Светът отбелязва днес 80 години от края на Втората световна война.

Втората световна война продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. и е най-мащабният домомента военен конфликт в историята на човечеството. Почти всички страни по света, включително всички Велики сили, в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи военни съюза – Съюзниците и Тристранния пакт.

Стига се до състояние на тотална война, в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време. Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във военното усилие, размивайки границите между граждански и военни ресурси.

Втората световна война е и най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви (според различни оценки), повечето от които цивилни в Съветския съюз и Китай.

Войната е съпътствана от кланета, геноцида на Холокоста, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия.

За начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на Германия срещу Полша, последвано от обявяването на война на Германия от Франция и Великобритания.

От края на 1939 до началото на 1941 г Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална Европа. С Пакта "Рибентроп-Молотов" Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави Полша, Финландия, Румъния и Прибалтика. След Северноафриканската и Източноафриканската кампания и падането на Франция в средата на 1940 г, войната в Европа се води главно между Тристранния пакт (Оста) и Великобритания. Следват Балканската кампания, въздушната битка за Британия и продължителната морска битка за Атлантика.

На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста нападат СССР, откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка изтощителна война. През декември 1941 г Япония напада изненадващо Съединените американски щати и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония.

Напредъкът на Тристранния пакт на Тихоокеанския театър е спрян през 1942 г, когато Япония губи ключовата битка при Мидуей. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват поражение в Северна Африка, а след това и решителен разгром при Сталинград в Съветския съюз.

Ключови неуспехи през 1943 година, сред които поредица поражения на Източния фронт, десанти на Съюзниците в Сицилия и Италия и победи на Съюзниците на Тихоокеанския театър отнемат инициативата от Тристранния пакт и предизвикват стратегическото му отстъпление по всички фронтове. През 1944 година Западните съюзници навлизат във Франция, докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия и нейните съюзници.

През 1944 и 1945 година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в Централен и Южен Китай и в Бирма, докато Съюзниците нанасят сериозни поражения и загуби на японския флот и завземат стратегически важни острови.

Войната в Европа завършва с настъпление на Съюзниците в Германия, достигнало своята кулминация с превземането на Берлин от съветските войски, самоубийството на Адолф Хитлер и безусловната капитулация на Германия на 8 май 1945 година.

След американските атомни бомбардировки в Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от десант на Японските острови, нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 г Япония обявява намерението си да капитулира, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия.

Втората световна война променя политическите отношения и обществените структури по целия свят. Създадена е Организацията на обединените нации, чиято цел е да насърчава международното сътрудничество и да предотвратява бъдещи конфликти, а Великите сили победителки – Великобритания, Китай, Съветският съюз, Съединените щати и Франция – стават постоянни членки на нейния Съвет за сигурност. Съветският съюз и Съединените щати се превръщат в свръхдържави съперници, подготвяйки условията за продължилата половин век Студена война.

След разрушенията в Европа влиянието на нейните Велики сили отслабва, довеждайки до деколонизацията на Африка и Азия. Въпреки това повечето страни бързо преодоляват стопанския срив от войната и преживяват икономическо възстановяване и подем. Политическата интеграция, най-вече в Европа, започва като усилие за предотвратяване на бъдещи военни действия, прекратяване на довоенните съперничества и изграждане на чувство за обща идентичност.

За начало на войната в Европа обикновено се приема 1 септември 1939 г – началото на германското нападение на Полша, последвано два дни по-късно от обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция. Датите на започване на войната в Тихоокеанския театър включват началото на Втората китайско-японска война на 7 юли 1937 година и дори японската интервенция в Манджурия на 19 септември 1931 г.

Няма общо съгласие и за точната дата на края на Втората световна война. Според някои автори тя свършва с примирието от 14 август 1945 година (Ден на победата над Япония в много страни), а според други – с капитулацията на Япония, последвала на 2 септември 1945 г. Мирният договор на Япония с повечето Съюзници е подписан през 1951 година.

Договорът за уреждане на статута и бъдещето на Германия, подписан едва през 1990 година, позволява обединението на Западна и Източна Германия и урежда повечето следвоенни въпроси. Официален мирен договор между Съветския съюз и Япония никога не е сключван или подписван.

