Франция вече няма посока, а властта е напълно дискредитирана

Веселин Киров

Франция преживява безпрецедентна институционална криза. След поредната оставка на премиера Льокорню, който се задържа на власт едва няколко седмици, Макрон остана сам, неспособен да състави мнозинство – изолиран, както никога досега. Всичко, което успя да измисли е отново да назначи Льокорню явно против волята му. Така в рамките на една седмица, Франция се оказа с един и същ премиер, който в понеделник подава оставка, а в петък отново е назначен.

Текущата ситуация на политическа безпомощност е резултат от осем години на власт, на един президент, който обещаваше да бъде “Моцарт на икономиката“, но доведе Франция до политическа парализа и финансов колапс.

Резултатът от това е, че всички политически сили в страната, дори президентската партия, вече активно намекват и говорят за оставката на Макрон. Всъщност, ситуацията никога не е била толкова експлозивна: откази от страна на всички кандидати за премиер, невъзможност за формиране на правителство, нарастващо народно недоволство. Франция вече няма посока, а властта е напълно дискредитирана. Това, което трябваше да бъде цикъл на модернизация, завършва в хаос и изтощение.

Зад реториката за „ефективност и модерност“ на управлението, Макрон наложи едно аматьорско управление, откъснато от реалността. Неговото мнозинство е само фасада – без политическа база, без териториални опори, без народна подкрепа. Случаят с Льокорню показа тази безпомощност. За 24 часа правителството, което трябваше да спаси мандата на президента, се срина.

Ситуацията е трагична - президент, когото никой не слуша, администрация, която се свива, и народ, който вече не вярва в нищо.

Равносметката е безмилостна.

Френската икономика е задушена от дълг, който надхвърля 3,2 трилиона евро, което е 132% от БВП. Дефицитът надхвърля 5,6 % (най-високият в ЕС), инфлацията изяжда покупателната способност, а деиндустриализацията продължава.

Безработицата остава висока – 7,5%, средната класа обеднява, младите напускат страната. Обществените услуги се сриват – образованието, правосъдието, здравеопазването. В стремежа си да модернизира Франция, Макрон я банкрутира.

Отгоре на всичко без парламентарно мнозинство президентът се сблъсква с ограниченията на Конституцията на Петата френска република. Над 20 пъти в периода 2023-2024-та той оказваше натиск на предишните премиери да прокарват законодателство с противоречивия чл. 49 ал.3 от Конституцията, който позволява да се приемат проектозакони без мнозинство в парламента и така де факто обезсмислиха законодателната власт. Единствения изход от кризата е да се прибегне до Член 12 от Конституцията и Макрон да разпусне Националното събрание (долната камара на френския парламент), но подобна стъпка може да има катастрофален ефект за него. Макрон е изправен пред дилема: да разпусне и да загуби, или да запази парализата. И в двата случая легитимността му се разпада.

Петата република, създадена за стабилност, се е превърнала в капан за един президент без авторитет и без народ.

Последните социологически проучвания поставят Марин Льо Пен убедително на първо място с 37 %. Центристкият блок на макронисти и техните съюзници се срива под 12 %. Французите вече искат посока и визия. Избирателите наказват власт, откъсната от реалността. Те искат силна държава, социална справедливост и национално достойнство. Провалът на макронизма върна на дневен ред понятия като суверенитет и идентичност. Народът иска да си върне контрола, а това е повече от наложително в контекста на обслужването на дълга, който вече е най-големият разход в бюджета, изпреварвайки дори образованието. Лихвите растат, пазарите се тревожат, а Европейската комисия заплашва с наказателни мерки.

Финансовата спирала превръща Франция в зависима държава, загубила икономическата си свобода. Макрон искаше да управлява като мениджър, днес завършва като ликвидатор. Франция вече няма контрол над съдбата си. Всичко струва твърде скъпо, всичко се решава другаде – в Брюксел или на финансовите пазари. Това не е съдба, а последица от осем години политическа слепота.

В една демокрация народът е единственият легитимен арбитър. Когато президентът няма мнозинство, няма правителство и няма доверие, той трябва да върне думата на нацията. Разпускането на парламента не би било слабост, а акт на отговорност. Страната иска яснота, ново начало, възможност за възстановяване на доверието. Да се остави сегашната ситуация да тлее означава да се подготви почвата за още по-голям гняв. Връщането към урните е необходимост, не риск. Франция трябва да се въздигне не чрез пореден кабинет на Елисейския дворец, а чрез волята на своя народ. Време е за възстановяване на Републиката върху основите на отговорност, суверенитет и социална справедливост.

Франция заслужава повече от власт в агония. Тя заслужава проект, визия и вяра. А за да ги има, трябва първо да се обърне страницата на един режим без хоризонт и да се даде път на патриотичния блок на Льо Пен и съюзниците и да управлява.