Велислав Величков е роден през 1969 г. По образование е юрист. Бил е депутат в 38-тото Народно събрание от ОДС, както и председател на младежкото СДС. В момента е координатор на клуб “Нова десница”.

- Г-н Величков, защо включвате вашия клуб “Нова десница” към РЗС на Яне Янев?
- Още през януари 2006 г. учредихме Политически клуб “Нова десница”, чийто главен координатор имам честта да съм. Учредителната ни декларация е със заглавие “Нова десница-нова конституция-нова държава” и вече 3 години работим по постигането на тази обществено-политическа цел. А Стратегическата рамка, към която се присъедини клуба на 23 януари е озаглавена “България на гражданите и регионите”. Първата и основна цел е инициативата за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова българска Конституция. Затова ние се присъединяваме към целта, като считаме, че статуквото вече може да бъде променено само чрез реформа на модела на държавно управление и системата на политическо представителство. Самата смяна на едно правителство с друго, при настоящите правила, в които работи държавата и при пълното изчерпване на политическата класа в целия политически спектър – както в ляво, така и в дясно, няма да реши съществените проблеми, пред които държавата е изправена.

- Вие изцяло ли скъсахте с десницата? Не претеглихте ли варианта да се завърнете към СДС, сега това е много модерно…
- Може да е модерно, но ние не се водим по модата, а по целите и обществените потребности. В последните месеци за пръв път се чува, и то от гражданското общество, че е нужна промяна на системата, а не просто на хората, които я представляват. По-точно това не е промяна на хората, тъй завръщането на хора, които са управлявали, не е промяна. Промяна на елита означава поява на нови лица, каквито почти не присъстват. Може би Мартин Димитров е много приятно изключение в това отношение. Но засега нито СДС, нито ДСБ, нито ГЕРБ са заявили цел нова конституция или поне конституционна реформа и промяна на правилата.

- Заявиха се нови политики.
- Единични политици може да са го заявили. Ние се присъединяваме към стратегическата рамка на тези организации, които го заявяват като организация. РЗС и сдружението Европейски демократичен институт (ЕДИ) са си поставили тази цел и затова ние се присъединяваме към целта, т.е. към стратегическата рамка. Но много държа да напомня, че на 27 юли миналата година обявихме призив към 11 десноцентристки партии и граждански организации с такава насоченост, за предизвикване на обществен дебат за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция. Изпратихме писма до всички - -СДС, ДСБ, ССД, ГЕРБ СДС-радикали БНД дори, но получихме отговор единствено от РЗС и ЕДИ. Така че ние сме отправили призива към всички, но това се оказа глас в пустиня в старите десни партии.
- Как тогава ще станат реалност вашите искания, как ще се свика Велико народно събрание?
- Велико народно събрание може да се свика с конституционен проект от обикновено Народно събрание. Ясно е, че вече няма време, а и няма политическа воля в този парламент да се постави на разглеждане конституционен проект и да се свика Велико народно събрание, и затова ние ще подкрепяме тези партии, които си поставят цел в предизборната програма на следващите избори подготовката на конституционен проект и свикване на по-следващите избори на Велико народно събрание.

- Кои са сродните ви партии, чиито програми залагат всичко това?
- Има още време да чуем и видим кои са тези партии. Иначе нещата, които се предлагат вдясно и вляво, все повече си приличат, с изключение на темата за енергийната политика, която стана модерна и обществено значима. Няма особени разлики в икономическите платформи и основните политически послания в ляво и в дясно. Всъщност ние искаме реформа на модела. Ние мислим, че преходът в този вид, който го познаваме, вече е завършил и наистина трябва да имаме преход към европейска държава, а не към олигархична демокрация. Затова искаме промяна на модела. Който друг иска промяна на модела, ние сме съгласни да работим заедно с него. Но не считаме, че парламентът е място за оцеляване на 20 политици, в продължение на 20 години.

- Как гледате на процесите в СДС? Преди няколко години голямата синя партия се разцепи на малки фракции, сега се прокарва обратната пътека.
- Не мога да предвидя. В СДС има нова заявка, доколкото има нов председател, който е млад човек и е, надявам се с модерно политическо мислене. В ДСБ за мен нищо ново не се случва – просто се тъпче на едно място, мястото, на което беше лидерът на ДСБ и през 90-те години. Той си стои на същото място. Ако се случи това обединение, то до голяма степен ще е конюктурно, доколкото ДСБ трябва да си реши проблема с прескачане на 4-процентната бариера. Все пак по-добре е, ако двете партии заедно успеят да минат бариерата, отколкото двете да останат навън. Това важи особено за ДСБ.

- Кога се отказахте от членството си в СДС?
- Аз не съм член на СДС от 2004 г. на Националната конференция, на която едните много се радваха, че Костов отсъства, а той пък много се радваше, че не е в залата, предупредих, че това, което се случва, е убийството на СДС, на синята идея като такава. През последните 4 години се видя, че разделянето на СДС беше груба грешка. Надявам се, че някои хора вече си я отчитат. Мисля, че наистина няма връщане назад, но трябва мисъл и поглед напред. А те не са с тези лица и тези похвати. Тоест хората, които са най-виновни за това тотално разцепление на десницата, довело дотам, че тя фактически не присъства вече, трябва да си понесат най-малката отговорност, като се оттеглят от първата политическа линия. Някои го направиха, други още не са. Не може цялата дясна идея и идеята за свободата и демокрацията да става заложник на няколко лица, които са решили да се пенсионират в политиката.
- Вашият клуб ”Нова десница” си беше поставил задачата да “махне микрофоните” на недостойните политици. Кой сега няма микрофон?
- Всъщност това беше другата поанта на 2006 г. -да изключим микрофоните на лидерите, които докараха десницата до това фактическо състояние. На някои махнаха микрофона, други сами си го махнаха. Тогава понеже много настоятелно всички питаха кои са имената, накрая ни изредиха 6-7 имена. От тях при внимателен прочит в момента има още 2, които стоят упорито начело на партиите си.

- Иван Костов и…?
- Софиянски. Забравих Бакърджиев, но не считам, че той в момента е някакъв фактор.
- Какви политически планове чертаете, като се включвате към РЗС?
- Ние сме на практика гражданско сдружение, политически клуб. Няма да се явяваме на избори, защото не сме политическа партия. Ще подкрепяме цели и идеи и десните партии, които стоят зад тях. При всяко положение няма да подкрепяме старата десница, освен ако тя не си постави качествено нова цел, но не със старите лица. Не сме подписвали споразумение по места, предстои да обсъдим политически договор в изпълнение на стратегическата рамка. Ако въобще участваме с наши представители, ще бъде като гражданска квота, а не като партийни представители.
Валерия Йонкова
Vsekiden.com