След края на войната в Европа Съюзниците създават окупационни администрации в Австрия и в Германия. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за денацификация на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в Нюрнбергския процес, и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта.

В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година.

На изток Силезия и голяма част от Ноймарк и Померания са присъединени към Полша, а Източна Прусия е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически германци от тези области, както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия са изселени в Германия, като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области.

Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от Линията „Кързън“, откъдето са прогонени 2 милиона поляци, както и североизточна Румъния, части от източна Финландия и трите Балтийски страни. Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка.

В опит за поддържане на световен мир Съюзниците създават Организацията на обединените нации (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година, и през 1948 година приемат Всеобщата декларация за правата на човека като общ стандарт за всички членуващи в нея държави. Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.

Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати НАТО и воденият от Съветския съюз Варшавски договор. Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, Студената война, е съпътстван от безпрецедентна надпревара във въоръжаването и множество опосредствани войни.

Световната икономика

Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. САЩ излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 г брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика. Въпреки огромните човешки и материални загуби СССР и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век. Япония преживява безпрецедентен икономически растеж, като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.

Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради нейната стопанска обвързаност с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване. Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от Плана "Маршал". Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо в Германия и в Италия и Тридесетте славни години във Франция. В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната, въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“, в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.

Съотношението на силите между Германия и нейните съюзници и СССР към 22 юни 1941 г.

Немците (заедно със своите съюзници - Финландия, Унгария и Румъния) разполагат на границата на СССР армии от от 5,5 млн. души, 47 200 оръдия и минохвъргачки, 4300 танка и около 5000 бойни самолети.

До началото на войната СССР е разгърнал в западни си военни области само 2,9 млн. души и 32 900 оръдия и минохвъргачки. Тоест, преимуществото на Германия в жива сила е почти 2 пъти, а в артилерията - 1,5 пъти.

Червената армия обаче има 14 200 танка и 9200 бойни самолети. Значително повече от нападащата Германия и нейните съюзници!. Защо тогава съветските войски търпяха поражение след поражение и отстъпваха в началото на войната? Първо, всички немски танкове (от началото на 1937 г.) вече са имаи противооръдейна броня, комуникация с артилерията и авиацията и ресурс на двигателя от 400 моточаса.

А руските танкове в началото на войната нямат радиовръзка дори с превозните средства от техния взвод, а ресурсът им е само 60-70 моточаса. Затова те просто бяха изоставяни без ремонт и гориво (тилът не може да се справи). След средата и в края на войната съветските танкове се подобриха, а в началото на войната почти половината от тях бяха за ремонт.

Червената армия едва през 1941 г. започва да заменя своите самолети с нови (старите бяха остарели още от гражданската война в Испания), а пилотите не успяваха да ги овладеят. Изграждането на бетонови писти в пограничните райони беше току-що започнало. Затова почти всички самолети бяха концентрирани на една четвърт от летищата, където бяха унищожени от немците в първите часове на войната.

През 1942 г. съветската индустрия произвежда 2000 танка и 2500 самолета на месец. Хитлер не може да произведе повече от 1200 месечно.

Страните, които подкрепят Германия и СССР по време на войната

На страната на Германия воюваха: Финландия, Румъния, Италия, Унгария, България, Франция, Испания, Хърватия, Словакия, Чехия, Люксембург, Холандия, Белгия, Норвегия, Латвия, Литва, Естония, Дания. Япония също беше съюзник. Швеция и Швейцария помагаха мълчаливо.

СССР почти 3 години воюваше сама. Единствените държави, които подкрепя Москва от 22 юни 1941 г., са Монголия и Република Тува, но от 1944 г. Тува доброволно става част от СССР и участва във войната като част от нея.

След нападението на Германия, Съветският съюз става част от антихитлеристката коалиция заедно с Великобритания, САЩ и Китай. Основната помощ на съюзниците са доставките по схемата ленд лийз и едва през 1944 г. те откриват втория фронт срещу Хитлер. Почти 80% от дивизиите на Германия бяха смазани точно на Източния фронт, от Червената армия.

Размерът на помощта ленд лийз от САЩ за СССР

Същността на ленд лийз: САЩ доставят техника, боеприпаси, оборудване и други стоки за отбраната, които бяха също жизненоважни и за самите САЩ. Доставките са условно-безплатни. Тоест, всичко изразходвано или унищожено по време на войната, не се плаща. А останалото след войната и годно за употреба трябваше да бъдат платено или върнато в САЩ. Москва спря да плаща на американците дълга си по ленд лийз едва през XXI век - вече при Путин.

