Янош Хуняди се ражда около 1400 година във влашко болярско семейство, преселило се в Унгария. Баща му Вайк служи при крал Сигизмунд като главен дворцов офицер, изпълняващ при случай и държавна административна служба. Наричаното дълго време семейство “власи” започва да използва името Хуняди, след като през 1409 г. Вайк получава в дар трансилванската крепост Хуняд.

Благодарение на честите смени на службите си, младият Янош Хуняди разширява своя кръгозор до държавни, дори до европейски мащаби. В края на 1430 г. се присъединява към стремящия се към коронясване за римски император Сигизмунд, който след 1433 г. го приема сред дворцовите си рицари. Намираме го сред тези, които владетелят оставя в Милано през 1431 г, за да подкрепят тамошния херцог във войната му срещу Венеция. През 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, след което е приет за член на кралския съвет. В Чехия се запознава с военното изкуство на хуситите и с прочутата боеспособност на чешките наемни войници. Опитът му от Италия и Чехия показва, че той – пръв сред унгарските пълководци – открива възможностите , криещи се в пехотата и лагерната артилерия.

Новопоявилият се барон не разполага с такова лично състояние, което автоматически да му придаде политическа тежест и чак през 1441 г. успява да си осигури място сред най-големите. Тогава обаче бързо тръгва напред и докато останалите първенци забележат това, той вече е изпреварил почти всички.

Навлиза дълбоко в Сърбия, после в околностите на Белград разгромява армията на Иса бей. В средата на март 1442 г. Мезид бей вилнее до Дюлафехервар /Трансилвания /. Хуняди пристига там само няколко дена преди това и слабата му армия претърпява тежко поражение на 18 март. На 22 март настига изтеглящите се турци и при Железни врата им нанася унищожително поражение. Новата победа на Хуняди предизвиква заслужено въодушевление и надежда в целия християнски свят, тъй като дотогава европейска армия не е извоювала такава победа над османските войски.

През 1443 г. Хуняди организира необходимата за нападателна война армия и на 22 юли се отправя на юг. В похода участват унгарци, поляци, сърби и босненци. 35- хилядната армия не атакува сръбските турски градове и по военния коридор край река Морава бързо напредва към вътрешността на империята. Отпред с подвижната конница се движи Хуняди, а след него с няколкодневна разлика – кралят Владислав с товарите и по-бавните формирования. Благодарение на това Хуняди пристига в околностите на Ниш преди турските войски и ги разгромява. В най – голямата битка на наречения по-късно “дълъг поход” в поречието на Морава, Хуняди нанася съкрушително поражение на турската армия. Християнската армия достига София /в началото на декември/. Султан Мурад ІІ прегражда Златишкия проход и посреща армията на Хуняди, която напразно се мъчи да го завземе по замръзналите и заледени пътища. Поради тежката зима Хуняди е принуден да отстъпи. Турците го
преследват.
В битките край София /24 декември/ и край Нишава /началото на януари 1444 г./ християните извоюват блестящи победи над турците. В световната история има малко примери, при които една армия изминава близо 2000 километра на вражеска територия в двете посоки, сражава се с превъзхождащи я сили и не губи нито една битка.

През 1444 г. армията на крал Владислав и Янош Хуняди се придвижва по южния бряг на Дунава, обсажда Видин, Никопол, Шумен и бърза към Черно море. В това време турците са успели да се прехвърлят през Проливите с помощта на генуезки търговски кораби. Мурад ІІ не само преминава Проливите, но се обединява с европейските си войски и оказвайки се в гръб на сборната армия, отрязва пътя за отстъпление. Във Варненската битка на 10.ХІ. 1444 г. турците побеждават. Въпреки че в началото битката тръгва насърчително – конницата на Хуняди разбива турските крила. Хуняди тъкмо е зает с преследването на бягащите, когато кралят започва атака срещу центъра, срещу яничарите, но не успява да пробие. Прибързаното начинание му струва живота и предопределя края на цялата битка. Дори завърналият се към центъра Хуняди не успява да промени положението. Близо 10 000 християнски войни – между тях и кралят, много висши свещеници и аристократи – остават на бойното поле. Значителни са и загубите на победителите. Така завършва варненската битка.

През юни 1446 г. Унгарският сейм избира Хуняди за управляващ държавата, докато кралят /негов син/ навърши пълнолетие.

Когато през август 1454 г. султанската армия обсажда Смедерево, унгарците навлизат в Сърбия и принуждават Мехмед ІІ да прекъсне обсадата. През 1456 г. султанът с цялата си армия обсажда Белград . Хуняди е принуден да отбранява града с личната си армия с по-малко от 10 000 души, с благородниците от принадлежащите му територии и с повече от двадесет хиляди доброволци.

На 14 юли 1456 г. флотата на Хуняди разкъсва турския кордон. Единствената атака на турците се провежда на 21 юли. “Сражавахме се очи в очи в крепостта, сякаш в открито поле” – пише Хуняди. Вече се зазорява, когато защитниците получават помощ от кръстоносците, стануващи в Земун; Хуняди застава начело и изтласква нападателите. До сутринта вече няма турци в крепостта, те са загубили към 8 000 души. Победените търсят спасение в лагера си, след това изоставят всичко и се изтеглят. Победата е пълна. На 11 август 1456 г. големият пълководец умира от чумата, вилнееща сред турци и християни в Белград.

Хуняди вписва името си на най-бляскавите страници на унгарската история като голям пълководец и държавник, а в паметта на балканските народи остава като един легендарен герой под името Янко маджарина, Янкул де Хунедоара, Янко сибинянин и Янкул войвод . Едно име, превърнало се в легенда.