През не толкова далечните 1996-1997 г. г. в известен столичен седмичник се появиха серия от материали, стръвно критикуващи тогавашното ръководство на варненската община. Те персонално удряха и по имиджа на самия мажоритарно избран за втори мандат варненски кмет Христо Кирчев.
Материалите сякаш бяха предвестник за бурята, която тепърва щеше да се разразява във синя Варна. Кирчев и Добрин Митев вече не се понасяха, но усещането за победоносна синя вълна в национален мащаб предполагаше успокояване на страстите и по места в провинцията.
Както всички в морската столица знаят - не било писано да се случи точно така.

Мащабите на този първи медиен удар говореха сами по себе си.
Безспорния професионализъм, използван при атаката срещу Община Варна, автоматически изключваше хората на Добрин Митев като автори, а не след дълго се оказа, че трябва да ги изключим и като поръчители.
След серия от разговори в София (по-скоро околностите на София) стана ясно кой е поръчителят - Божков. Александър Божков!
Цъфнаха и именцата на преките извършители, но в края на краищата те са подробност.
Пък и професионализмът винаги заслужава уважение.
Само ще споменем, че единия от авторите е известен и до ден днешен като отличен филолог, краевед и социален антрополог (Работил е в Центъра за социални практики, бил е в националните изборни щабове на СДС, редовен лектор на синия актив, бил е и директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика. Бивш зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството).

По-важно е друго - в онзи момент, когато нещата тръгнаха към успокояване (след тежките вътрешнополитически битки през 1995г.), небезизвестният Александър Божков включи целия си безспорен ресурс срещу синия варненски кмет.
За добро или за зло цялата интрига лъсна.
Ударът беше особено болезнен, имайки предвид, че в онези времена самия Александър Божков беше свързан с Варна много по-здраво от днес.
Дори беше във варненската депутатска листа, въпреки че влезе в парламента като народен представител от Добрчиката листа.
За никого във Варна не са тайна и връзките на Божков с “Отворено общество”, както и интересите му в транспорта, корабостроенето, туризма и т.н.
ТИМ се появиха малко по-късно.
В началото бяха подробност, но днес никой не знае колко по 10% са събрани с тяхна помощ.
Бизнесът си е бизнес! Нали?
Ами политиката?
Спокойно може да се каже, че първият мощен медиен удар (чрез уважаван столичен седмичник) по синята варненска община беше даден не от БСП, а от Александър Божков.
И тук следват много ако!
Ако Божков не беше качил толкова рязко летвата, може би впоследствие вътрешните конфликти във варненската организация на СДС нямаше да са толкова горещи. От друга страна няма да е коректно днес да се оправдаваме единствено с Александър Божков.
Много хора имат вина за случилото се в СДС-Варна след 1995г.
Едно обаче е безспорно - началото на поставеното на професионална основа самоизяждане в СДС-Варна бе дадено от Александър Божков.

Днес всички си въобразяват, че знаят за софийския корен на византийските интриги. Някои са все още хипнотизирани от Костов, други залагат на Надежда Михайлова, трети търсят връзки при четвърти и т.н.
Само че истинското олицетворение на абсурда е Александър Божков.
По един наистина парадоксален начин той успя да обърне едно скромно начало в ... политическа вендета без край.

Ако в началото врагът беше Христо Кирчев, някъде към средата на тази отегчителна история Кирчев бе изместен от ... Добрин Митев.
Казват, че заради бизнеса станал челния сблъсък със скандално известният ексобластен управител. И до ден днешен варненски синдикален лидер, известен с близостта си до Божков се кълне, че разполага със запис на исканите от Митев проценти за корабостроителницата.
Точно на това място запознатите с най-новата история на Варненска корабостроителница ще замълчат тактично.

Факт са обаче политическите последици. Стигна се до там член на ръководството на СДС-Варна (Ивайло Митковски) да се разграничава (меко казано) публично от “Отворено общество”. В същото време тогавашният председател на СДС-Варна (Благой Димитров) беше член на “Отговорено общество”.
Мила родна картинка!
Как започна всичко, в какво се превърна и къде отиде?
Започна срещу Кирчев, превърна се в гробокопач на Митев и отиде на майната си.
Това е!

Антон Луков