Най-забележителни са доставките на автомобили - 64% от съветския автомобилен парк. По време на войната СССР получава 138 000 самолета - 13% от самолетния авиопарк. 2588 кораба и плавателни съдове - 22,4%. Авиационен бензин - 40%, взривни вещества - 36,6%, алуминий - 55%, металообработващи машини - 24% от произведените в СССР. Особено за отбелязване са доставките на храна - 5 млн. тона, тъй като към 1943 г. в СССР има хранителна криза, и без това оскъдните норми за разпределение на храните са намалени с почти една трета.

Като цяло, делът на ленд лийз (по руски оценки) се оценява на 4% от производството в СССР. Може да се заключи, че помощта на съюзниците по ленд лийз не е била решаваща, но все пак е много ценна и значителна. Да го подценяваш (както и да го преувеличаваш), разбира се, не си струва.

Икономическата вреда, нанесена на СССР през годините на войната

Общо материални щети за СССР (според представените доклади, внесени в Нюрнбергския процес), възлизат на около 30% от националното богатство на СССР. Или 679 млрд. рубли (по цени от 1941 г.). Репарациите, получени от Германия и нейните съюзници правят възможно компенсирането на индустриалния потенциал, загубен от СССР във войната, само с 40%.

Жертвите от войната

Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души, включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни, а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.

Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.

Безвъзвратните загуби на СССР в личния състав на армията - 11 444 100 души. От тях 8 668 400 умират (6 818 300 умират в битките и в болниците, а около 2 млн. се връщат от плен).

Непоправими загуби на войските на Третия райх на съветско-германския фронт - 7 181 100 души. Загубите на войските на съюзниците на Германия - 1 468 145 души.

Тоест, загиналите съветски войници са повече и съотношението към загубите на Германия е 1,3 към 1.

Съветските войници, загинали при освобождението на европейските страни

Общо около 9 милиона съветски войници са участвали в освобождението на европейските страни.

Статистиката на загиналите изглежда така: в Полша - 600 212 души; в Чехословакия - 139 918 души; в Унгария - 140 004 души; в Германия - 101 961 души; в Румъния - 68 993 души; в Австрия - 26 006 души; в Югославия - 7995 души; в Норвегия - 3436 души; в България - 977 души.

Загубите на другите държави

Загубите на останалите основни участници във войната са както следва: САЩ - 405 399 души; Великобритания - 286 200 души; Франция - 253 000; Италия - 374 000 души; Полша - 425 000 души; Румъния - 550 500 души.

Химически оръжия и цивилни жертви

По време на войната в Китай, както и при Халхин Гол, японците използват различни видове химически и биологични оръжия. Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни, а понякога и върху военнопленници. В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват атомно оръжие.

По-голямата част от жертвите във войната са цивилни, които загиват както при самите военни действия, включително при стратегически бомбардировки, така и при опитите на воюващите страни да удържат контрола над окупирани територии с враждебно население. В Азия броят на цивилните жертви на Съюзниците по някои оценки надхвърля 10 милиона души, включително 7,5 милиона китайци. Най-известното военно престъпление на японците е Нанкинското клане, при което са избити между 50 и 300 хиляди китайски цивилни, а само при Кампанията на трите "всичко" загиват 2,7 милиона души.

По различни оценки между 11 и 17 милиона цивилни умират в резултат, пряк или непряк, от расистката политика на германските националсоциалисти. Сред тях са около 6 милиона евреи, милиони славяни (включително над 1,9 милиона поляци, както и цигани, инвалиди, хомосексуални, масони, свидетели на Йехова и други групи, определяни като „негодни за живот“. Над 200 хиляди сърби, наред с цигани и евреи, са избити от марионетната Независима хърватска държава, а повече от 100 хиляди поляци – от партизанската Украинска въстаническа армия, главно по време на Волинските кланета. В изключително тежки условия са поставени съветските военнопленници в Германия, като 3,6 милиона от общо 5,7 милиона военнопленници губят живота си.

