Това е новината от 15-ия ден на май 2012 г.
Която щеше да е смешна, ако не нагарчаше. И не ни караше да се чувстваме глуповато.

Както биха казали някои, ако си беше във Варна поне през последния месец можеше и да е чул за „рекламните“ 15 дни гратис, преди голямото таксуване на паркирането в центъра. Защото дружеството, което ще ги стопанисва, освен че е 100% общинско, проявява и завидна медийна активност. То надълго и нашироко разясни на варненци, че, за да не изпадат в лудост и се чудят къде да паркират в затлачения от коли град Варна, чиито тротоари и градинки са места за спиране на коли, ще могат да паркират на разчертани за целта места, при това по тройно пресукана и необяснимо сложна схема.

Дори да приемем, че отсъствията на кмета от управлението на града са оправдани предвид всеотдайната му работа в последните три мандата, в които натрупа отпуски, достатъчни да пропусне този, ден преди да хлъцне от изненада, че във Варна стартира Синя зона, той седя на една маса с най-висшето партийно ръководство на управляващата партия в областта. Сиреч, както обича да казва премиерът Борисов, имал е време да размени някоя дума с политическите си съмишленици и да съгласува позиции по основни за варненци теми. На ход. Без задълбаване. По маслото – за пред камери и микрофони. Да, ама не. Защото на Кирил Йораднов общинските съветници по правило са му алиби за прокарване на трудни за преглъщане от публиката и избирателите решения. И ги ползва безотказно. Защото го може. Защото му позволяват. И защото там отговорността се дели – най-малко на 26, или направо – на 51. И е удобно. Нищо, че малко нелепа след 12 години на кметския стол изглежда позата на управника, който не знае какво се случва под носа му.

Вчера партийното ръководство на управляващата партия ГЕРБ и кметът показаха, че въпреки общата партийна табела, диалогът и политическото единомислие по между им не се случват. Или поне така изглежда. Имайки предвид последните два дни – понеделник и вторник, и изразените разнопосочни становища – както по синята зона, така и по отношение на сделката „Градски транспорт“ – „Транстриумф холдинг“, от която зависи влизането или не на над 100 милиона лв. в града.

Въпросите при подобен откровен разнобой не са много. Избирателят, изстрелял ГЕРБ на върха на властта във Варна, се пита: Тези хора – кмет, депутати и общински съветници – какви се явяват под общата партийна табела – трениран и единен тим ли? Конкуренти за одобрение от горе? Или пък сме свидетели на спектакъл, достоен за Балшой театър или за холивудски екшън в стил „Танго и Кеш“? „Добрият“ кмет и „лошият“ Общински съвет? Или обратно?

Или пък, докато необременените политически и информационно варненци си мислят, че гледат напрегнат мач на корта, състезателите делят наградния фонд. Не знаела администрацията къде щели да отидат приходите от „синята“ зона. Ами да питат. Сещаме се за поне двама-трима партийно обременени, които със сигурност знаят. И като нищо ще вземат да кажат. Като му дойде времето. Или като припари под краката на жонглиращите с градските проблеми властници.

Или пък няма да кажат. Не за друго. Избори идат догодина. И то какви. /vnews.bg