Вероятно съществува част от по-мащабен опит на Иран да обедини своите проксита в Близкия изток, за да започнат атаки както срещу Израел, така и срещу Съединените щати, коментира бившият американски дипломат

Кризисната ситуация между Израел и Хамас изглежда се влошава ежедневно. Какви са основните ви притеснения за това как може да се развие този конфликт през следващите седмици и месеци?

Кризата бързо става все по-сложна и проблематична с всеки изминал ден, а напрежението продължава да нараства и в региона, и в Близкия изток. Тъй загиналите палестинци, по-голямата част от които са цивилни – включително десетки деца, наближават 10 000 според някои данни и като се има предвид още по-големият брой ранени, ужасът за цивилните, попаднали в кръстосания огън, достига монументални размери.

Междувременно безмилостните атаки на Израел срещу цели в ивицата Газа унищожиха критична инфраструктура, прокудиха стотици хиляди палестинци от домовете им и създадоха огромна хуманитарна криза. Въпреки че израелските отбранителни сили успяха да елиминират значителен брой бойци на Хамас, имаше огромен брой цивилни косвени жертви и това продължава да привлича вниманието на световната общност.

Израел беше съвсем ясен каква е неговата ключова цел в тази криза. В неотдавнашни изявления на израелския премиер Бенямин Нетаняху, той призова за „елиминиране на Хамас“. В съвсем наскоро изтекъл държавен документ се казва, че „Израел трябва да използва всички налични средства, за да изгони палестинците от ивицата Газа до Синай в Египет“. Документ от израелски мозъчен тръст разглежда настоящата ситуация като „уникална и рядка възможност за евакуация на цялата ивица Газа в координация с египетското правителство“. По подразбиране освободената ивица Газа може привидно да бъде обявена за израелска територия. Ако това се случи, политическата цена може да доведе до повишена несигурност в региона и задълбочено изследване на истинските мотиви на Израел.

Има ли някаква надежда за рестартиране на процеса на разрешаване на конфликта между двете държави – Израел и палестинската власт?

Всякакви надежди за съживяване на този процес, който беше на етап „бавна смърт“ твърде дълго, изглеждат малко вероятни в обозримо бъдеще. Израел смята Хамас за терористична организация, което представлява практически невъзможност за влизане в необходимите преговори. Що се отнася до палестинската власт на Западния бряг, президентът Абас се оказа неефективен в привличането на Израел на масата за преговори, тъй като не говори от името на Хамас и територията, която те контролират.

През цялото време Израел продължава своята дългогодишна политика на завземане на палестинските земи с цел създаване на израелски селища. Това е политика, която в продължение на десетилетия значително стопи размера на това, което преди това се е считало за законна палестинска територия. Това е източник на дълбоко вкоренена враждебност на палестинците към Израел.

Няма оправдание за ужасяващите действия, извършени от бойците на Хамас срещу израелски цивилни при жестокото нападение от 7 октомври. Огромният военен отговор на израелските отбранителни сили не изненада никого, тъй като Израел многократно е претендирал за правото си на отбрана. През цялата си съвременна история, която започва през 1948 г., когато е създадена държавата Израел, израелците са били мишена на страни от Близкия изток и съпротивителни групи, които продължават да отхвърлят правото на Израел да съществува. В повечето случаи на насилие Израел реагира бързо и решително.

Какви са шансовете за засилване на атаките срещу Израел, а също и срещу западните военни и дипломатически ресурси и съоръжения?

Тези шансове са доста високи. Неотдавнашното прицелване на Йемен към Израел може да се разглежда като предвестник за допълнителни действия от страна на ирански подставени лица в региона, които отдавна са обявили Израел за враг, който трябва да бъде изкоренен. Подкрепяните от Иран бойци хуси в Йемен изстреляха залп от дронове и ракети към Израел в първите дни на конфликта, а миналата седмица друг удар с дронове и снаряди от Йемен порази цели в Египет. Тези комбинирани военни действия най-вероятно са част от по-мащабен опит на Иран да обедини своите проксита в Близкия изток, за да започнат атаки както срещу Израел, така и срещу Съединените щати.

