Ето един пример за законодателен "шедьовър" на Народното събрание. Променя се Закона за закрила на културата в частта за въвеждане на повсеместна мандатност за директорите на културни институти. На пръв поглед е логично и необходимо. Само че каруцата отново се слага пред коня.

Без механизъм за наблюдение, оценка и атестация на директорите, културните институти ще продължават да дават добра хранителна среда за екзотични назначения. Лесно е да се досетим по какъв начин "този механизъм ще гарантира по-прозрачното и добро управление на тези структури"....

Планираните законодателни промени ще приличат по-скоро на игра на "сляпа баба" и по още една очевидна причина. Директорите продължават да се третират като "свещени крави", които без всякакъв граждански контрол упражняват еднолична власт. Подобна практика кореспондира с по-общи проблеми. Голямата беда в България е, че така и не се създаде адекватно законово разграничение между частен и публи­чен режим на функциониране..

Ако изброените условия липсват, мандатността се превръща в кухо и безсъдържателно подобие на демокрация, за която е удобно да се говори, но същевременно никой реално не зачита. И обратно, ако един директор на културен институт е представил публично достъпна програма за управление, годишен план, устройствен правилник, бюджет и финансов отчет, това е много по-солидна основа за успешно изпълнение на мисията, която му е делегирана от обществото: да популяризира културно-историческота наследство, да създава интересен репертоар, да интригува и възпитава със своята продукция децата и младежите, да се грижи за повишаване на професионализма и творческото израстване на екипа, който оглавява...

В случай, че посочените признаци са всекидневие в един културен институт и се удостоверят с една задълбочена и безпристрастна атестация, защо е необходимо директорът периодично да бъде подлаган на "препитване" чрез конкурс от министерски или общински чиновници? И обратно - ако той още след първата година наруши собствената си програма, кому ще бъде необходимо да се изчаква края на мандата?

Без ясно формулирано задание, права и отговорности от страна на публичните институции, всеки призив за прозрачност, демократичност и равнопоставеност, се превръща в треторазредна постановка с кухи и никому ненужни послания . Затова преди да се пристъпи към промени в един закон, е нужно да си направим добре сметката за ползите и вредите, които могат да се случат. В противен случай ще се повтаря до безкрайност едно досадно и скъпо струващо занимание, от което си патим - преливане от пусто в празно.
Любомир Кутин/lykutin.blogspot.com