България няма никакви гаранции, че присъединяването ѝ към еврозоната ще има положителен ефект. Ако най-бедната страна беше влязла още през 2007 г., сега щеше да е още по-бедна. Това казва гръцкият икономист и бивш финансов министър Янис Варуфакис в YouTube канала Econoclasts (за UnHerd). От 2007 г. насам БВП на България по паритет на покупателната способност се е повишил с 20%, докато в Гърция се е сринал с 10%. Освен това изобщо не е сигурно, че в еврозоната не е възможна икономическа катастрофа, твърди Варуфакис. Ако държави като България и Румъния бъдат залети от кредити след влизането си в еврозоната, както се случи в Гърция, вече няма да е толкова важно, че не могат да обезценяват валутата си в случай на банкова криза, а че ще имат огромна дългова криза заради задлъжняването на частния или публичния сектор.

Превод и субтитри фондация "Документални" по поръчка на "Гласове"

Янис Варуфакис: От 1 януари 2026 г. България, една от малките и най-бедни държави в Европейския съюз, вече е член на еврозоната. Тя замени своята валута, българския лев, с еврото. Общоприетото мнение, което искам да оборя с голям плам, бих казал, е удивителният начин, по който спряхме да мислим критично по всички теми в Европейския съюз, в Европа. По подразбиране приемаме, че ако държава като България влезе в еврозоната и смени националната си валута за единната валута на еврозоната, наречена "евро", това непременно ще има положителен ефект - ще донесе само положителни неща на жителите на държавата, взела такова решение.

Ако погледнете как новината бе отразена в пресата, например във "Файненшъл таймс", тя бе описана като избор между националния интерес, от една страна, който по подразбиране е влизането в еврозоната, и руската дезинформация, от друга. Изумително е. Дали има руска дезинформация? Сигурен съм, че има. Но най-ужасяващият елемент във всичко това е, че не провеждаме никакви икономически дебати по тези въпроси. Дори няма опит за обсъждане на плюсовете и минусите от влизане в какъвто и да е паричен съюз. Няма дори намек за опит да се поучим от миналото, да се запитаме на какво ни учи кризата в еврозоната от 2009 г. за плюсовете и минусите от замяната на собствената валута с еврото - валута, която се контролира и управлява от друга държава, но не както би било при една федерация.

Цялото нещо ми напомня на един момент в Еврогрупата. Бях финансов министър, а Еврогрупата е съветът на финансовите министри на държавите членки на еврозоната. В Еврогрупата не се позволяваше да говорим за икономика. Не сме провели нито един икономически дебат. Аз се осмелявах да повдигам такива въпроси, защото беше мой дълг. Помня как веднъж се опитвах да говоря за коригиране на целите за бюджетните дефицити спрямо целите за инвестиции, защото двете вървят заедно. Не ми обърнаха внимание. Същия ден "Файненшъл таймс", към който е изтекла тази информация, ме нападна, че съм се осмелявал да повдигам макроикономически въпроси там. Но точно такива въпроси трябва да задаваме, щом научим новината, че България влиза в еврозоната.

Един рационален дебат би се въртял около два-три въпроса. Първи въпрос: Ако България бе влязла в еврозоната примерно 2007 г., годината, в която влиза в Европейския съюз, днес по-добре ли би била, или по-зле? Един въпрос, от който би произлязъл интересен разговор. Няма съмнение, че България е специален случай, защото имаше валутен борд и нейната валута беше фиксирана към еврото. Но тя имаше варианта при нужда да обезцени валутата си. Тази ѝ възможност пазеше страната да не бъде наводнена с кредити. Така, когато удари финансовата криза, там беше по-слаба, отколкото в Гърция, защото ние не разполагахме с тази възможност. 

Друг въпрос: Днес България по-добре ли е, или по-зле спрямо държави като Гърция, влезли по-рано в еврозоната? Ако човек провери, ще разбере, че от 2007 г. насам, когато България влезе в ЕС, нейният БВП по паритет на покупателната способност се е повишил с 20%. В Гърция се е сринал с 10%. Друг въпрос, който бих искал да видя да се обсъжда сериозно, е кои от бедните държави членки на Европейския съюз, са се представили по-добре след влизането си в него. Дали тези, които са приели и еврото - Гърция, Португалия, Словения, - или тези, които не са го приели - Полша, Унгария, Чехия, - са по-добре. Мисля, че въпросът сам дава отговор.

Друг въпрос, който би трябвало да обсъждаме: Дали новите институции на еврозоната, създадени след кризата - Европейският стабилизационен механизъм, Единният банков надзор, Единният механизъм за преструктуриране за спасяване на закъсали банки, са направили еврото безопасно за държави като България? Убеден съм, че не са. Трябваше да имаме такъв дебат, но нямахме. Особено когато става въпрос за уязвима държава като България. Да няма такъв дебат е престъпление срещу логиката.

