Докато през 2011 г. Германия реши да изостави ядрената енергетика, в Полша нещата стоят точно обратно. Енергийната стратегия на Варшава предвижда до 2040 г. на територията на страната да бъдат построени две атомни електроцентрали, включително общо шест енергийни блока. Работата трябва да започне през 2026 г. Очаква се първият реактор да заработи през 2033 г., а последният десет години по-късно.

Като член на Европейския съюз Полша се ангажира да разработва алтернативни енергийни източници, за да отговори на целите на ЕС в областта на климата. В същото време днес 70% от енергията в страната се генерира от електроцентрали, работещи с въглища, което прави Полша един от най-големите замърсители на въздуха в Европа.

Резервите от кафяви въглища в Полша приключват

Решението на Варшава да се преориентира към ядрената енергетика се ръководи от спешна вътрешна нужда. Запасите от лигнитни въглища в централна Полша, които в момента представляват 20 процента от производството на енергия в страната, ще бъдат изчерпани до 2035 година.

В близко бъдеще към Полша ще тече по-малко природен газ: споразумението с Русия за доставка на синьо гориво изтича в края на 2022 г. Днес руският газ доставя 5% от енергийното потребление на Полша. Поради високите цени и политическото напрежение с Москва, Варшава не възнамерява да поднови договора.

Идеалното решение за Варшава ли е изграждането на атомна електроцентрала?

На този фон изграждането на атомна електроцентрала изглежда за Полша идеално решение. Планирано е да се развива ядрената енергетика в републиката още през 70-те години. След аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. обаче е спряно изграждането на два реактора от съветски тип в Жарновец - на 80 км северозападно от Гданск. Очаква се атомните електроцентрали, които предстои да бъдат построени сега, да бъдат разположени в Жарновец и в близкото село Любятово-Копалино.

Полша обаче няма да може да финансира проекта сама. Според предварителните оценки разходите за изграждане на реактори с обща мощност 6-9 гигавата (GW) могат да достигнат до 30 милиарда евро. Както каза премиерът Матеуш Моравецки, Варшава ще си сътрудничи изключително с доверени компании, представляващи западните страни.

Варшавски планове, подкрепени от САЩ и Франция

Полша с удоволствие би подписала договор със САЩ. По време на посещението на президента на републиката Анджей Дуда във Вашингтон през юни 2020 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп му обеща подкрепа от американски компании. По-малко от месец преди поражението на Тръмп на изборите в САЩ, Варшава подписа предварително споразумение с Вашингтон за изграждане на шест реактора.

След като обаче Полша загуби своя основен съюзник в лицето на Тръмп, в играта влезе Франция. В началото на февруари 2021 г. френският министър на външната търговия Франк Ристер пътува до Варшава, за да предложи на Полша ядрено сътрудничество.

Представителят на френската държавна енергийна компания "Électricité de France" (EDF) даде интервю за полските медии, в което изрази готовност да участва в изграждането на реактора EPR и да финансира две трети от разходите по проекта. Полската енергийна стратегия става дума точно за такива гигантски реактори с мощност над 1000 MW (1 GW).

Кой ще даде на Полша пари за нови атомни електроцентрали

Ръководителят на варшавския мозъчен тръст "Klub Jagielloński" Марчин Рошковски обаче смята тази идея за остаряла.

"Вече се предлагат много по-малки реактори с мощност от 50 и 100 MW. Това са така наречените модулни реактори. Те могат да бъдат свързани помежду си, могат да бъдат инсталирани на по-широка площ и да доставят енергия на отделни градове и фабрики", обяснява експертът в интервю за "Дойче Веле". В този случай рискът от голяма катастрофа ще бъде изключен, отбелязва той.

Според експерти плановете на Полша противоречат също на европейската тенденция за преминаване към газ и възобновяеми енергийни източници. Експертът в областта на ядрената физика Марчин Попкевич е сигурен, че с наличието на съвременни технологии Полша лесно би могла да доведе дела на алтернативната енергия в структурата на енергийното потребление на страната до 80 процента. Освен това изграждането на атомна електроцентрала е изключително скъп проект. „Ядрената енергия може да струва на потребителите пет пъти повече от възобновяемата енергия“, подчертава Попкевич.

Защо въглищата са важни за Полша

Въпреки че разработването на алтернативни енергийни източници също е част от стратегията на полското правителство, процесът се движи бавно. В продължение на много години делът на „зелената“ енергия в енергийното потребление на Полша се задържа на по-малко от 14 процента, като средната стойност за Европа е 20 процента (за 2020 г.). Пробивът трябва да стане през 2025 г., когато ще бъдат пуснати първите полски вятърни паркове в Балтийско море. Очаква се техният капацитет да достигне 8 GW до 2040 г.

Най-проблематично в това отношение обаче е постепенното отказване от Полша на въглища, които все още произвеждат 50 процента от електроенергията. За разлика от кафявите въглища, в страната ще има достатъчно находища на въглища поне до 2050 г. В индустрията работят над 100 000 души, така че правителството се колебае да затвори въглищните мини.

Атомна електроцентрала в Полша - заплаха за сигурността на Германия?

Ядрената енергия, чиста по отношение на емисиите на парникови газове, може да забави прехода на Полша към алтернативни енергийни източници.

Ако благодарение на новите атомни електроцентрали емисиите на CO2 в Полша бъдат намалени, натискът от ЕС за намаляване на производството на въглища също ще намалее.

Това обаче не е единствената причина плановете на Полша вече да предизвикат недоволство в съседна Германия. Според резултатите от проверка, проведена през януари 2021 г. по искане на "зелената" фракция в Бундестага, ядрените централи, разположени само на няколкостотин километра от полско-германската граница, ще представляват висока заплаха за безопасността на населението на Германия.

Радиацията може да застраши 1,8 жители на Германия

Според Силвия Котинг-Ул, експерт по въпросите на ядрената енергия на фракцията на Зелените в Бундестага, в случай на авария на АЕЦ до 1,8 милиона германци могат да получат доза радиация над 20 милизиверта (mSv ): при тази скорост обикновено се евакуира населението. „Могат да пострадат например Берлин и Хамбург, тоест изключително гъсто населени региони“, отбелязва политикът.

От своя страна полското министерство на околната среда подчертава, че е извършена стратегическа оценка на въздействието на ядрената енергийна програма върху околната среда. Германия също взе участие в консултациите и предостави 30 000 коментара, много от които бяха взети предвид.

Освен това, по настояване на Комитета на ООН за прилагане на Конвенцията от Еспо (Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст), през октомври 2020 г. Полша се съгласи официално да включи Германия в екологичната оценка на своята енергийна стратегия.

Моника Сирадзка и Александра Елкина за Дойче веле