„Във Варна ще има два вида местни избори – с Кирил Йорданов и без него“. Това е най-новият политически виц, роден край морето в последните седмици и охотно разпространяван предимно от функционери на либералния политически спектър. От партиите, които припознават задаващия се през късна есен местен вот като последен шанс за воскресение на каузите си под формата на властови позиции.

Част от действащите партийни фактори сякаш се гнусят да разсъждават върху съдържанието на анекдота. Други – от управляващата партия, предпочитат да демонстрират завидно чувство за хумор по темата и с щипка самоирония коментират: И аз не го разбирам много този виц, но предпочитам да се правя на умен.

И едните, и другите обаче не дръзват да скрият, че предизборната им логистика върви точно по зададените във вица две писти: по едната тича и действащият кмет Кирил Йорданов, който освен 3 мандата начело на Варна има и биография на атлет, а другата прилича повече на борса за търговия с активи и него го няма.

Каква ще е разликата между тези два вида местни избори във Варна?

Този въпрос задават хората, които смятат, че три мандата на Кирил Йорданов са му достатъчни и, че дупките в града и разбитите булеварди са дотам в разрез с 9-цифрената, вероятно, сума, която е излята в годините по перото „рехабилитация, строителство и ремонт на улици“, че няма кой да го избере за 4-и път.

Дали тяхната философия ще се окаже печеливша или не, ще стане ясно най-рано в края на октомври, за когато ГЕРБ стягат държавата за двойния вот – местен и президентски.

И то при условие, че Йорданов се кандидатира отново.

Засега басовете за и против неговото излизане за 4-и път на кметски избори продължават с пълна сила. При това провокирани от хора от структурите на ГЕРБ край морето и техни партньори от политическия център, които са категорични, че действащият варненски кмет няма да играе за четвърти мандат. Те дори фиксират времето, в което Йорданов официално ще обяви мотивите си за отказ от нов кметски мандат – юли или август.

Обзалаганията Кирил Йорданов предпочита да гледа като публика от страни. При това – безмълвна публика. Въпросите, свързани с желание или нежелание за нов кметски мандат, той отклонява с мълчание или остър сарказъм. Според настроението си.
С което, ако пред медиите акумулира любопитство и очакване в рамките на санитарните норми, то в политическите централи създава откровена суматоха.

Хладнокръвие на повърхността демонстрира ГЕРБ. Управляващата партия върти цикъл по номиниране на кандидат-кметове и съветници и се е концентрилала в тях. Тъй като поне засега държи логична линия на поведение – готви се за остра игра със собствен кандидат за Варна. И публично изключва подкрепа на Йорданов, ако кандидатурата му е факт. Нито явна – официална, нито като тази, която му дадоха преди 4 години, издигайки предварително обречен кандидат срещу него.

В червените редици ситуацията е по-сложна. Там градският лидер на БСП Борислав Гуцанов обяви, че кандидат-кметът на Варна ще бъде излъчен след вътрешни избори. И даде мъгляв анонс, че ще играе за доверието на другарите си, а после – и за това на варненци. Заявката обаче не бе обвързана с присъствието или отсъствието на Кирил Йорданов. А то е ключово особено за червените. По няколко причини. Първо – Йорданов става кмет 3 пъти с официалната подкрепа на БСП и левицата в пълния й спектър. Второ – лобито на старите партийни апаратчици в соцредиците твърдо не иска да атакува Варна с Борислав Гуцанов, преди да е приключило делото „Медузите“. Трето – сметката вътре в партията показва, че Йорданов е кандидатът, който ще гарантира единството на БСП и президентското АБВ във Варна. И четвърто, но не последно по важност, анализаторите на столетницата са категорични, че сблъсък Гуцанов-Йорданов е недопустим край морето, тъй като ще цепне лошо червения електорат. Затова БСП се е спотаила по темата местни избори във Варна и предпочита да отлага номинациите за към края на лятото, за да е ясно коя част от предизборния виц, с който започнахме разсъжденията си, ще се окаже достоверната и коя – майтапчийската.

При десните нещата изглеждат толкова объркани във вътрешен план, че те са единствените, които спокойно могат да си спестят разсъжденията за това кой ще е кандидатът на ГЕРБ и ще има ли втори мощен център в лицето на Кирил Йорданов. Е, при част от тях има нюанси – на кметуване на Йорданов са свикнали и статуквото не им е враждебно. ГЕРБ засега им действа повече като червено на бик, отколкото като компромисна победа на посестрима партия от ЕНП. Но, както казахме там объркването е сериозно и конкретиката по кметския вот тепърва предстои. След като приключат раздумките по това колко плюса ще има Синята коалиция във Варна, ако изобщо се добута до изборите, и какво ще гризне Десният алианс на сините динозаври Софиянски, Бакърджиев и воеводата Красимир Каракачанов.

Ако има успокоение за сините във Варна тази пролет, то това са колегите им от либералния спектър на политическия небосклон. И за тях вицът е особено актуален. А за някои той е от изключителна важност. Защото: Кирил Йорданов е човекът, който ДПС в лицето лично на лидера си Ахмед Доган винаги е получавал официалната подкрепа на движението. До преди един мандат имаше склонни да неглижират това рамо зад Йорданов. Последният вот, когато ДПС вкара 4-има в ОбС, отвори очите дори на политическите слепци в тази посока.

Залагания за това какво ще прави ДПС във Варна, ако Йорданов се оттегли, вече никой не прави. Защото на публиката, която гледа от първите редове, е ясно, че, каквото и да обяви движението публично, то ще действа като опора и тил на кандидат на ГЕРБ. Дори, ако отдръпване на Йорданов означава изстрелване на лице от формата на тройната коалиция.

Като стана дума за нея НДСВ преди този вот изглежда в най-драматичната поза. Царската формация, която загуби националното си представителство, е твърдо решена да напомни за себе си на местния вот тази есен.
В аванс се смята за сигурно, че боецът на жълтите край морето Николай Василев няма да играе не кметския вот. Което ще рече, че жълтите ще се пробват с листа за Общинския съвет, а поведението им по темата кмет остава неясно. По информация на vnews.bg нагласите в царските редици край морето били да се заложи на фаворита в кметската битка за улеснение на партийната кампания и кауза. Което, ако е истина, означава, че НДСВ е сред формациите със свръхизострен интерес към анекдота, върху който разсъждаваме днес.

Почти толкова, колкото и формацията „Нашият град“, която се е концентрирала върху дублиране на резултата от местния вот през 1999 г. И за която никак, ама никак не е без значение как ще се казва следващият кмет на Варна.
Дияна Желева /vnews.bg