Волфганг Мюнхау: Аз подкрепях присъединяването към еврото на тези държави, подкрепях и самото евро. Съгласен съм с теб, Янис, а и вече не го подкрепям. През 1999 г. го подкрепях, защото смятах, че еврозоната ще се превърне във фискален съюз. Вероятно най-лошата ми преценка, но наистина смятах, че ще стане. Мислех, че ако имаме политически съюз, то еврото ще стане не само валута на еврозоната, но и валута на ЕС. Че ще бъде създаден малък политически съюз, ще има финансово министерство и европейски финансов министър. Не само че не се случи, но и еврозоната не е истински паричен съюз, а валутен съюз - механизъм на фиксирани валутни курсове. Така трябва да го разглеждаме. Нещо чисто икономическо, но не и политическо.

Затова и съм изцяло съгласен с теб, Янис, че понеже е само икономическо, е лудост България да приеме еврото. Лудост е дори да фиксира своята валута към еврото, както беше досега, да участва във валутния механизъм ERM. Тези механизми не са безпроблемни. Най-доброто за държава като България е вариантът на Полша и Чехия - плаваща валута. Полша е пример за много успешна икономика. Жизненият й стандарт, измерен в евро или долари, изглежда нисък, но тези числа изкривяват реалното й състояние, защото валутата й е сравнително обезценена. Полша има сравнително добра макроикономическа рамка. Съгласен съм с теб и същността на тезата, че да смятаме влизането на България в еврозоната, от политическа гледна точка, особено със сегашните ни отношения с Русия, е безумие. Влизането й в еврозоната няма да направи по-лесно за нас да "спечелим войната срещу Русия", ако искаме така да го формулираме, да помогнем на Украйна да победи във войната или да й помогне да договори добро споразумение. Въобразяваме си, че влизането й има значение за тези неща.
Голяма част от европейското политическо мислене са въображаеми, като да се бием срещу американците в Гренландия. Фантазии! Същото е и с изземането на замразените руски активи. Неща, които технически е възможно да се направят, някои технократи ги обмислят, но политически са лудост. Всеки, който гледа по-далече от носа си, знае, че са лудост. Не защото съм от отбора на политическата опозиция, просто са неустойчиви решения - не са дългосрочни. Като да играеш на шах, като мислиш само за следващия си ход, но не и за ходовете, които трябва да направиш след това. Голяма част от европейската политика е такава в момента. Политически решения като влизането на България в еврозоната се обсъждат абстрактно, без никакво стратегическо мислене. Още една бедна държава ще отслаби още повече еврозоната. Не мисля, че ще бъде чак катастрофа за някого, но не е нещо, на което бих се зарадвал.

Янис Варуфакис: Не съм сигурен, че няма да бъде катастрофа. Ако държави като България и Румъния бъдат залети от кредити след влизането си в еврозоната, както се случи в Гърция, вече няма да е толкова важно, че не могат да обезценяват валутата си в случай на банкова криза, а че ще имат огромна дългова криза заради задлъжняването на частния или публичния сектор. Същото се случи при нас преди 15 години. Но ти призна една своя грешка - че преди си приемал общоприетото мнение, че само паричен съюз може би не е добра идея, но е първата крачка. Помня как лично Жак Делор каза в мое присъствие преди много години, когато бях млад, че паричният съюз е много лошо проектиран и неизбежно ще доведе до голяма криза. Делор каза нещо, което неговият президент Митеран подкрепи - че след като удари кризата, ще бъдем принудени да направим фискален съюз. Често срещана грешка е хора да мислят, че паричният съюз е първа крачка към постигането на фискален съюз, дори на федерация. Имаме причини да смятаме, че тази идея е погрешна. Никълъс Калдор, известният икономист от Кеймбриджката школа, публикува статия през 1970 г., много рано, а да припомним, че той не беше евроскептик, а проевропейски настроен, в която предупреждава европейците. Казва: "Ако направите грешката да поставите каруцата преди коня, т.е. да създадете паричен съюз с надеждата да бъде крачка към фискален съюз, ще направите фискалния съюз невъзможен." Това е същината на статията му от 1970 г. "Ако създадете паричен съюз, той ще предизвика такава огромна криза, че ще отрови политиката и европейските общности няма да могат да създадат импулс за изграждане на фискалния съюз, който искате." Още Никълъс Калдор го е казал, но никой не го е слушал.

Волфганг Мюнхау: И други ни предупреждават, например Ралф Дарендорф през 90-те години. Помня как Делор, Романо Проди и мнозина други твърдяха, че ще преодолеем проблема. Но Германската централна банка не беше съгласна и всъщност не одобряваше идеята за фискален съюз. Лорд Дарендорф, който в началото е германски либерал, през 70-те години е европейски комисар, а по-късно става британски гражданин и развива академична кариера в Лондонското училище по икономика и Оксфордския университет, си е отдаден европеец, но предупреждава, че ЕС се превръща в регулаторно чудовище, предупреждава и за проблемите с общата валута, които ти описа. Да, имало е предупреждения, но не са били чути. Скептиците са били прави, оптимистите като мен сме грешали.