Лагери и принудителен труд

По време на войната Германия масирано използва принудителен труд – както на затворниците в концентрационните лагери, така и на около 12 милиона остарбайтери, отвлечени от окупираните територии в Източна Европа и използвани като роби в германското стопанство.

Между 1935 и 1941 година поне пет милиона китайски цивилни от Северен Китай и Манджоу-Го са изпратени на принудителен труд в японските мини и заводи, а след 1942 година броят им достига 10 милиона. На остров Ява на принудителен труд са подложени между 4 и 10 милиона души, а 270 хиляди са изпратени в други части на Югоизточна Азия, като повечето никога не се завръщат.

Съществуващата и преди войната съветска мрежа на Гулаг през 1942 – 1943 година е превърната от военновременния недоимък и глада в система от лагери на смъртта, в която загиват множество граждани на Полша и Прибалтийските държави, отвлечени след Пакта "Рибентроп-Молотов", както и много военнопленници от Тристранния пакт. В края на войната повечето съветски военнопленници, освободени от германските лагери, както и много репатрирани цивилни, са затворени в специални филтрационни лагери, след което над 270 хиляди са изпратени в Гулаг, а други 700 хиляди са използвани за принудителен труд.

В японските военнопленнически лагери, в които често се извършва принудителен труд, също има висока смъртност. По данни на следвоенните трибунали 27% от западните военнопленници в японските лагери загиват, седем пъти над смъртността им в германски и италиански лагери. Въпреки това, при капитулацията на Япония са освободени над 80 хиляди западни военнопленници, докато освободените китайци са едва 56 души.

Окупация

В Европа окупацията на територии от Тристранния пакт има две форми. В Западна, Северна и Централна Европа Германия установява икономическа политика, чрез която към края на войната извлича към 69,5 милиарда райхсмарки, без да се включват директно заграбените промишлени стоки, военно оборудване, суровини, произведения на изкуството и други. Така бюджетните приходи на Германия от окупираните територии са над 40% от събираните в самата Германия, а към края на войната достигат почти 40% от общите бюджетни приходи.

В Азия японците описват агресията си като създаване на Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване, чрез която освобождават страните в региона от европейския колониализъм. Макар в някои страни японците наистина да са посрещнати като освободители, изключителната им бруталност обикновено бързо обръща общественото мнение срещу тях. Все пак Япония постига основната си стратегическа цел в Югоизточна Азия, осигуряването на достъп до нефтените находища – още при първоначалното завладяване японците заграбват 550 хиляди тона нефт, а към 1943 година достигат 76% от довоенното производство на Нидерландска Индия, 6,8 милиона тона годишно.

Стопанство

Преди началото на войната Съюзниците в Европа имат значително демографско и стопанско преимущество пред страните от Тристранния пакт. През 1938 г Великобритания с нейните доминиони, Франция и Полша имат с 30% по-голямо население и по-голям БВП от Германия и Италия, а с отчитане и на колониите, преимуществото на Съюзниците е петкратно в население и двукратно в БВП. По същото време в Азия Китай има 6 пъти по-голямо население от Япония, но само с 89% по-голям брутен вътрешен продукт, а при отчитане на японските владения – 3 пъти по-голямо население и с 38% по-голям брутен вътрешен продукт.

Макар първоначалното стопанско и демографско преимущество на Съюзниците до известна степен да е намалено след първите успехи на Германия и Япония, то бързо е възстановено и се превръща в решаващ фактор от 1941 г, когато Съединените щати и Съветският съюз стават част от Съюзниците, а войната се превръща във война на изтощение. За времето на цялата война Съединените щати произвеждат около две трети от военното оборудване на Съюзниците, включително кораби, самолети, артилерия, танкове, камиони и боеприпаси.

Още в началото на войната Германия и Япония не са подготвени за продължителни военни действия. В допълнение към довоенното си преимущество в промишлеността, Съюзниците разполагат с по-добър достъп до природни ресурси и успяват по-бързо да реорганизират икономиката си за нуждите на войната, включително привличайки по-ефективно жени в работната сила. Германия и Япония не успяват да компенсират изоставането си и с масовото използване на принудителен труд на 12 милиона души от Източна Европа и 18 милиона души от Далечния Изток. Промишленият капацитет на Тристранния пакт е сериозно засегнат и от стратегическите бомбардировки на Съюзниците през втората половина на войната.