Истерията с бонусите е на път да се превърне във фарс. Мили семейни скандали на вечната тема пари, пари и пак пари, тресат властта от горе до долу и надлъж и нашир. Като се започне от самото правителство (заради бонусите министрите скочиха на вицепремиера Симеон Дянков) и се свърши с провинциалните мишоци (които заради един лизинг, получават две заплати) всички са забележително единодушни, когато трябва да обясняват колко са законни(и най-вече заслужени) възнагражденията им.

Нищо, че т.нар. „бонуси” трябва да се върнат и това е заповед на самия Бойко Борисов.
Нещо повече – чиновниците въобще не трябва да взимат бонуси!
Въпреки това търсенето на вратички се увенчава със забележителни, по своята наглост, пробиви.
Между другото, някои са по-хитри.

Докато варненския зам.- областен Славчо Славов директно усвоява парите на данъкоплатците, варненските общинари увеличиха не парите си, а … времето за обработка на документи. Тоест, ще получават същите пари за по-малко работа. Което, по същество, си е същото.
И така е навсякъде в милата ни родина.

Вследствие на което, все по-очевадно става, че основния проблем на финансовия министър Симеон Дянков не е икономическата криза, а свирепата алчност, обладала куцо и сакато от партийните функционери в собствената му партия.
Което го прави симпатичен, поне по още една причина.
Фактът, че Дянков (заедно с посланика на САЩ - Джеймс Уорклик) е сред най-мразените мишени на БСП, до скоро беше един от малкото поводи хората с дясно мислене да харесват финансовия министър на ГЕРБ.
Ужас! Вече се налага да харесваме Дянков и заради това, че поне отчасти укротява алчността на посредствените вътре в самия ГЕРБ!
Антон Луков