Покушението срещу млад адвокат на правозащитници в Москва е само последната брънка от дългия списък с мистериозни убийства на противници на решима в Кремъл, пише Люк Хардинг.

В Москва е навалял пухкав сняг. В богаташкия квартал „Кропоткинская” бяла пелена се е натрупала върху раменете на статуята на германския философ Фридрих Енгелс. Пред шикозните кафенета и сладкарници, както и около Храма на Христа Спасител всички е в бяло. В непосредствена близост се извисяват кремълските кули и стени.

Миналия понеделник бил един типично мрачен московски ден. В три следобед адвокатът Станислав Маркелов тръгнал надолу по улица „Пречистенская набережная”. Маркелов бе един от най-известните защитници на човешките права в Русия и близък колега на убитата журналистка Анна Политковская. Те са работили съвместно по много казуси – пътувайки до Чечня и защитавайки чеченци, чийто роднини са безследно изчезнали.
Маркелов както обикновено е в нормалното си оптимистично настроение. Той току що е дал пресконференция във връзка с един от най-нашумелите случаи – убийството през 2000 г. на Елза Кунгаева, 18-годишна чеченка, извършено от пиян руски командир на танк. Командирът, полковник Юри Буданов бе освободен само преди четири дни.

Адвокатът си тръгна заедно с 25-годишната журналистка Анастасия Бабурова, която работи на свободна практика във в. „Новая газета”. Маркелов е работил по много случаи като адвокат на вестника. Той защитаваше Политковская, когато тя получаваше смъртни заплахи след поредния си материал за поредната чеченска жертва. Вестникът е известен като основният източник на опозицията срещу Владимир Путин.

Двамата напускат залата на Независимия пресцентър и се отправят към станцията на метрото. Завиват надясно. Незабелязано мъж в тъмно палто ги последва. Той си слага и скиорска маска. Маркелов достига до ул. „Пречистенская” 1, където се намира бял дворец от 17 век. Убиецът ги застига отзад, след което стреля два пъти в тила на Маркелов със пистолет със заглушител.

Маркелов се строполява на земята, докато Бабурова се опитва рефлексивно да хване убиеца – една механична реакция, която й коства живота. Убиецът спира, след което хладнокръвно я застрелва в главата. След това побягва към станцията на метрото, на около сто метра от местопрестъплението и се слива с тълпата.

Маркелов умира на място. Той е само на 34 години. Тялото му е проснато точно на входа на старинния дворец, кръвта му обагря белия сняг. Бабурова, тежко ранена, умира в болницата същата вечер. Перфектното убийство: няма свидетели, никакви видеокамери и както става всеки път, когато опоненти на режима са застреляни мистериозно, наоколо не се оказва нито един милиционер.

Смъртта на Маркелов шокира и ужаси активистите-правозащитници. „Не знаем кой го уби. Но без никакво съмнение знаем, че той бе убит заради работата, която вършеше”- казва Таня Локшина, от „Хюмън райтс уотч”. „Маркелов бе от онези хора, които са готови да рискуват живота си за каузата. Той бе забавен, скандален и понякога доста неприятен. Той бе мой колега и приятел. Заедно сме ходили в Чечня. Винаги разказваше вицове, даже доста неприлични. Не мога да повярвам, че вече го няма”.

Адвокатът е последната жертва в дългия списък със противници на Кремъл, убити от неизвестни килъри. Смъртта му имаше широк отзвук далеч извън границите на Русия и по своята безцеремонност много наподобява убийството на Политковская. Тя бе убита пред дома си през октомври 2006 г. Тя прилича и на смъртта на Александър Литвиненко, починал от натравяне с полоний месец по-късно. Убийствата на всички тези противници на Кремъл – журналисти, адвокати, критици на руските тайни служби – имат един общ знаменател: досега няма заловен или осъден за тях. Процесът срещу четирима обвиняеми за убийството на Политковская все още продължава, но все повече хора твърдят, че това е фарс. „Това дори не е процес. Хората, които са на подсъдимата скамейка не са извършителите на убийството” – казва Наталия Нестемирова, от правозащитната организация „Мемориал”.
След убийството на Маркелов настана странно мълчание откъм офисите на президента Медведев и премиера Путин. Вместо да коментар те изпратиха милицията. Нежеланието им да осъдят този акт прилича на мълчаливо одобрение на тъмните, реакционни и добре организирани сили, замислили и предизвикали смъртта на Маркелов. Според приятелите на Маркелов всичко това става на фона на официално одобрени преследвания на правозащитни организации – на практика срещу всеки, който открито оспорва монопола върху властта на Кремъл. Например държавната телевизия Канал Первый напълно игнорира убийството на Маркелов и Бабурова.

Кой всъщност уби Маркелов и Бабурова? Този въпрос е твърди сложен. Съществуват множество версии: Маркелов и Бабурова са станали жертва на опит да бъде закрит в. „Новая газета”; елементи от руската армия са стреляли, за да си отмъстят за делото срещу Буданов; убийците са неонацисти, които си отмъщават за подкрепата на Маркелов за анти-скинхедите.

Един от последните клиенти на Маркелов бе Михаил Бекетов – руски журналисти, пребит след като се опълчил срещу корумпираните бюрократи от московското предградие Химки...
Възможно е убийците да са били изпратени то президента на Чечня Рамзан Кадиров, близък съюзник на Путин. Неотдавна Маркелов разкри съществуването на тайни затвори за изтезания в Чечня, създадени то Кадиров.

