Победата на НДСВ и изборът на Георги Първанов на президентските избори показа, че българското общество се нуждае от ново политическо статукво, с нови политически “играчи”. За пръв път българският избирател направи политически избор, без да се повлияе от посланията които му изпращаха партийните централи. На практика и двата избора - за парламент и президент, показаха желанието на обществото ни да поеме в свои ръце отговорността за този избор. БСП демонстрира политическа гъвкавост в “лявото”, издигна ясна партийна кандидатура и спечели президентските избори. СДС остана верен на политическото си високомерие и заложи на “независимата” кандидатура на Стоянов. Като че ли лидерите на СДС все още не можеха да осъзнаят какво се случи на парламентарните и повториха грешката си и на президентските избори.
Още след загубата на 17 юни едно от лицата на СДС - Евгений Бакърджиев призовава “синята” партия да се поучи от грешките си. Другото лице на СДС - Стефан Софиянски дълго призовава да се води конструктивна политика по отношение на НДСВ и по този начин да се запази политическата приемственост и участието на “чистите” от СДС в управлението.
Кръгът около бившия председател Иван Костов така и не осъзна, че единствената възможност СДС да излезе от изолацията се състои в това да намери сили и да изостави конфронтационната си политика. СДС очевидно още живее в миналото където конфронтацията с БСП и ДПС го извеждаше начело на политическата власт. Тази му политика го доведе до положението да “владее” законодателната, изпълнителната и президентската институции. Така то бавно се превърна в “самозабравило” се политическо формирование и в крайна сметка беше отстранено от властта. От най-голямата парламентарна сила СДС се превърна, благодарение на усилията на Иван Костов и кръга около него, в малка парламентарна група.Загубите не поучиха СДС. Вместо да се променя, “синята партия” продължи да държи на своето статукво, като по този начин продължи и да изпраща неясни сигнали към обществото.
СДС остана вярно на политическата традиция, според която всеки напуснал партията се превръща в политически труп. На практика то виждаше в подобни напускания своето “очистване” от “лошите” и опазването на “добрите”, които вярват в правилната политика - политиката на председателя. То обаче не отчете обстоятелството, че колкото повече хора се отлюспват и напускат СДС, толкова повече намалява политическото му влияние. Ефектът на луковата глава - колкото повече махаш люспите, толкова повече намаляват шансовете ти да оцелееш.
Така и стана. Лицата на СДС едно по едно взеха да го напускат.
Политическата формация все още не е предложила и едва ли ще предложи “нови” лица. Защото “новото” трябва да бъде символ на промяната, а именно символите на тази промяна напускат. Така Богомил Бонев, който докато беше министър се определяше като един от най-успешните вътрешни министри беше отлюспен, обвинен в корупция и като резултат получи широка подкрепа на последните президентски избори. Така Стефан Софиянски, най-успешният кмет на столицата, беше “неразбран” от своите и напусна СДС. Така и днес Евгений Бакърджиев беше низвергнат от СДС, само защото повтори “неудобните” за бившия и настоящия партиен лидер тези за загубата на СДС.
Дори и Петър Стоянов заяви, че не вижда политическото си бъдеще в СДС.
Поредното отлюспване довежда до поредното отпадане на големи маси от поддръжниците на СДС. Разочарованите от неуспеха се опитват да намерят сигурност в ново политическо статукво. Статукво, в което СДС все по-трудно ще намери място. Още повече, че след парламентарните избори, то постепенно започна да отстъпва от своята християн-демократическа идентификация и да се превръща в едно дясно консервативно политическо формирование. Бъдещето на дясното пространство е в ръцете на “новите” политически формации - групираните политически интереси, изразявани от Богомил Бонев и Стефан Софиянски. В тази посока ще търсим и бъдещето на Бакърджиев.
Разбира се политическата стабилност в “дясното” ще зависи не толкова от качествата на тези лидери, качества в които не можем да се съмняваме, колкото от способността им да формулират и защитават политики за бъдещето на страната ни.
Тази способност много от тях вече я демонстрираха. И Бакърджиев, и Софиянски отдавна вещаеха провала на управлението на СДС. Никой обаче не обърна внимание на конструктивното в техните прогнози. Затова и тяхното политическо бъдеще е именно в провала на СДС. Колкото повече СДС отказва да се промени и се консервира, толкова повече Новото дясно има бъдеще. И обратното, ако СДС се опита да се реформира в положителна посока, а засега то не дава такива сигнали, политическото бъдеще на Софиянски, Бонев и Бакърджиев остава под въпрос.
Факторите за стабилност обаче се очертават около връзките на тези нови десни формации с НДСВ. Близостта им постепенно ще доведе до засилване на центробежните процеси в СДС и овладяване на “дясното” от “нови” и “модерни” европейски политически формации. Политическите сили трябва да осъзнаят обстоятелството, че преходът започна отново и да се опитат да намерят своето място в “новото” политическо преструктуриране. В това се крие ключът за тяхното оцеляване. / novotovreme.com
Иван НАЧЕВ, политолог