Човек можеше да го види още преди кризата в еврозоната. Виждаше се още през 2008 г., когато фалира "Леман Брадърс" и германците казаха: "Всеки сам да си спасява банковата система." После започна гръцката криза, но началото беше 2008 г. В онзи момент осъзнах, че играта е приключила. Още навремето щях да съм скептик към еврото, ако знаех, че няма да доведе до политически съюз. За разлика от хората, с които тогава бяхме на едно мнение, днес аз мисля, че няма да има политически съюз. Въпросът не опира до следващата криза или нещо да се случи, примерно Русия да направи нещо. Мисля, че кризата през 2008 г. беше моментът и го изпуснахме.

Янис Варуфакис: Също и пандемията, тя беше последната капка. Нека малко повдигна духа с едно твърдение. Ако европейските лидери наистина искаха да подчинят Русия на волята на Европа, Европа трябваше да привлече Русия в еврозоната през 2000 г. Замислете се. Да речем, че Русия беше влязла в еврозоната като България. Една лоша дума, изречена от Европейската централна банка, би предизвикала банкова паника в Москва и Санкт Петербург. В Кремъл лихвите по кредитите биха скочили до небето, руснаците биха започнали да прехвърлят парите си във франкфуртски банки и така да натискат надолу германските лихви и нагоре руските. Нямаше да има нужда Европа да харчи пари за оръжия, за да подчинява Русия. По същия начин, по който си присвои всички ценни активи на моята страна, Гърция, след като я изнуди чрез еврото, можеше сега да си присвои и активите на Русия.

И нещо малко по-сериозно, макар че и това за Русия беше, но казано по-хумористично. Тук искам да вляза в дебата за независимост на Шотландия. Не да заемам позиция по него, а да кажа нещо във връзка с казаното за България, Гърция и Русия. Моят съвет към шотландските приятели, които се вълнуват от проекта за независимост, е: Поучете се от случващото се в Европа. Забравете мечтата си за независимост, освен ако не откъснете шотландската лира от британската. Не можете да имате истинска независимост, ако нямате независима валута. Може би е трудно да си го представите, но трябва да се откажете от две общоприети, конкуриращи се фантазии в Шотландия. Първата е, че можете да замените английската лира с еврото при независимост на Шотландия. Не искате да го правите, по същите причини, по които България не трябваше да влиза в еврозоната. Втората е, че можете да запазите паричния си съюз с Лондон и да се смятате за независими. Не казвам да забравите за независимостта, това вие ще го решите. Казвам, че освен ако не създадете собствена валута, няма смисъл да се борите за независима Шотландия.

Волфганг Мюнхау: Напълно съм съгласен. Аз също съветвам моите шотландски приятели да не приемат еврото. Дори технически е невъзможно да влязат в еврозоната, защото преди това трябва да имат своя валута, различна от лирата. Но дори да имаха такава, такъв ход пак е нелогичен. Суверенитетът включва правото да емитираш собствена валута. Не влизайте в еврото, не това е пътят ви. Темата дори подкопава дебата в кампанията за референдума за шотландска независимост. Витае усещането, че активистите не са мислили по въпроса и го използват като бърз и лесен отговор като за телевизия - трябва ми отговор на този въпрос и той ще е: Ще приемем еврото. Няма задълбочен анализ по темата каква ще бъде валутата след обявяването на независимостта. Хората, които се борят за такава, не обсъждат парична и икономическа политика, независимостта е поставена само в политически рамки. За всяка революция е нужна както армия, така и централна банка.

Янис Варуфакис: Това, което виждаме основно на запад, от двете страни на Атлантика, е неспособността и неохотата да се провеждат истински дебати по икономически въпроси, какъвто е нашият дълг като иконоборци. В САЩ са обхванати от дебати за реновирането на сградата на Федералния резерв, вместо да обсъждат сериозни теми като какви и за кого са последствията от понижаване или задържане нивата на лихвените проценти. Няма сериозен разговор за последствията върху реалните хора от дадена икономическа политика. Както обсъждахме, в Европейския съюз на практика има забрана на икономическите дебати. Ако не следваш линията, която казва, че всичко е прекрасно, значи си прислужница на Путин. Разбира се, Путин е много доволен от това. Като включим и малките фашизоиди, и непокорните центристи в Европа, които уж са в конфликт едни с други, бетонираме положението да не се обсъждат нещата, които трябва да се обсъждат, ако Европа иска да излезе от блатото. И тук сме ние, като иконоборци, опитващи се да възстановим основата на старите либералните идеи - че сериозният дебат по сериозни въпроси е необходимо условие за прогрес.