Има доста тревожни признаци

С продължаването на войната в Газа международната изолация на Израел изглежда се задълбочава. Наближава ли той момент, подобен на този в историята на Южна Африка, когато комбинацията от политически натиск, икономически, спортен и културен бойкот помага да се принуди Претория да се откаже от апартейда?

Или десният кабинет на израелския премиер Бенямин Нетаняху ще успее да преживее дипломатическата буря, запазвайки свободата на страната да постигне целите си в Газа и в окупирания Западен бряг, без да нанесе непоправими щети на собствения си международен авторитет?

Двама бивши премиери, Ехуд Барак и Ехуд Олмерт, вече обвиниха Нетаняху, че е превърнал Израел в международен изгнаник.

Благодарение на заповедта, издадена от Международния наказателен съд, броят на страните, които Нетаняху може да посети, без да рискува да бъде арестуван, рязко намаля.

В ООН няколко страни, сред които Великобритания, Франция, Австралия, Белгия и Канада, заявиха, че планират да признаят Палестина като държава още следващата седмица.

А страните от Персийския залив, които реагираха гневно на неотдавнашния удар на Израел срещу лидерите на ХАМАС в Катар, проведоха среща в Доха, за да обсъдят единна реакция, като някои от тях призоваха страните, поддържащи отношения с Израел, да преразгледат тази си позиция.

Откакто през лятото се появиха снимки на гладуващи в Ивицата Газа, а израелската армия се подготви да нахлуе в Газа и, съвсем вероятно, да разруши града, все повече европейски правителства изразяват недоволството си, и то не само под формата на изявления.

В началото на септември Белгия обяви въвеждането на редица санкции, включително забрана на вноса от еврейските селища в Западния бряг, които международната общност счита за незаконни, преразглеждане на политиката за закупуване от израелски компании и ограничения на консулската помощ за белгийци, живеещи в селищата.

Белгия обяви също така двама министри от израелското правителство, Итамар Бен-Гувир и Безалел Смотрич, за персони нон грата, заедно с еврейски заселници, обвинени в насилие срещу палестинци на Западния бряг.

Други страни, включително Великобритания и Франция, вече предприеха подобни стъпки. Санкциите срещу заселниците, наложени от администрацията на Байдън миналата година, обаче бяха отменени от Доналд Тръмп в първия ден от завръщането му в Белия дом.

Седмица след Белгия Испания обяви свои собствени мерки, узаконявайки съществуващото де факто ембарго върху доставките на оръжие, като обяви частична забрана на вноса, забранявайки влизането на испанска територия на всички, които са замесени в геноцид или военни престъпления в Газа, и забранявайки на кораби и самолети, пътуващи за Израел с оръжие на борда, да влизат в испански пристанища или испанско въздушно пространство.

Министърът на външните работи на Израел Гидеон Саар обвини Испания в прокарване на антисемитска политика и изрази предположението, че Испания ще пострада от забраната за търговия с оръжие повече от Израел.

Но има и други тревожни за Израел признаци.

През август суверенният фонд на Норвегия, който разполага с около 2 трилиона долара, обяви, че ще започне да се освобождава от акциите на компании, регистрирани в Израел. До средата на месеца от фонда бяха изключени 23 компании, а министърът на финансите на Норвегия Йенс Столтенберг заяви, че техният брой може да нарасне. Междувременно ЕС, един от най-големите търговски партньори на Изарел, планира да въведе санкции срещу крайнодесните министри и частично да спре действието на елементите на съглашението за асоцииране с Израел, що се отнася до търговията.

В изявлението си от 10 септември за състоянието на нещата в Европейския съюз председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че събитията в Газа "разтърсиха съзнанието на целия свят".

На следващия ден 314 бивши европейски дипломати и чиновници изпратиха писмо до фон дер Лайен и шефа на външното министерство на ЕС Кайа Калас с призив да се предприемат по-строги мерки, включително пълно прекратяване на действието на споразумението за асоцииране.

Една от особеностите на санкциите, наложени срещу Южна Африка през 60-те години и до края на апартейда - политиката на расова сегрегация и дискриминация, провеждана от правителството на бялото малцинство в Южна Африка по отношение на чернокожото мнозинство от населението на страната - през 90-те години е серия от културни и спортни бойкоти. И вече се появяват признаци, че нещо подобно започва да се случва с Израел.

"Евровизия" е може би не най-значимото събитие в този контекст, но Израел има дълга и славна история на участие в този конкурс, като го е печелил четири пъти от 1973 г. насам.

За Израел участието в конкурса символизира признаването на еврейската държава в семейството на нациите.

Въпреки това Ирландия, Испания, Нидерландия и Словения заявиха или намекнаха, че няма да участват в конкурса през 2026 г., ако в него участва представител на Израел. Решение по този въпрос се очаква през декември.

