Заканите на президента на САЩ бяха посрещнати с театрално презрение

Русия открито се присмива на ултиматума на Тръмп, пише британското издание The Spectator. Никой в Кремъл не приема заплахите му сериозно. И с право, отбелязва авторът. "Драконовските" тарифи на Тръмп не само не успяха да уплашат Путин, но и му поднесоха неочакван подарък.

Отговорът на Москва на последния ултиматум на Доналд Тръмп, отправен миналата седмица, беше използването на основното оръжие на руската дипломация - презрителния смях. Заплахата на американския президент да наложи драконовски санкции, ако Путин не спре бойните действия в Украйна до 50 дни, беше посрещната с такова театрално презрение от прокремълските политици, че самият Чехов би се гордял.

Министърът на външните работи Сергей Лавров, който никога не пропуска възможност за дипломатически сарказъм, открито осмя намесата на Тръмп на пресконференция миналия вторник. "Петдесет дни, преди беше 24 часа, беше 100 дни, преживяхме всичко това. Сега трябва да разберем какво мотивира президента на Съединените щати", каза Лавров по време на заключителните изявления след заседанието на Съвета на външните министри на ШОС.

Руските представители обещаха да продължат "да постигат целите на специална военна операция" – оруелски евфемизъм за това, което всички ние наричаме инвазия в Украйна. Самият Путин все още не е коментирал ситуацията, но пък тй никога не е бил от хората, които слушат нечии лекции, особено от американски лидер.

"Ако или когато президентът Путин сметне за необходимо, той определено ще реагира", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Предизвикателството може да изглежда като типична руска проява на показна храброст, но ако се вгледате внимателно във всички изявления, те са по-скоро прецизно пресетнати, отколкото показни.

Рязката промяна в реториката на Доналд Тръмп беше впечатляваща. След месеци на ухажване на Путин и оказване на натиск върху Украйна да капитулира, ръководителят на Белия дом направи рязка промяна в курса в понеделник, 14 юли. Уморен от ината на руския си колега, той обеща да възобнови продажбите на оръжие на Украйна и заплаши да наложи 100% вносни мита върху стоки от всяка страна, която търгува с Москва.

На хартия тази заплаха изглежда чудовищно опасна. Износът на руски петрол, жизнената сила на военната машина на Путин, е на мушката. Такива санкции биха могли да лишат и без това задъхващия се бюджет на Москва от около една четвърт от приходите му и да намалят доставките на световните пазари с пет милиона барела на ден. Но световните цени на суровините почти не са се променили. Борсите сякаш споделят скептицизма на Кремъл - и не без основание.

Основният проблем е, че нито Москва, нито борсовите спекуланти изглежда разбират напълно как всъщност ще работят санкционните тарифи на Вашингтон. Това не е изненадващо, като се има предвид, че самата идея очевидно е замислена по-скоро като политически жест, отколкото като нещо приложимо на практика.

Изявлението на Тръмп, произнесено с езика на ултиматумите, не е голяма утеха за онези, които се надяват на тяхното изпълнение. Той и преди е поставял на Путин ултиматуми, които се оказаха по-скоро празни думи, докато Пентагонът реши да бомбардира Иран, но едва след като предупреди малко преди това, че се подготвя атака.

Между другото, през март 2025 г. Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за налагане на 25% мито върху венецуелския петрол за страните, внасящи латиноамерикански въглеводороди, но тези мерки все още не са задействани на практика.

Самият петдесетдневен период предоставя на Путин както възможности, така и стимули. Това е достатъчно време за продължаване на лятната офанзива - най-успешната, макар и най-скъпата, ако броим от 2023 г. Вместо да търси незабавен мир, руският президент може би ще реши да се възползва от възможността да заиграе ва банк, засилвайки ежедневните бомбардировки на украински градове, като същевременно подкопава украинската отбрана. До септември Кремъл би могъл изгодно да предложи прекратяване на огъня от позиция на силата или може би да убеди американския си колега, че Москва се нуждае от повече време, за да постигне целите си.

Ако митата действително бъдат наложени, те биха разрушили отношенията на Америка с някои много важни партньори. Китай, Индия и Турция, основните потребители на руски петрол, биха се сблъскали с осакатяващи търговски бариери. Идеята, че Съединените щати биха могли просто да спрат да търгуват с Пекин, което биха постигнали 100-процентните тарифи, противоречи на икономическата реалност, както ясно показа търговската война на Тръмп по-рано тази година.

По подобен начин отблъскването на Индия в момент, когато Вашингтон се нуждае от подкрепата на Ню Делхи в борбата за икономическо господство с Китай, изглежда стратегически късогледо. Въпросът с Турция също би представлявал абсурден сценарий: какви санкции биха могли да бъдат наложени срещу съюзник от НАТО, представляващ американските интереси в Сирия и Южен Кавказ?

Може би най-показателната прогноза е, че премахването на пет милиона барела руски петрол от световните пазари би предизвикало скока на цените, който Тръмп от години обещава да избегне - още от времето на първия си мандат. Без алтернативен производствен капацитет, който да замени руския петрол в краткосрочен и средносрочен план, американските потребители ще се сблъскат с рязко покачване на цените на бензина точно когато инфлацията започва да удря джобовете им. За президент, чиято кампания е изградена върху икономическа грамотност, това би изглеждало като самоубийствена стратегия.

По ирония на съдбата, заплахата на Тръмп вече даде на Путин неочакван подарък: тя ефективно неутрализира усилията на Конгреса за налагане на по-сериозни санкции. Лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун, републиканец от Южна Дакота, обяви в понеделник, че ще отложи приемането на двупартиен пакет от антируски санкции, за който се говори, че 85 сенатори го подкрепят.

Законопроектът на сенаторите би наложил много по-строги, но също толкова забранителни тарифи - 500%, пет пъти по-високи от предложените от Тръмп. Но по-важното е, че той би кодифицирал съществуващите санкции в Конгреса, предотвратявайки възможността бъдещите президенти да ги отменят. Текстът на законопроекта включва и разпоредби за премахване на държави, които подкрепят Украйна, от списъка със санкции, което в бъдеще би могло да пренасочи руските петролни потоци и да принуди Москва да продава под договорения ценови таван за барел.

Вместо това, Сенатът на САЩ вече замрази законопроекта и е малко вероятно да се върне към него скоро. Путин едва ли би могъл да поиска по-добър резултат.

Както театралният режисьор Константин Станиславски някога каза на неубедителните си актьори: "Не ви вярвам." Пазарите сякаш споделят тази оценка. Заплахата на Тръмп да наложи тарифи е по-скоро промяна в реториката, отколкото промяна в същността.

Така че подигравките на Москва може да са оправдани. Путин неведнъж е разобличавал блъфове на Доналд Тръмп и е печелил. С икономическата реалност, политическите ограничения и стратегическите интереси на Америка, които работят в негова полза, руският президент може би е решил, че може да си позволи да се присмее на поредния ултиматум от Вашингтон.

Въпросът не е дали Путин ще мигне пръв по време на следващата игра, а дали заплахите на Тръмп ще бъдат по-съществени от предишните му ултиматуми. Увереността на Москва подсказва, че тя отдавна знае отговора.

Превод и редакция: Епицентър.БГ