„Размишлявате ли? И аз се пробвам, само едно не мога да си обясня цял размислителен ден: Ако си гл. архитект на район, в който има оголена изолация на уличен кабел, си убиец. Ако си гл. архитект на район, в който вятъра събаря изолацията на цял блок, си изцяло невинен. Извинявам се за търсенето на логика, може би в мен е грешката. Ама да му сменим името на този ден един път завинаги, да стане за ритане на мачле и да се свършват тези мъки“.

Тази теза разви в профила си във Фейсбук Николай Стайков, подвизаващ се като разследващ журналист и съосновател на фондация „Антикорупционен фонд”

В коментарите напомнят на Стайков, че казусите нямат допирни точки – най-малкото, защото в този с Шишков ставаше дума за незаконна будка и загина дете.

Дългогодишният главен архитект на район „Триадица“ трябваше да напусне поста, но избегна наказателно преследване за документ, издаден от негово име, но вместо с подпис, пуснат със запетая.

Така и не се установи кой от името на архитекта (според негови твърдения) може да подписва ключовия документ, отнел живота на  16-годишния Людмил. За Шишков се казва, че „точно тогава не е бил на работа“.

Ученикът бе убит от токов удар от оголен кабел в шахта на тротоара.

„Когато работиш с един екип добре и усетиш, че този екип счита, че ти си виновен, съвсем логично е да си тръгнеш. Другото значи да водим война между институциите, да си прехвърляме една вина, която е напълно безсмислена“, каза архитектът, напускайки поста.

Според него бележката, заради която тече ток по оголения кабел към незаконна будка нямала стойност.

„Считам, че служебната бележка няма стойност. В този си вид написана тя очевидно е използвана. Тя не дава право да бъде свързан павилионът. Колегите най-вероятно не са преценили, че някой може да има задкулисна цел. Ако се беше случило аз да разписвам писмото, щях да напиша, че павилионът е незаконен“, твърдеше постфактум той.