Присъдите по големите удари чакат светлото бъдеще

"Аз подкрепям Лаура Кьовеши." Името на тази група във Фейсбук илюстрира надеждите, с които европейската прокуратурата беше натоварена в България. Да се намеси там, където националните власти не го правят, да разкрие крупните измами с еврофондове, да прати на съд, а и в затвора, хора на отговорни позиции. Разни такива.

На 1 юни стават 3 години откакто функционира европейската прокуратура. Нищо от това не се случи обаче. От време на време "гръмва" някое съобщение за акция. Съобщават ни колко полицейски служители участват в нея, колко адреса се претърсват. Резултатите обаче се измерват в присъди, с каквито европейската прокуратура не може да се похвали за България. Но пък днес разбрахме как и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов е похвалил Кьовеши. Дали в почивките на конференцията, на която и двамата присъстваха, е станало дума за причините делата в България да се провалят?!

Ние обаче може да предположим, че една от възможните причини е, че прокурорите, които работят тук от името на европейската прокуратура, са българи, следващи българските процесуални правила. А българският офис на европрокуратурата е умален модел на зависимостите, интригите и сблъсъците в националната прокуратура. Дори някой свестен и честен да си е пробил път тук, той със сигурност няма да бъде оставен да "диша" спокойно. Също така селекцията минава през Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. А за нея всички знаем, че далеч не е еманация на на независимостта и интегритет в системата.

На всичко отгоре има свободни места за европейски делегирани прокурори. В началото на април Кьовеши одобри още двама български магистрати за делегирани прокурори и така в българската квота от 15 са запълнени 12 места. Всъщност вече 3 години България няма пълен "комплект" европейски делегирани прокурори.

А има и текучество. Трима делегирани прокурори напуснаха въпреки добрите заплати, престижа, който позицията носи за биографията и възможностите, които отваря за кариера след това. Това беше знак, че има нещо гнило в българския офис на европейската прокуратура, но проблемите бяха заметени.

Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова, която подаде оставка от шефския пост покрай скандала "Нотариуса", и срещу която текат дисциплинарни проверки, също се пробва за делегиран прокурор. Вероятно с надеждата, че така ще се спаси от проблемите си в българската прокуратура. Засега Зартова остава под чертата. Не е ясно обаче какво ще се случи, ако колегиумът на Европейската прокуратура отхвърли някого от кандидатите, одобрени от Прокурорската колегия, но все още изчакващи "да"-то на Кьовеши. В Съдебната палата се говори, че Зартова е много близка с българския представител в колегиума на европрокуратурата Теодора Георгиева. И че все още не е загубила надежда да продължи кариерата си като делегиран прокурори.

Напрежение имаше и около избора на прокурорски помощници в европейската прокуратура.

И всичко това сигурно щеше да остава незабелязано, ако европейската прокуратура имаше видими успехи в България. Данните обаче сочат друго. През 2023 г. ръководената от Лаура Кьовеши институция не постигна нито една присъда в България.

Също така върху никакво имущество не са наложени обезпечителни мерки - възбрани и запори, по искане на европейската прокуратура в България. Делата, които са в съдебна фаза, се броят на пръсти. При това някои се препъват още на старта. Като например процеса за злоупотреба с еврофондове, внесен в Софийския градски съд в началото на годината, за който "Сега" писа неотдавна. Делото беше върнато на прокуратурата от Софийския градски съд заради пропуски в обвинителния акт, които пречат на правото на защита.

Но пък от европрокуратурата се похвалиха наскоро с присъда за българска бизнесдама заради измама, свързана с автосервиз. Предприемачката е освободена от наказателна отговорност и наказана административно от съда с 3000 лв. глоба заради опит за измама със субсидии и изготвяне на документи с невярно съдържание. Опитала да вземе проект за 200 хил. евро. Средствата не са били изплатени, подсъдимата се е признала за виновна и бюджетът на ЕС не е бил ощетен, съобщи европрокуратурата.

Преди това пък Европейската прокуратура в София се похвали и че е дала на съд земеделски производител, собственик на овцеферма, заподозрян за измама със субсидии и подправяне на документи. Този проект е за около 69 000 евро.

По-рано пък беше съобщено за акция, в рамките на която се претърсват хотели в ски курорт заради разследване на измами с ковид-субсидии, 220 000 евро от Европейския социален фонд за компенсиране на възнагражденията на персонала, когато туризмът спря по време на пандемията.

От ноември м.г. чакаме да видим как ще завърши разследването за злоупотреба с европейски средства, включваща проект за ремонт и реконструкция на общинската пътна мрежа на Бойчиновци.

А на 1 април беше съобщено, че се провеждат претърсвания в шест фирми и четири частни къщи в две български области, за да се събират доказателства по подозрение за присвояване, злоупотреба с еврофондове и пране на пари, свързани със строителството на тунел "Железница" - това е най-дългият пътен тунел в България, който наскоро беше отворен за движение.

Тепърва ще видим дали тази новина ще си остане като първоаприлска шега. Защото досега не сме видели големи успехи, различни от дребни глоби. Явно големите постижения, които за прокуратурата се измерват в присъди, остават за неясното бъдеще, ако изобщо някога ги доживеем с тази побългарена версия на европейската прокуратура.

Точно както се случва с гръмките дела на родната прокуратура, така вече повече от година нищо не сме чули за разследването на ремонта на жълтите павета в София, например. Това разследване тече от 2022 г. Беше обявено публично в навечерието на изборите през април м.г., което дори даде повод на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да го нарече "Костинброд 2". Разследването се отнася до лошо управление на средствата, отпуснати на Столичната община за ремонт на стария център на града, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Възможната корупция се изчислява от европрокуратурата на поне 3 милиона евро. Повече от година по-късно изобщо не знаем какво се случва с това разследване.

А помните ли "Ларгото"? Друг скандал от 2022 г. Тогава българският съд нареди, че разследването за ремонта на столичното Ларго и скандала "Ало, Банов съм" трябва да има, но то трябва да бъде пратено на ръководената от Лаура Кьовеши европейска прокуратура.

Изграждането на Ларгото се случи основно под надзора на министър Вежди Рашидов от ГЕРБ, но в крайна сметка бе запомнен избухналият през 2019 г. скандал около запис на приемника му Боил Банов. Елена Йончева (сега кандидат за евродепутат от ДПС) пусна три записа на телефонни разговори, в които се чува как Банов дава инструкции по какъв начин да се оформят документи за ремонта, така че изпълнителят да не плаща неустойки от поне 700 000 лв. за забавяне на строителните и довършителните дейности. Тогава Банов отрече обвиненията и се обяви за жертва на рекет от страна на служител на министерството. ОЛАФ също констатира нередности и имаше информация, че препоръчва търсене на отговорност от министри и кмет. Изненада щеше да е, ако нещо от това се беше случило.

Миналия август беше арестуван и кметът на Генерал Тошево, когото след това съдът пусна под гаранция от 10 000 лв. Няма данни какво се случва с разследването. Това важи и за разследването за измами за милиони евро, свързани с търговията с емисии на парникови газове в България, за което европейската прокуратура съобщи миналия февруари.

Иначе преди няколко месеца Кьовеши даде за пример българския офис. Да се чуди човек на какво отгоре.

Доротеч Дачкова, segabg.com