Опитите да се изкара интрига от някакво евентуално притеснение на Кирил Йорданов за бъдещите местни избори във Варна, са поредното доказателство за измисления свят, в който живеят т.нар. “негови опоненти”. Всъщност, Кирил Йорданов проблеми няма. При това, само една от причините за липса на проблеми е именно импотентността на критиките срещу него.

За разлика от варненския кмет, ГЕРБ, например, няма верен ход в морската столица. Ако изобщо има нещо предвидимо в бъдещите местни избори, то това нещо е фактът, че цялата останала десница ще разгони фамилията на ГЕРБ при положение, че Йорданов получи даже минимална подкрепа. Всички опити на Бойко Борисов да се олицетвори с дясното политическо пространство отиват по дяволите. Безвъзвратно!

Обратният вариант - война на ГЕРБ срещу Кирил Йорданов за кметския стол във Варна, също не е печеливш за Бойко Борисов. Защото минава през... сравнение между Варна и София. И това сравнение, за добро или за зло, е изцяло в полза на варненския кмет.

Изводът се налага от само себе си - нито ГЕРБ, нито Бойко Борисов са в състояние да диктуват условия на Кирил Йорданов. Нямат нито воля за битка, нито козове в ръцете си. При такова стечение на обстоятелствата, за местните лидерчета на ГЕРБ ще бъде много по-здравословно да демонстрират повече скромност.

На този фон е съвсем ясно защо водената от БСП-Варна разумна политика буквално влудява (не им минава рекетът) повечето от мераклиите за опоненти на варненския кмет. Социалистите във Варна не парадират нито със сила, нито с възможности. Очевидно е, че са проумели смисъла на класическата максима: “Война се печели с приятели”.

Лицата на варненската организация на БСП - Петър Димитров, Апостол Димитров и Борислав Гуцанов, са компромисни фигури и това е само една от причините, поради които БСП във Варна има повече приятели, отколкото врагове. Къде са фактите, че БСП-Варна няма да подкрепи Кирил Йорданов? Към днешна дата такива няма. Няма война по оста Кирил Йорданов – БСП. Няма даже намек за обтягане на отношенията. И това изчерпва темата!

Възможно ли е въобще да се даде истинска битка на Кирил Йорданов за кметския стол на Варна? Разбира се, че е възможно!

Просто в това състезание стара муцуна няма шанс. Ново лице, подкрепено от цялата десница, плюс центъра, може би ще отговори на предизвикателствата на днешната реалност. Освен ново лице, другите две ключови думи са нова кауза! Именно кауза, предлагаща позитивна алтернатива, а не тъпи интриги, старчески егоизъм и безмозъчно храчене във всички посоки.

Третото, задължително условие, е осъзната от всички в дясно и в центъра жертвоготовност. Просто Кирил Йорданов е тежък противник. Трябва да е ясно, че въпреки всичко - въпреки новото лице и новата кауза, битката може да бъде загубена. Възможно е да пострадат (при това сериозно) лични интереси и политически кариери. Вероятно ще бъдат загубени партийни позиции, икономически лостове и т.н.
Такава е реалността. Едва ли в човешката история има по изстрадана мъдрост от “Горко на победените!”

Ще се намерят ли такива политици в дясно и в центъра? Достатъчно прозорливи да направят крачка назад, да лансират напред не себе си, а истинска харизматична кауза и да заложат на едно хвърляне на заровете буквално целия си живот. Горчивият ни опит сочи, че всичко това ще си остане само предположения.
Безсмислено тракане на зъбите.
Като се замисли човек - никой не ни е виновен, че реалността във Варна е точно такава.

Как ще изглежда утрешният ден ли? Ами като днешният!
Кирил Йорданов ще продължи да демонстрира добро възпитание (просто защото наистина е добре възпитан) и търпеливо ще разговаря с хора (по-скоро нахални, отколкото учтиви) от чиито услуги всъщност той самия няма нужда. С когото е трябвало, варненският кмет отдавна се е разбрал и това, към настоящият момент, изглежда предостатъчно.

Колкото до другата страна - за нея остана вярата в... смелия рицар на син кон. Понякога мечтите се сбъдват - затова човек трябва да внимава какво си пожелава!
Антон Луков