Да е за урок на всички: независимо дали говорите публично или пред „свои“, избягвайте да унизявате когото и да било.

У нас мъже-лидери на партии си мислят, че могат безнаказано да унизяват жени-политици - независимо дали са председатели на ЕК, еврокомисари, лидери на партии...

Е, дано поне този път някой да научи нещо от шумния шамар.

Колкото и да е висок градусът на напрежението, цедка на устата е задължителна!

Виктор Димчев

Шизофренията се задълбочава.

След като записаната скандална видеосреща беше ченгеджийско мероприятие на злите сили, сега от нея се вадят фрази, които се плспозелят все едно са философски връх.

Отделно от това е простащина да си сложиш крака върху парапета на средновековно Търново, ама това е толкова дребно, че просто допълва образа на ОПГ-то, с което си имаме работа.

Жал ми е за наивните в него. Дори не съм сигурен, че Кирил доброволно е виновен за този политически кошмар. 

Борис Марков

Дълголетието на ПП като политическа партия, трябва да бъде коментирано единствено в контекста на браковете на Кобилкина или тези на Джийзъса.

Също и като социална значимост.

Михаил Кръстев

Впечатляващ пиар. Пускаш снимка от мост с текст „Не виждам смисъл да стоим живи“.

Александър Урумов

Отчаяният ПР на “промяната” ражда налудни идеи като тази на първата снимка.

На нея е почитаемият Кирил Петков, който алегорично вече скочи от моста на политиката в небитието на масовото отвращение.

Извадили са му някакъв цитат на развален български – „не виждал смисъл да стоим живи“.

Кирчо, като политици вие вече не сте живи - именно защото показахте колко безсмислена и вредна за обществото е Вашата колективна девиация с Кокорчо и хипнотиците около вас.

Бъдете живи и здрави като хора сега и занапред. Но като политици вие приключихте.

Вие приключихте, без значение дали ще направите правителство с когото и да било.

И вероятно - ако трябва докрай да се изпие горчивата чаша на електоралната безотговорност - по-добре е да направите правителство.

Правителство на живите мъртви, които ще бъдат гонени с камъни.

Не, не е преувеличено. Опитайте и пак ще си говорим.

На втората снимка е корицата на книгата на Найо-Тицин Атанасов Нейков.

Г-н Нейков сега е ПР на г-н Петков, застанал с героическа театралност до този налуден текст, който все пак автентично му отива.

„Че е лудост, лудост е, и няма никаква система в нея”, ако трябва да перифразираме Шекспировия Полоний.

През 2001 като репортер в БНТ днешният Кирчов ПР г-н Нейков неотклонно преследваше Симеон Сакскобурготски, воден от верността си към Иван Костов.

И му задаваше един нелишен от логика въпрос - Ваше Величество, колко ви е часът?

Ироничният подтекст визираше прословутата неопределеност в изказванията на новия /тогава/ премиер Сакскобургготски.

Демек, поне едно конкретно нещо да каже, а не само общи царски приказки.

Впрочем, Симеон също дойде да прави промяна:)

22 години по-късно ПР-ът на “промяната” е ПР на брутална лъжа, невиждана досега аморалност и бесовско злорадство, извиращо от усещането за безнаказаност.

Това е първата снимка - безвкусно мелодраматично позьорство, отчаяно оглеждащо се за наивни жертви…

А втората снимка в жълто просто показва как умират мечтите.

Жълто като жълти павета.

Просто като Киро.