Коя от версиите е вярната е доста трудно да се каже. Истината е, че Маркелов е имал доста врагове.

Най-интригуващата версия е за съпричастието към убийството на руските тайни служби. Същите агенти имат отношение към смъртта на Политковская и Литвиненко. Затова журналистът от „Новая газета” Павел Фелгенхауер насочва пръста си към ФСБ - (Федералната служба за безопасност – наследник на КГБ).
“Според журналистите от „Новая газета”, руските тайни служби или бивши техни служители са сред главните заподозрени за убийството” – пише Фелгенхауер. Според него „безцеремонността на нападението – един единствен килър посред бял ден в центъра на Москва стреля по двама души недалеч от Кремъл в един от най-луксозните райони на руската столица, говори за предварителна професионална подготовка и щателно наблюдение, а силите за сигурност, които много добре охраняват този район, този път не виждат абсолютно нищо и просто си затварят очите”.

Руският милиардер, който е съсобственик на „Новая газета” коментира, че ситуацията е толкова мрачна, че неговите журналисти би трябвало да носят оръжие до един. Новият собственик и на британския „Ивнинг Стандарт” също така предложи неговите журналисти да завършат курсове по стрелба. Но едва ли властите ще допуснат подобно нещо.

Три седмици преди смъртта на Маркелов скинхедс били забелязани да се навъртат пред мястото на предишната пресконференция. Но Фелгенхауер е скептично настроен, че ултранационалистите биха организирали подобна операция. „Убийство със заглушител не е част от манталитета на неонацистите, които използват ножове, самоделни експлозиви или нанасят жесток побой” - пише той.

Работата на Маркелов в „Новая газета” изглежда допълнителен важен фактор. От началото на финансовата криза тиражът на вестника скочи рязко до 270 000 броя. Миналата сряда вестникът излезе в черно. На първа страница беше снимката на трупа на Маркелов, проснат на улицата. Вътре Естемирова от „Мемориал” нарече убийството „обявяване на война”. Тя пита: „На чия страна е държавата?”. От 2000 година насам четирима журналисти на вестника са убити по идентичен начин. Много от останалите автори продължават да работят под заплахата за физическа разправа.

Приятелите на Маркелов казват, че въпросът кой уби Маркелов не само няма отговор, но и става все по-неуместен. Русия си остава гангстерска държава, където критиците на Кремъл са увивани на улицата, а техните килъри така и си остават ненаказани. Това е възможно само ако държавата пряко е отговорна за тези убийства или прикрива извършителите.

„Във всяка нормална държава когато убият значима личност от обществения живот, полицията прави всичко възможно, за да залови убиеца” – казва Алексей Гаскаров, приятел на Маркелов. „Но тук у нас управляващите мълчат”.

“Подобни операции се вършат от хора, които искат да насаждат страх и тревога в обществото” – казва Андрей Столбунов, също адвокат на руски правозащитници. „Това е политически терор. Можеш да взривиш бомба и да убиеш много хора, а може да убиеш и само едни. Но това трябва да е публична фигура. Адвокатите са много добри кандидати за такива жертви”.

Докато гражданското общество изразява възмущението си от смъртта на Маркелов, голяма част от руското население остава безразлична. „Русия е станала толкова агресивна, че е трудно да се каже, кой първи стреля” – споделя Александър Сакалов от „Мемориал”. „Насилието от Чечня сега се разнася из цялата страна”.

И не само в Русия. По-рано този месец във Виена бе убит 29-годишния чеченец Улмар Исраилов. Той е бивш чеченски боец, който потърсил политическо убежище, за да се спаси от мъченията на Кадиров. Той разказа, как лично Кадиров го е измъчвал. През 2006 г. той подал иск срещу Кадиров в Европейския съд за човешките права. Пратеници на Кадиров го открили във Виена и поискали да оттегли иска си. Той категорично отказал и освен това дал интервю за „Ню Йорк Таймс. Няколко седмици преди убийството потърсил защита от австрийската полиция, оплаквайки се, че го следят. Но австрийците му отказват подкрепа.
На 13 януари двама чеченци, облечени във военни други го причакали пред един супермаркет и го застреляли два пъти в главата – професионално убийство, подобно на това на Маркелов. Според чеченски емигранти, само Кадиров и хората му могат да организират подобно убийство. Кадиров категорично отрича, а официалните власти твърдят, че Исраилов бил фантазьор.

Но странното в случая е, че тъкмо Маркелов е започнал да работи върху случая с Исраилов. Той защитава и друг чеченец – Мохамадсалах Масаев, който изчезна през август. Масаев твърдеше, че е бил измъчван в продължение на четири месеца през 2006 г. в друг секретен затвор, близо до родното село на Кадиров. Малко след интервюто за „Новая газета” той се върнал в Чечня и никой него е виждал оттогава.
Миналия петък Станислав Маркелов бе погребан в Останкинските гробища. Той остави млада жена – Галина и две деца. На погребенията не присъства никой от Кремъл. /БГНЕС

Оригинал
The Guardian, 28 Jan 2009
Who is pulling the trigger?
От Люк Хардинг (Luke Harding)