Искрено казано, през всеки час от всеки отминал ден на седмицата, която изпращаме, непрекъснато си мислех: „Какво ли би било, ако обществено изказващите се и ангажирани хора бъдат подложени на детектор на лъжата?”

Предполагам... въпрос, който терзае и вас, докато слушате как важни фактори подават оставки след добре свършена работа и как останалите важни фактори сърдечно им благодарят, докато приемат въпросните оставки.

За детектор на лъжата се размисляме всеки път, когато се окаже, че някъде имоти са сменили собствениците си незнайно как, че някакви пари не били изразходвани по предназначение, че държавата била хем лоша, хем наивна и че керванът продължавал в грешна посока, въпреки вдигнатата аларма.

Само че днес думата ми е за друго. Изпращаме месеца на абитуриентите и посрещаме сезона на ваканциите т. е. туристическия сезон. Всъщност на райското място, където живеем откриването на туристически сезон би трябвало да е светъл празник, радост за всички сетива и предвкусване на големи печалби. Дори само слънцето, което ни огрява е достатъчна причина да гледаме на нещата от този ъгъл.

Западните туристи, които прекарват живота си зад фаровете за мъгла, под мокрия чадър, или по аптеките, снабдявайки се с лекарства срещу депресивните състояния, предизвикани от липсата на слънчева светлина, със сигурност ни завиждат за синоптичните прогнози, с които завършваме дните си. И ако всичко беше наред, по плажовете и по алеите на морската градина в този момент щеше да има задръствания от доволни туристи, които не могат да се разминат, но вече планират догодина отново да са тук за ваканцията си. Вместо това ние си говорим как напоследък по курортите спира токът, това предизвиква истински хаос и английският всекидневник „Телеграф” занимава читателите си с въпросната материя, описвайки апокалиптичните сцени със заседнали по асансьорите туристи и затворени барове и ресторанти. А експерти от бранша се включват в хоровото британско изпълнение, за да допълнят, че сривовете в електрическата мрежа, мръсните плажове, шумът и лошото обслужване предвещават „горещо” лято за хотелиерите, че броят на почиващите от Германия и Великобритания намалява, а все повече българи се решават на почивка в чужбина и дори от Държавната агенция по туризъм заявяват, че много хотелиери са заплашени от фалит, заради свръхпредлагането..
Уместен момент да си зададем въпроса: „Кой и защо години наред съсипва българския туризъм?”

Докато ние въртим клипове на чужди конкурентни туристически дестинации, британски медии се съдират да правят черен PR на курортите ни, подминавайки факта, че ако тук беше толкова лошо, половин Великобритания нямаше да си е купила къща на село и да точи баници и да вари ракия, приказвайки си на български със съседите. Освен това, ако трябва да бъдем точни: извън България е пълно с мръсни и шумни места, има много заведения, в които обслужването определено не е на ниво и лично на мен вече до гуша ми е дошло да слушам как ние -българите сами опустошаваме себе си, обяснявайки колко всичко не ни е наред и колко в чужбина е по-добре... Но това е друга тема.

Мисълта ми беше за съсипването на туризма. Няма да ви отегчавам с разрешенията край брега на морето ежеминутно да цъфва по някой бетонен мастодонт и да затормозява гледката, защото едва ли има спор, че най-красивите гледки край морето са китните едноетажни или двуетажни постройки, но у нас такива изобщо няма, тъй като строителите трябва да печелят и то максимално бързо по възможност за три живота напред. Но честно, не мога да си представя друга държава, в която при перфектни климатични и природни дадености, Държавата вместо да прояви загриженост за инфраструктурата, още преди началото на сезона грабва барабана и започва да известява хотелиерите, че им е време да фалират. Като забележете: при това на всяко туристическо изложение същите тези хотелиери са имали стотици разговори за това колко са чисти и хубави хотелите им, колко са доволни туристите, но за съжаление лошата инфраструктура събаря цялото впечатление.

Разбира се, клетите хотелиери не са Златни рибки и колкото и да се стараят могат да си украсят и организират дворчето, но не могат да спретнат цялата държава и единственото, което им остава е да търпят загуби след загуби, защото личният им бизнес план очевидно не хармонира с държавната политика в областта, с която са се захванали.

И така... те се стараят, туристите намаляват, а ние си приказваме колко лоши са нещата и колко по-лоши ще стават всъщност... Това е идеалният вариант едно нещо никога да не се оправи, а час по-скоро категорично и тотално да бъде затрито. Над цялата грозна ситуация пече приказно слънце... точно като за плаж, като за красиво лято, като за незабравима ваканция. И за чуждестранните туристи тя е такава. А ние сами си вгорчаваме живота с излишни приказки, с вечния си български комплекс и с нежеланието на управниците ни да свършат поне част от работата, заради която са ги оставили на мястото им.

И най-тъжното и грозното в цялата ситуация беше любезното включване на туроператорите в хора на бодряците, които освиркват българския туризъм и се стараят да натикат главата му в пясъка до последни конвулсии. През седмицата туроператори самотно пропищяха, че цените за почивка по българското Черноморие се качили , видите ли, с повече от 15 % – информация, напълно чужда на истината. А истината е, че хотелиерите остават на същите цени, че са притиснати в ъгъла и че нямат никакъв избор, а посредниците, които правят далеч по-добри пари от собствениците на база, предприемат поход срещу възможностите за резервация в интернет. Същото се случи и във връзка със самолетните билети. Появиха се мастити оператори и ни обясниха, че няма как да стане в интернет да си правим резервации, защото системата не е готова, защото билетите се оскъпяват и по куп още причини. Истина та е, че интернет резервациите са много по-евтини, защото не минават през посредник и че цял свят си пътува с разпечатката на електронната си резервация. Истината е, че така се ангажира и хотел и истината е, че хиляди хора, които в нашата система, комфортна за посредници и почти невъзможна за хора, правещи нещо от първа ръка, не искат да се простят с възможността да висят на веригата, без да са необходими. Защото отпадането им ще значи край на средствата. Лично аз се възмутих не от това, че някой се бори да запази позициите си, а че го прави чрез лъжи, които подценяват хората наоколо.. И това отново ме върна към началото и към въпроса, който и вие и аз цяла седмица безкрайно дълго сме си задавали: „ А какво ли би било, ако минаваха през детектор на лъжата?”

Имам чувството, че тогава общественото пространство изведнъж щеше да се изпразни и като в пустинята... нямаше да има движение... Само слънцето щеше да огрява мислите ни.
А колкото до другия въпрос: „Кой и защо години наред съсипва българския туризъм?”, имате отговор, нали?
Само че по-добре е вместо отговор да има бъдеще! А то, за съжаление, не зависи от личния бизнес-план на хората, а от нещо много по-голямо и важно, наречено „държавна политика”. Казват, че било хубаво тя да е единна, добре премислена, да е в правилната посока и да създава не препятствия, а условия. Казват, че само тогава можело да се говори за бъдеще.
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна