Лекарите и медицинските сестри в Европа работят в условия, които вредят на психичното им здраве и благополучие. Tревожен процент от тях изпитват пасивни мисли за самоубийство или мисли за самонараняване. Това е основният извод от ново проучване на СЗО/Европа, публикувано днес на Световния ден на психичното здраве.

Проучването „Психично здраве на медицинските сестри и лекарите“ (MeND) е най-голямото до момента, като са събрани и анализирани над 90 000 отговора от всички 27 държави от Европейския съюз, както и от Исландия и Норвегия. Констатациите, включително разбивката по държави, разкриват истинската цена на годините на недостатъчни инвестиции в здравните системи и здравните работници в Европа.

Основните констатации

През последната година 1 от всеки 3-ма лекари и медицински сестри са преживели тормоз или заплахи на работното място, а спрямо 10% е упражнено физическо насилие и/или сексуален тормоз.

Един на всеки 4 лекари работи повече от 50 часа седмично. Близо една трета (32%) от лекарите и една четвърт (25%) от медицинските сестри са на временни трудови договори, което е тясно свързано с повишена тревожност относно сигурността на работното място.

Сред най-тревожните заключения на изследването е, че 1 на 10 лекари и медицински сестри са заявили, че са имали мисли „по-добре да са мъртви“ или „да се наранят“ през последните 2 седмици. Известно е, че тези така наречени „пасивни“ суицидни мисли предсказват бъдещо суицидно поведение.

Стресово-опасната работа на медиците е пряко свързана с влошено психично здраве. Лекарите и медицинските сестри, които са обект на насилие, работят постоянно с дълги дежурства и на смени (особено през нощта), са много по-склонни да бъдат депресирани и тревожни, както и да имат суицидни мисли. Практически, лекарите и медицинските сестри показват двойно по-голяма честота на суицидни мисли в сравнение с общото население.

„Резултатите от проучването MeND са категорично напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото са силни хората, които ги движат“, каза д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. „Един на всеки 3 лекари и медицински сестри съобщава за депресия или тревожност, а повече от 1 на всеки 10 са мислили да свършат живота си или да се самонаранят. Това е неприемлива тежест за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така.“

„Можем да предприемем конкретни действия още сега, като например прилагане на нулева толерантност към насилието и тормоза на работното място в здравеопазването; реформиране на моделите на работа на смени и извънредния труд, за да се сложи край на културата на работа до изтощение; намаляване на прекомерното натоварване чрез инвестиране в по-интелигентно набиране на персонал и рационализирани работни процеси, включително използване на силата на цифровите технологии като изкуствения интелект; и гарантиране, че всеки здравен работник има достъп до поверителна, без стигма подкрепа за психично здраве. В същото време трябва да държим здравните лидери отговорни за създаването на безопасни и подкрепящи работни места. В крайна сметка кризата с психичното здраве сред нашите здравни работници е криза на здравната сигурност, заплашваща целостта на нашите здравни системи.“

Водени от мисия въпреки несгодите

Въпреки лошото психично здраве и условията на труд, 3-ма от всеки 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри изразяват силно чувство за цел и смисъл в работата си и казват, че са предимно удовлетворени от нея. Това предполага, че здравните работници са мотивирани от работата си, но се нуждаят от персонализирана подкрепа, за да я вършат и да се грижат ефективно за пациентите си.

„Ние сме физически и психически изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки“, каза Мелани Дебарей, специализант по радиология от Франция. „Тези условия на труд имат огромно влияние върху психичното ни здраве и благополучие. Във Франция сред студентите по медицина 66% са преживели депресивен епизод, а 21% са имали мисли за самоубийство през последната година – 3 пъти повече от общото население. Начинът да защитим психичното си здраве и благополучие би включвал преди всичко стриктното прилагане на закона относно работното време или задължителната почивка след дежурства, както и разпределянето на достатъчно финансови ресурси, които да ни позволят да практикуваме в съответствие с нашите ценности. Избрахме пътя на човечността, но това не означава, че самите ние спираме да бъдем хора.“

Гръбнакът на здравеопазването: неговите хора

Небезопасните и неподдържани условия на труд са свързани със стрес, тревожност и депресия сред здравните работници – и това засяга не само тях, но и пациентите, и обществото. В зависимост от държавата, до 40% от лекарите и медицинските сестри със симптоми на депресия съобщават, че са взели отпуск по болест през последната година. Между 11% и 34% от здравните работници заявяват, че обмислят да напуснат работата си. Тази загуба на капацитет може да означава, че пациентите са изправени пред по-дълго чакане и намалено качество на грижите, а здравните системи губят жизненоважен персонал. В крайна сметка всички плащат цената.

„В цяла Европа натискът, пред който са изправени лекарите и медицинските сестри, може да изглежда различно – независимо дали става въпрос за дълги часове работа в една страна, временни договори в друга или насилие на работното място в още една – но въздействието върху психичното здраве е универсално“, каза д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на здравните системи в СЗО/Европа. „Измерваме капацитета на болниците чрез броене на леглата, а хирургическите резултати – чрез процента на преживяемост – но твърде често не успяваме да измерим благосъстоянието на тези, които предоставят грижи. Тези открития показват, че психичното здраве трябва да се третира като основен показател за ефективност, точно както безопасността на пациентите или капацитета на болниците. Устойчивостта на нашите здравни и социални системи е толкова добра, колкото и устойчивостта на жените и мъжете, които посвещават живота си на грижите за другите.“

Тези констатации добавят допълнителна тежест към доклада „Време е да действаме“ на СЗО/Европа от 2022 г., в който се заключава, че набирането на здравни и социални работници не е в крак с нарастващото търсене, което оказва непоносим натиск върху здравните ни системи и здравните работници. Без действия Европа е изправена пред прогнозиран недостиг от 940 000 здравни работници до 2030 г.

Подобряването на условията на труд би спомогнало за намаляване на отпуските по болест и би обезкуражило персонала да напусне напълно, като същевременно би привлякло повече лекари и медицински сестри към професията. Това би спомогнало да се гарантира, че здравните системи на Европа са пригодени за настоящите и бъдещите демографски промени и нуждите на населението, както и че са по-способни да се справят с бъдещи здравни кризи.

Докладът очертава 7 спешни политически действия, които държавите трябва да предприемат, за да подобрят условията на труд и да променят организационната култура, като всички те могат да бъдат постигнати чрез пренасочване на съществуващите ресурси. Те са:

• демонстрират нулева толерантност към насилие от всякакъв вид;
• подобряване на предвидимостта и гъвкавостта на преходите;
• управляване на извънредния труд, изграждане на позитивна култура на работното място;
• справяне с прекомерното натоварване;
• обучаване и поддържане на отговорни ръководители;
• разширяване на достъпа до подкрепа за психично здраве;
• провеждане на редовен мониторинг и докладване на благосъстоянието на здравните работници.

„Тъй като Европа е изправена пред недостиг от близо 1 милион здравни работници до 2030 г., не можем да си позволим да ги загубим поради прегаряне, отчаяние или насилие. Тяхното благополучие не е само морално задължение – то е основата на безопасни и висококачествени грижи за всеки пациент“, заключи д-р Клуге. „Нека това проучване бъде така необходимият сигнал за събуждане, който да стимулира действията.“

Проучването MeND е финансирано по проекта на СЗО/Европа с Европейската комисия „Справяне с предизвикателствата пред психичното здраве в Европейския съюз, Исландия и Норвегия“. То е проведено от октомври 2024 г. до април 2025 г. и е разпространено чрез 6 европейски медицински асоциации и техните свързани национални асоциации. Общият брой на отговорилите е приблизително 120 000, като 90 171 валидни отговора са включени в окончателния анализ. В 29-те страни, участвали в проучването, процентът на отговорилите варира от по-малко от 1% до 34% в зависимост от професията, но разпределението по възраст и пол до голяма степен отразяват това на основната популация от здравни работници. Проучването е напречно, което означава, че наблюдаваните асоциации не може да се приемат за причинно-следствени.