От години Кирил Йорданов размахва моркова и тоягата, но усърдието му е особено забележимо преди местни избори. Използва се обоснования страх на местната политическа върхушка от изборен провал и логичното следствие - следизборно търсене (и намиране) на отговорност на местна почва.

Много често самите партийни лидери и политическите централи вгорчават допълнително живота на провинциалните си кадри, вдигайки прекалено високо летвата.
И съответно винаги се намират “загрижени”, които да “посъветват безкористно” примерно Бойко Борисов (преди него Станишев, Царя, Костов и т.н), че се задава провал в градът Х.

Кирил Йорданов от години играе тази игра във Варна. Държи се като ощипана мома (не че той иска, но ако народът го покани, няма да откаже). В същото време хората му успешно нагнетяват напрежение по всички възможни информационни канали – медии, преки контакти, спец контакти и т.н. Резултатът обикновено не закъснява - на него му се молят да се кандидатира за кмет, а молителите остават с твърдото убеждение, че подкрепата за Кирил Йорданов е най–сигурният начин да се отърват от политическа (и всяка друга) отговорност в собствените си партии и извън тях.

Последиците от тази игра днес са видими с просто око – липсата на смелост в голяма част от политическите среди на Варна се оправдава с достигането на все нови и нови нива на низост, която за благозвучие наричат хитрост. Оцеляването само по себе си се е превърнало във фикс идея, а думи като чест, достойнство, почти никой не употребява.
Не може да не се признае, че играта на Кирил Йорданов със страха от отговорностите е ефективна и безумно проста – когато насреща си имаш страхливци, близко до ума е, че най-ценната стока за тях е … сигурността.

И той им я дава. И те… изчезват в лоното на посредствеността.
Всички до един! Без изключение. Всички, които през годините предпочетоха политическия рахатлък пред битката, днес са политически карикатури.

За съжаление, уроците от миналото си остават …там.
И никой от новите не предполага , че го чака същото!

Стигна се до там, че е възможно капанът да щракне и за варненския ГЕРБ.
Ако Бойко Борисов бъде убеден по някакъв начин, че Кирил Йорданов е неговата гаранция за успех във Варна, то всички усилия на ГЕРБ да се наложи като партия на реформите, водена и представлявана от отговорни хора, отиват по дяволите.
“Кирилизацията” на варненския ГЕРБ със сигурност ще обезличи на първо място местните политически лица на тази партия – Павел Димитров и Данчо Симеонов. Ще им дари някакво спокойствие до края на мандата на правителството и толкова. Ще си отидат от политиката тихо и кахърно, като увехналите цветенца от царската шапка на предишната фаворитка на Кирил Йорданов. Всъщност те може и това да искат. И двамата (Павел Димитров и Данчо Симеонов) са на възраст, в която обикновено човек избягва предизвикателствата! От друга страна, малко им е късно да стават на стари години за посмешище. Изборът, разбира се, си е техен!

По-важно е друго. На Бойко Борисов му трябва нещо повече от спокойствие до края на мандата. Със или без победа на местните избори във Варна, за него политическо спокойствие едва ли ще има.

Мирът днес е лоша сделка утре!
Нещо като Мюнхенското споразумение с Хитлер (29 септември 1938) – не носи нито мир, нито спокойствие!
Просто защото докато неговият (на Бойко Борисов) ресурс систематично се топи, ресурсът на варненския фюрер ще стои непокътнат.

Финалът е лесно предсказуем – няма да е толкова далеч онзи бъдещ ден, когато следващият премиер (който и да е той) ще бъде посрещнат (със същото мазно и напоително притворство) на централната варненска улица от Кирил Йорданов, а предишния премиер (Бойко Борисов) ще се пита: Къде сбърках?
Крайно време е да се разбере, че величие без “кръв, пот и сълзи” няма!

Между другото за ГЕРБ има и още по-лош вариант! Набутват се на Кирил Йорданов и заедно … губят изборите.
Тогава Бойко Борисов пак ще се пита “Къде сбърках?”, но освен всичко друго ще е загубил и самоуважението си.

Антон Луков