Д-р Таблов: В България употребата на райски газ става напълно безконтролно

Живеем в свят на лека наркоза. След абстиненцията от дълбоката идеологическа дрога на утопията, реалността на демокрацията се оказа трънлив път, който трябва да изминем, научавайки всички уроци на отговорността към собственото си съществуване на трезво. Усилие, което не всеки си дава.

Бягство от реалността е най-честата причина деца да посягат към леки дроги. Не че дрога не е зомбирането пред телефоните, зависимостта от лайкове в социалните мрежи, низките страсти, разпространени през поп-културата ни, дори двете крайности на социална зависимост: едната, вървяща по линия на одобрението и облечена с нарцистичното име "инфлуенсър" и другата - на аутсайдерите с черни дрехи и бретони до брадичката, които се опияняват от собствената си анонимност.

Дрога е всичко, което променя усещанията ни и копнеем да го преживеем отново. Но не всяка дрога те прави зависим. Когато спрем да можем да контролираме телата и умовете си, тогава друг започва да го прави вместо нас. Това ли желаем за себе си и за децата ни?

Как може едно невинно забавление в шумна компания да се превърне във вой на сирени и да застраши живота? Колко важно е да сме модерни, ако тази мода съсипва мозъка ни? Колко дълго се усмихва човек, на който му трябва химичен стимул, за да се почувства радостен? На тези и още въпроси отговаря д-р Борис Таблов - анестезиолог-реаниматор в УМБАЛ "Дева Мария", Бургас, човек, който се опитва да разбере пациента, за да лекува обществото - създателят на идеята за училищно обучение и дискусионни срещи по проблемите с райския газ.

- Д-р Таблов, Използва ли се още райският газ в анестезиологията?

- Зависи, аз не съм работил с райски газ от 15 години и смятам, че има държави, в които се ползва постоянно. В ЕС е малко по-сложно, защото райският газ сам по себе си не е достатъчен, за да се постигнат анестетични дози и трябва да се комбинира с друг газ, а в Европа все повече се говори за въглеродния отпечатък и тъй като това са изпарени газове, в цивилизования свят се върви в посока намаляване на употребата им. От друга страна е евтин и смятам, че в развиващите се страни дълго време още ще бъде стандарт.

- Това, което казвате е странно, защото нито една болница не може да изразходи толкова много райски газ, колкото едно нощно заведение за вечер. Но и е странно, че нещо, използвано по приложение като упойка, може да бъде средство за по-добро забавление. Може ли да обясните защо?

- Райският газ е диазотен окис и е познат на медицината, в частност - на анестезиологията много отдавна. Дори преди 200 години първите опити са правени с райски газ като един от първите анестетични газове, ползван както за обезболяване, така и за загуба на съзнание... Особеното при него е, че не може да предизвика достатъчно дълготрайна анестезия, за да не реагира пациентът на хирургично дразнене, като напр. кожен разрез. Също трябва да се достигнат обемни проценти, които няма как да се постигнат само с райски газ, защото в кръвта трябва да останат поне 21% кислород -тоест, сам по себе си райският газ няма как да предизвика такъв ефект, затова се налага и комбинирането му с други газове.

В исторически план, когато се е развивала анестезиологията, емпирично са забелязвали и страничните му ефекти - че хората се смеят, че им става лековато на душата и дори преди 200 години са го използвали за забави. Не случайно в Англия го наричат "смеещ се газ" (laughing gas).

- На какво се дължи този ефект?

- При райския газ има елемент на преходна мозъчна хипоксия - той измества кислорода от сместа като го замества с въпросния диазотен окис и мозъкът изпада в едно странно състояние, което в някакъв момент може да стане и опасно. По отношение безопасността трябва да се отбележи, че употребата на райски газ в анестезиологията се прилага в контролирани условия - пациентът е на монитор, а ние наблюдаваме сърце, бял дроб, основни жизнени функции и във всеки един момент можем да реагираме.

- А може ли да се увреди мозъкът при тази временна създадена хипоксия?

- Може, разбира се, и то най-вече при системна злоупотреба. Ако тази замаяност и съпътстващите други симптоми продължат твърде дълго, те водят до прилошаване, загуба на съзнание, преходни ефекти върху циркулация, кръвообращение. Един продължителен във времето припадък може да доведе до сериозен здравословен риск. Най-тревожното в случая е, че хората, които злоупотребяват с райски газ, рядко ползват единствено него. Обикновено той е комбиниран с алкохол и това води до натрупване на ефекти.

- Вие сте инициатор на информационни срещи сред подрастващите в училищата и сигурно имате събрани впечатления от първа ръка, без да броим колегите ви от спешните центрове.

- Да, така е. Инициативата ни даде възможност да получим обратна връзка и това, което се потвърждава като основен проблем е хроничната употреба. Освен в заведенията, следи от употреба на райски газ се вижда и чрез пълнителите, които се търкалят под пейките в парковете. От децата разбираме, че тези пълнители се продават навсякъде. В Плевен дори съм виждал в магазин за цигари и алкохол брошура, която рекламира тези контейнери с райски газ, които, на всичкото отгоре, са изключително евтини. А отсреща, в градинката, под пейките беше някакво чудо! Тогава точно пострада едно дете и започна да се дава и гласност на този проблем, след което задължиха търговците да не рекламират толкова демонстративно. Но съм сигурен, че при интерес, всеки може да бъде насочен.

- Кои са най-сериозните щети, които може да нанесе върху организма системната употреба на райски газ?

- Дългосрочните ефекти са по-тревожни. Системната употреба на райски газ може да доведе до потискане на усвояването на витамин В12 и от там - на синтеза на ДНК, а ДНК е свързана с регенерация на всички клетки, а ние говорим за деца и подрастващи - хора, които са във фаза на растеж и имат нужда от този бърз синтез на ДНК. Тези потиснати процеси се асоциират със забавяне на растежа, проблем с концентрацията и всякакви други когнитивни нарушения.

- Тези неблагоприятни ефекти могат ли да се компенсират с външен прием на витамин В12?

- Дали могат да го компенсират с външен прием на Вит. В12? Едва ли. С райския газ се променят веригите на ДНК и процесите вече не се случват по правилния начин, в резултат на което няма нормална синтеза, така че по-скоро не.

- Ефектите, за които говорите, не зависят ли и от индивидуалните реакции на организма?

- Всяко нещо е въпрос на индивидуална реакция, но тук трябва да се обърне внимание на нещо важно: Когато пробваш за първи път, получаваш краткотраен ефект, който те кара да се чувстваш приповдигнат, усмихнат, весел. Това те окуражава да приемеш и втора доза, трета,... след което започват някакви странични ефекти, които са въпрос на индивидуални реакции - гадене, повръщане, слабост, главоболие и всякакви други токсични ефекти, които могат да траят 20-30 мин. и са твърде висока цена за 20-30 секунди удоволствие.

- Толкова ли е кратък наистина ефектът?

- Да, по начина, по който се приема. В Англия например, има такава техника при родилки - дават им да дишат райски газ, но да държат маската сами. Когато имат контракции и като започнат да напъват, понеже дишат по-дълбоко, се самоупояват. В момента, в който приемат малко по-висока доза, те се замайват и изпускат маската. Така е решена опасността да се предозират, както и да натрупат такива количества, които да са по някакъв начин вредни и за плода. Този анестетичен ефект трае до 40 сек, докато трае контракцията и после на следващата пак.

- В такъв случай не можем да говорим за истинско пристрастяване като при наркотичните вещества?

- Пристрастяването идва по друга линия. Първо, подобно на марихуаната, и райският газ дава допаминов импулс и едно измамно усещане, в което за някакво кратко време се чувстваш добре. Към това усещане се пристрастяваш и търсиш все повече и повече. А тези меки, леки дроги отварят вратата към доста по-сериозните, и затова е по-добре да се знае, че при системно прекаляване има сериозен шанс мозъкът им така да се пристрасти към това състояние, че много бързо да преминат към по-тежки неща.

- Наскоро се върнахте от Германия, където живяхте и работихте. Как е решен този проблем там?