В Холивуд писмо с призив за бойкот на израелски продуцентски компании, фестивали и телекомпании, "участващи в геноцида и апартейда спрямо палестинския народ", за една седмица събра над 4000 подписа, сред които и на известни личности като Ема Стоун и Хавиер Бардем.

Цвика Готлиб, генерален директор на Израелската асоциация на кино- и телепродуцентите, нарече петицията "дълбоко погрешна". "Насочвайки се към нас - творците, които дават глас на разнообразни наративи и насърчават диалога - тези подписали се подкопават собствената си кауза и се опитват да ни накарат да млъкнем", заяви той.

Важи и за спорта. Велосипедната надпревара Vuelta de Espana беше прекъсвана многократно от групи, протестиращи срещу участието на отбора Israel-Premier Tech, което доведе до преждевременно приключване на състезанието в събота и отмяна на церемонията по награждаването.

Премиерът на Испания Педро Санчес нарече протестите "повод за гордост", но опозиционните политици заявиха, че действията на правителството са предизвикали международен скандал.

Пак в Испания седем израелски шахматисти се оттеглиха от турнира, след като им беше съобщено, че няма да могат да се състезават под своя флаг.

Реакцията на израелското правителство на това, което медиите вече нарекоха "дипломатическо цунами", като цяло беше провокативна. Нетаняху обвини Испания в "открита заплаха за геноцид", след като испанският премиер заяви, че страната му, която не разполага с ядрени бомби, самолетоносачи или големи запаси от петрол, не е в състояние сама да спре израелското настъпление в Газа.

След като Белгия обяви своите санкции, Гидеон Саар написа в X: "Жалко е, че дори когато Израел се бори с заплахата за своето съществуване, което отговаря на жизнените интереси на Европа, има хора, които не могат да устоят на своята антиизраелска обсебеност".

Но сред тези, които представляват Израел в чужбина, цари дълбока тревога.

Джереми Исачароф, посланик на Израел в Германия от 2017 до 2021 г., казва, че не си спомня международният авторитет на Израел да е бил толкова "подкопан", но допълва, че много от тези стъпки са "жалки", тъй като неизбежно се възприемат като насочени срещу всички израелци. "Вместо да се подчертава [в тази ситуация] политиката на правителството, това отблъсква много израелци, които заемат умерена позиция", смята той.

Според него някои стъпки, като например признаването на държавата Палестина, вероятно ще се окажат контрапродуктивни, тъй като "способстват на хора като Смотрич и Бен Гвир и дори засилват аргументите им в полза на анексирането [на Западния бряг]".

Въпреки тези опасения, бившият посланик не смята, че дипломатическата изолация на Израел е необратима. "Не сме в ситуация, подобна на тази в Южна Африка, но сме на прага на такава ситуация", каза той.

Други смятат, че за да се спре спускането на Израел към статута на отхвърлена държава, са необходими по-дълбоки промени.

"Трябва да си върнем мястото в семейството на нациите", каза ми друг бивш дипломат, Илан Барух. "Трябва да се върнем към здравия разум", допълва той. Барух, бивш посланник в Южна Африка 10 години след края на апартейда, напуска дипломатическата служба през 2011 г., заявявайки, че вече не може да защитава окупацията на палестинските територии от Израел. След пенсионирането си той става яростен критик на правителството и поддръжник на решението на израелско-палестинския конфликт въз основа на създаването на палестинска държава редом с Израел. Той счита, че последните санкции са необходими, като казва: "Именно по този начин Южна Африка беше поставена на колене", а след това допълва: "Бих казал, че всеки натиск върху Израел, който европейците смятат за възможен, трябва да бъде приветстван".

Според него, ако е необходимо, това трябва да включва промени във визовия режим и културни бойкоти, като допълва: "Аз съм готов за тези неприятности".

Но въпреки цялото възмущение и призивите за натиск, някои опитни наблюдатели се съмняват, че Израел е на ръба на дипломатическа пропаст.

"Тези, които са готови да поемат по испанския път, все още са изключение", казва Даниел Леви, бивш израелски преговарящ за мирно уреждане.

Той смята, че опитите за колективни действия в рамките на ЕС - да се отменят някои елементи от споразумението за асоцииране или дори, както предлагат някои, да се изключи Израел от програмата на ЕС "Хоризонт" в областта на научните изследвания и иновациите - едва ли ще получат достатъчна подкрепа, тъй като членове на ЕС като Германия, Италия и Унгария, се противопоставят на подобни стъпки.

Освен това Израел продължава да се ползва с решителната подкрепа на САЩ: държавният секретар Марко Рубио, заминавайки на официално посещение в страната, заяви, че "отношенията на Вашингтон с Израел остават силни".

Леви продължава да счита, че международната изолация на Израел е "необратима", но казва, че продължаващата подкрепа от страна на администрацията на американския президент Тръмп означава, че тя все още не е достигнала точката, в която може да промени хода на събитията в Газа.

"Нетаняху е на път да се изчерпи. Но все още не сме стигнали до края на пътя", казва Леви.