Очевидно Ким Ир-сен, подобно на повечето работническо-селски комунистически лицемери, е обичал бурните декадентски страсти в постелите на загниващите интелектуалки с упадъчни нравствени критерии. Незнайно защо, никой от отговорните другари не намира и грам еротика в мазолестите длани на „Работник и колхозница“.

Очевидно е, че съществуват общи закономерности, сближаващи съдбата на малкото останали по света автентични дейци на реалния социализъм и идеята “Чучхе”.

Подобно на дъщерята на Сталин, и в свернокорейската управленска фамилия имаме избягал роднина.

В ролята на Светлана Алилуева е Ким Чен-нам, който е брат на Ким Чен-ир. Въпросният брат забягва към Япония (тоест на Изток, понеже техния Запад в географски смисъл е Изток) за да посети... Дисниленд. По последни данни този опортюнистично настроен авантюрист-невъзвращенец, в момента живее в Китай, тъй като от Япония са го изгонили. На всичкото отгоре някъде по средата между тези двама братя има трети син на Ким Ир-сен, който обаче НЕ бил харесан за наследник понеже е... (из)нежен.

Не липсва и задължителната в такива случаи руска връзка. Майката-балерина, за разлика от майката-актриса, умира в Москва, далече от ласките на „Великия ръководител“.

Както и да е!
Всякакви прилики с реално действащи в България „любими ръководители“ са случайни.

Проблемите с тестостерона (недостиг или излишък) и характерната плътска (из)неженост, които лъхат от отрудените чеда на реалния социализъм, вероятно се онаследяват по линия на загниващите интелектуалки.

Този проблем между другото го има в повечето маниакално обсебени от властта затворени общности. Не само при другарите! 

Всички босове на сицилианската мафия, които не се женят за диви селянки от родния им остров, после берат ядове с течове на информация и непредвидени изблици на „разкаяние“. Упадъчният буржоазен чар на американските блондинки със сигурност е една от основните причини за все по-зачестяващите в наши дни арести на мафиоти. Стигна се до там дъртата мутра Славаторе Ло Пиколо да напише нещо като морален кодекс на италианския престъпник, съдържащ 10-те заповеди. Както си му е редът, имаме две заповеди, които наблягат на една и съща тема („2. Никога не заглеждай съпругите на своите приятели“ и „7. Към съпругата трябва да се отнасяш с уважение“) и са насочени към търсенето на еротика вътре и само вътре в семейството.

Странно, другите две почти идентични заповеди ( „5. Винаги да бъдеш на линия за Коза Ностра – това е твой дълг, дори ако жена ти ще ражда скоро.“ и „6. Идвай точно навреме на събиранията“) касаят дисциплината и трудовия ентусиазъм на труженика-мафиот.

После върви, че отричай Фройд. Именно Фройд дава вълнуващ отговор на озадачаващия въпрос: „Защо толкова много мъже могат да бъдат потентни, само ако доминират и унизяват жени по време на секс?“ *

По принцип социалистите (и сицилианците) не са известни като страстни почитатели и познавачи на наследството на Зигмунд Фройд.
Тяхното невежество обаче не означава, че Фройд е по-малко прав.
Свидетели сме как те със забележително постоянство изначално отричат рационалния импулс към сигурност чрез подразбиращия се от само себе си акт на женитба за дива селянка и мазолеста работничка.

Изглежда в тъмните дебри на обърканата им душевност преобладава ирационалното влечение към упадъчни дами, въпреки диалектическия подход към природните и човешките закони, в който всеки разумен социалист или сицилианец би се заклел (при сицилианците имаме и утежняващия момент на строгата католическа догматика).

Темата става сериозна като антична трагедия, когато субективният стремеж да бъдеш обичан се сблъска с обективния властови импулс. Тук единството и борбата на противоположностите раждат прелестни прякори от рода на „Любимия ръководител“ или „Баща на народа“ или „Мъдрият дон“.

Странно... Никой не желае да го наричат примерно „Нежният кмет“ или „Тиквата“.