от ЕС не се съгласят на широки гаранции за поделяне на риска.

След цял ден преговори между Комисията и белгийските дипломати, окончателното предложение, представено на лидерите, не беше прието.

"Беше като потъващ кораб, като Титаник, и в края на краищата се провали", каза Де Вевер пред репортери след срещата на върха.

Фон дер Лайен и Мерц се опитаха да представят резултата като успех. "Много се радвам да кажа, че успяхме", заяви председателят на ЕК, като отбеляза, че Украйна ще трябва да изплати заема само ако получи репарации от Москва.

Мерц също така заяви, че споразумението - което разчита на общи заеми от ЕС, на които Германия дълго се е съпротивлявала - е нещо, което той самият е "предложил". При пристигането си на срещата на върха в четвъртък той описа репарационния заем като "единствената възможност" за подкрепа на Украйна, която се очаква да изчерпи средствата си до април 2026 г.

Как беше сключена сделката

С очакването, че срещата на върха в Брюксел може да се проточи с дни, лидерите се затвориха в стая без мобилни телефони, за да се опитат да постигнат компромис, приемлив за Де Вевер. Белгийският лидер беше поискал неограничено споделяне на финансовия риск между столиците на ЕС, условие, на което много столици се противопоставиха остро.

Други страни, като Италия и Франция, също бяха резервирани по отношение на схемата. Заплахата, отправена по-рано през деня от датския премиер Мете Фредериксен да прокара плана без Белгия, бързо се превърна в забравена политическа заплаха.

След повече от четири часа преговори стана ясно, че няма реалистичен път към споразумение за репарационния заем от 210 милиарда евро.

Според двама дипломати от ЕС, ключовият момент е настъпил, когато френският президент Еманюел Макрон се е обърнал към унгарския премиер Виктор Орбан, за да го притисне да оттегли своето противопоставяне на издаването на общ дълг, което изисква единодушно съгласие.

Орбан, който е координирал действията си в тясно сътрудничество с популистките си съюзници, чешкия премиер Андрей Бабиш и словашкия премиер Роберт Фицо, се е съгласил да подкрепи заема от 90 милиарда евро, при условие че нито една от трите страни (Унгария, Чехия и Словакия) няма да участва финансово. "Въпреки последните фарсове, използването на замразените руски активи е мъртва тема", заяви Орбан пред репортери след срещата.