Запъти ли се Европа към деиндустриализация

Избрано 02.10.2022 19:05 Снимка: ДНЕС+

Запъти ли се Европа към деиндустриализация

Деиндустриализацията на Европа вече започна, като процесът се дължи основно на резкия скок в цените на енергоносителите и конфликта около Украйна, пише анализаторът от китайското издание Global Times, Би Син. Той смята, че европейската индустрия като цяло върви към упадък, обаче САЩ, както винаги, ще станат основният бенефициент в тази ситуация, тъй като повечето големи предприятия от Европа ще се устремят към Америка.

"Деиндустриализацията" като такава, всъщност не е нещо ново за Западните страни, пише Син. Той припомня, че от 70-те години на миналия век има индустриални предприятия, които напускат Европа и САЩ, поради редица обективни причини. Обаче новата вълна на "деиндустриализация", която се задава, е по-голяма, и е предизвикана основно от растящите цени на енергоносителите и невижданите от десетилетия високи темпове на инфлация. "Всичко това с нова сила изважда наяве стари проблеми, които съществуват от доста време", отбелязва анализаторът.

Един от тези проблеми е, че от няколко десетилетия обща тенденция в Западния свят е, да се увеличава делът в икономиката на непроизводствения сектор, включително финансовия сектор и сферата на услугите.

Освен това, европейските страни целенасочено преместват производствени предприятия в чужбина, което се обяснява с глобализацията и стремежа за намаляване на производствените разходи. Много развити страни в началото на 21-и век си поставят за цел, намаляване на предприятията от "тежката" промишленост на собствена територия.

Разбира се, вземането на погрешни решения, също способства за задълбочаване на дефицита на енергоносители в Европа, тъй като някои страни си поставят цели за радикален енергиен преход, включително постепенно отпадане на ядрената енергия.

"Изправени пред трудности при енергийните доставки, някои европейски държави бяха принудени да се върнат към използване на въглища или да удължат живота на някои атомни електроцентрали. Всичко това ги отдалечава от изпълнението на предварително обявените енергийни цели от Европа", казва Ван Шуо, професор в Училището по международни отношения към Пекинския университет за чуждестранни изследвания.

Според професор Ван Шуо, ако германската икономика, която е смятана за "локомотивът" на европейската икономика, забави развитието си (а вече има всички изгледи за това) и нейният експортно ориентиран модел пострада, това ще се отрази негативно на цялата еврозона.

"Европа няма големи възможности да намери решение на проблема с дефицита на енергоносители през следващите години. Страните от ЕС ще бъдат принудени да предоставят (много) големи субсидии за бизнеса, заради постоянно нарастващите цени на електроенергията, бензина и газа.

Така възниква и друг проблем: откъде да се вземат парите. Междувременно, Европейската централна банка обяви затягане на парично-кредитната си политика в отговор на растящата инфлация, а подобна политика противоречи на политиката на правителствата за отпускане на големи субсидии. Оказва се, че Европа има много ограничено пространство за маневриране", обяснява проф. Шуо.

Обобщавайки, анализаторът от Global Times отбелязва, че САЩ и Европа все повече ще координират своите икономически и парични политики, тъй като Вашингтон се опасява, че конфликтът в Украйна ще увеличи дестабилизацията на световните пазари и може да засегне и интересите на САЩ.

Но настоящата политика на САЩ, пише Син, като че ли е насочена умишлено да тласне света към икономическа криза, вместо да я отслаби, доколкото Федералният резерв наскоро повиши основните лихви със 75 базисни пункта за трети пореден път, при това очакванията са повишението да продължи.

По такъв начин, Фед прехвърля бремето на своята вътрешна икономическа криза върху плещите на други страни, смята анализаторът.

Освен това, когато деиндустриализацията на Европа стане факт, САЩ може да се опитат да се възползват от това, "подтиквайки" тази тенденция - тъй като големите европейски компании, напускащи континента, основно ще предпочетат да отидат в САЩ, пише анализаторът от китайското издание, обобщавайки експертни мнения.

Още по темата

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648