- В Европа на законодателно ниво отказаха да вкарат райския газ в групата на наркотичните вещества, но те нямат толкова значим проблем. В Германия тази тема никога не е била актуална или модерна. За мен най-тревожното е, че пристрастяването към това илюзорно състояние е бягство от реалността и мозъкът привиква, а от там стъпката да посегнеш към нещо по-сериозно, с по-дълготраен ефект е много малка. В дългосрочен план това ще нанесе сериозни поражения на обществото и затова искаме да обясним, ако има начин да не се започва изобщо.

В България усещането е, че употребата на райски газ става напълно безконтролно. Децата не знаят, че то не е само усмихнатата част на ефекта, а може да бъде опасно, когато всеки ден злоупотребяват. А и родителите сякаш донякъде неглижират проблема, мислейки си, че е безопасен. А то дозата прави отровата. Колкото повече се употребява, толкова повече се увеличават шансовете да стане трайно опасно.

- Споменавате родителите, но една част от тях правят същото в други заведения? Явно и те трябва да са запознати със страничните ефекти на райския газ. Можете ли да ги степенувате?

- Тъй като витамин В12 има много важна роля в предаването на нервните импулси и оформянето на нервната тъкан, изчерпването му може да доведе до симптоми, подобни на полинервропатия - трайно тръпнене на крайници, което не отминава, обща слабост и т.н. Те, младите хора така всъщност идват в Бърза помощ. Да не говорим, че представляват страхотен проблем за диагностициране, защото обикновено са млади и здрави, а токсикологичния скрининг не показва нищо. Подрастващият, от страх, че прави нещо нередно и понеже родителите са там, не си признава и екипите не могат да разберат какво му има.

- Имаше един период на оповестени от медиите инциденти, след което всичко, обичайно, затихна. Приеха се уж някакви санкции, глоби, но това нищо не промени, даже сякаш засили любопитството и интереса към райския газ. Какви "симптоми" трябва да ни алармират да викнем Спешна помощ, в случай, че станем неволни свидетели на някое усложнение?

- Припадъци, краткотрайни, силно главоболие и повръщане. Проблемът тук е, че обичайната среда на употребяващите райски газ е съпроводена и с количества алкохол и при един припадък има опасност да се аспирира, ако е предизвикано и повръщане. Тогава нещата стават крайно неприятни и райският газ става входната врата към едни сериозни усложнения. Имам данни от деца, че понякога се ползват количества, които на мен ми е трудно да възприема - до 10 балона. И като припаднеш на фона и на алкохол, който има депресиращ ефект върху мозъка, т.е., потиска мозъчната активност, никой не знае колко време ще трае тоя припадък, а по време на припадък човек губи защитни рефлекси, дори се уврежда дишането и може да спре да диша.

- Може и да се нарани и понеже е упоен, няма и да разбере...

- Така е, и макар и да не се случва често, но като добавим и организацията на нашата "Бърза помощ" колко бързо идва, колко адекватно е оборудвана, колко бързо ще реагира. Децата при такъв инцидент не реагират веднага...страхуват се, плашат се, настъпва суматоха преди да вземат адекватни мерки...

- Може ли райският газ да бъде предпоставка за злоупотреба на хора към хора?

- Въпреки краткотрайния ефект, това не е изключено. Когато нямаш контрол, ставаш уязвим, а и в съчетание с алкохола цялата атмосфера в заведенията те прави безкритичен, така че не е изключено да станеш по-податлив на това, някой да ти пробута цигара с нещо друго в нея, хапче или да ти сложи нещо в напитката.

Райският газ не е просто ретро анестетик, а модерен отговор на невъзможното съхранение на ценности в една разпадаща се колективна идентичност. Отговорът е: на никого не му пука! От този, който сяда пил зад волана, до другия, който взима пари от закуски на дете и му подава флакон с райски газ, пликче с марихуана или бокс в голямото междучасие. Но най-вече на онези, които грижливо казват какво да не се прави, за да има какво да не спазват. Иначе си имаме всичко: и закони, и санкции, и полиция, и никаква връзка помежду им. Затова пък често имаме бити медици, нищо, че те са безмълвните ни свидетели на тежката ни зависимост към живота. Няма по-унизително нещо от това да се докараш до "спешното" заради няколко секунди илюзия. Как става това ли? През портата на ада, отворена от Райския газ.

Анелия Николова, Dir.bg