В опит да получи допълнителна подкрепа, Иран използва медиите в Близкия изток да  регионализира конфликта и да насърчи подобни атаки. В Ирак няколко подкрепяни от Иран милиции засилиха своята антиамериканска реторика, но до голяма степен се въздържаха да превърнат тази разгорещена реч в реални действия срещу американски позиции. От своя страна саудитците изразиха подкрепата си за прекратяване на огъня между Израел и Хамас.

В целия Близък изток протестите на гражданското общество в подкрепа на палестинския народ нарастват с голяма сила. За разлика от честите протести съпътствани с насилие през последните години, характерът на тези протести е подчертано мирен. Въпреки това, докато броят на цивилните жертви продължава да расте поради продължаващите военни действия на израелските отбранителни сили в ивицата Газа, съчувствието към Израел след първоначалната атака от 7 октомври продължава да намалява. Трябва да се отбележи, че въоръжени израелски цивилни наскоро бяха видени да стрелят по невъоръжени палестинци от близко разстояние, което може значително да подкопае съчувствието след първата атака на Хамас.

Има ли конкретна повратна точка, която може да обърне посоката на този въоръжен конфликт?

Висши държавни служители, включително държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, наскоро призоваха премиера Нетаняху да сведе до минимум натиска върху палестинците и да спре израелската офанзива заради хуманитарни цели. Досега той твърдо отказва.

Ако погледнем назад в историята, "Шестдневната война" на Израел беше решаваща. Но, както знаем, това продължи само шест дни. Сегашната война е надхвърлила тази продължителност, а последиците от продължителна война могат да бъдат драстично по-тежки.

Има един конкретен въпрос, който досега остава без отговор. В кой момент военните цели на Израел, които са унищожили безброй сгради и критична инфраструктура в Ивицата Газа, се изместват от „правото на самоотбрана“ на Израел към по-конкретна цел на „неограничено възмездие“ и евентуалното анексиране на цялата Ивица Газа?

Ако всеобхватната цел за военните действия на израелските отбранителни сили в ивицата Газа действително се характеризира с такива термини, тогава тази повратна точка в конфликта може доведе до ескалация и достигането до момент, от който няма да има връщане назад.

-------

Винсент Кампос завършва Академията за брегова охрана на САЩ с бакалавърска степен по инженерство и икономика; владее арабски, испански, български, румънски и френски език. Има близо 20 години обучение, а сред секторите са връзки с медиите, криминални разследвания, политическа и икономическа търговия, опазване на околната среда, енергийния сектор, инспекции на търговски кораби и разузнавателни въпроси, и др.

Той прекратява кариерата си като офицер от външната служба (FSO) в Държавния департамент на САЩ, както и като назначен офицер в Бреговата охрана на САЩ (USCG) през април 2022 г. Бил е на служба в Ирак, Чили, България, Бахрейн и Румъния. В САЩ е служил в Бюрото по политически и военни въпроси; Бюрото за разузнаване и изследвания; Бюрото за енергийни ресурси, където е бил служител за връзки с обществеността и анализатор за Ирак. Неговата кариера в бреговата охрана включва назначения както в САЩ, така и множество държави в Африка и Южна Америка.

Освен това е бил директор на операциите на вицепрезидента, който координира основните междуведомствени дейности за борба с наркотиците в целия тихоокеански регион.

След напускането на държавната служба той работи активно по високоприоритетни въпроси и събития на международната сцена, включително променящата се стратегия на НАТО в отговор на безмилостната и брутална руска агресия в Украйна; възникващите предизвикателства в европейската енергийна сигурност; повишената роля в сигурността в рамките на Черноморския регион и политическата несигурност и дългосрочните отношения между Ирак и региона на Кюрдистан. Последните му анализи, коментари и интервюта в пресата, привлякоха международното внимание.