Сценарият за предстоящите местни избори в София се очертава като напълно логичен.
Началото беше като в Шекспирова драма. Още преди години Мавъра намрази Стефан Софиянски. С ревност, достойна за Отело, Костов съсипа най-успешния син кмет на София и паралелно с това разсипа СДС.

Всъщност пиесата е по–скоро “Венецианският търговец”!
Черната душа на драгалевския Шейлок си иска своя откуп. Винаги! Полицата трябва да бъде платена и толкова.
За разлика от Костов, Софиянски беше и Е личност. Него няма какво да го мислим. Той в този живот ще се оправи и без да е кмет на София и без да е член на СДС.

По-важна е кулминацията на драмата “Местни избори – София”.
В страна като България няма как да се изключи вариант 2 – сценарият да се пише от поредния олигархичен съветско-милиционерско-комунистически кръг. Драгалевският Шейлок просто е наследил татко Карло и педантично изпълнява “тайните протоколи”. В тази ситуация актьорската игра на Костов трябва да бъде разглеждан от малко по- друг ъгъл. Не може да му се отрече известна прозорливост. Много по–рано от другите драгалевският Шейлок е разбрал, че е… заменим. Все някой трябва да играе ролята на Иван Костов. И защо да не е самият Иван Костов?

В крайна сметка финалът ще е скучен!Олигархичният съветско-милиционерско-комунистически кръг, дърпащ конците в България, ще материализира поредния Кирил Йорданов, само че в София.
Вече има достатъчно податки, че и Славчо Атанасов в Пловдив се очертава като следващия емблематичен местен феодал. В Русе вече си имат такъв. И така - докато падне и последната крепост на демокрацията и здравия разум.

Единствената въпросителна тук е, дали сценарият е плод предимно на естественият ход на събитията или надделява творческото “обогатяване”.
Напълно е възможно драгалевският Шейлок наистина да е толкова отмъстителен и алчен. Да е съсипал всичко просто така – докато рие с копита. Няма да се учудя, ако някой ден стане ясно,че олигархичният съветско-милиционерско-комунистически кръг, дърпащ конците в България, по–скоро е укротявал естествената Командирска склонност да разрушава всичко, до което се докосне.

Между другото, тази хипотеза (вариант 1) също никога не бива да се изключва. През годините много коментари са написани за характера на Иван Костов, обаче истинският проблем на Костов никога не е бил в характера, а в очевидната му посредственост. Особено на фона на младите юпита, получили образование на Запад, знаещи минимум два езика и работили с милиони в банки, въртящи милиарди. Този човек не просто мрази - той има основателна причина да мрази по–добрите!

Колкото и странно да звучи, забелязва се нещо като матрица.
Годините си минават, а събитията излизат като от калъп и се повтарят с влудяваща методичност.
Преди време Варна също беше управлявана от СДС!
И пак първо съсипаха кмета, после разсипаха СДС във Варна.
Главно действащо лице отново беше същия този драгалевски Шейлок.
За какво им е на режисьорите да сменят сценария?
Нали е успешен!
Антон Луков