
Наука 26.04.2025 19:23 Снимка: ДНЕС+
Древните гръко-римски скулптури са били ароматизирани
От векове учените знаят, че древногръцките и римските статуи далеч не са били безупречни фигури от бял мрамор, каквито днес се показват в музеите, а са били боядисани в богати цветове, украсени с текстил и бижута, и както показва ново проучване, дори са били ароматизирани с парфюми.
Изследването, ръководено от археолога Сесилия Брьонс и публикувано в Oxford Journal of Archaeology, разкрива как тези скулптури са били възприемани в древността не само с очите: те са били погълнати от аромати.
Ггръцки статуи в секцията за антики на Музея на изкуствата "Метрополитън" Снимка: Getty Images
Брьонс, археолог и уредник в музея Glyptotek в Копенхаген, се обръща към класически текстове и надписи от онова време, за да проучи различните значения на това какво представлява парфюмираната статуя в контекста на древните религиозни и културни практики, съобщава Archaeology News.
В изследването се подчертава значението на парфюма при украсяването на статуи, особено на божества. Римският оратор Цицерон посочва в своите литературни източници практиката на помазване на статуи с ароматни масла.
В Сегеста, в Сицилия, статуята на Артемида е получавала ароматни мазила като част от ритуалните дейности. Надписи от светилището Делос в Гърция допринасят с подробности за разходите и съставките на парфюмите, които са били използвани за поддържане на статуите на Артемида и Хера, като зехтин, пчелен восък, натрон или натриев карбонат и парфюми с аромат на рози.
Поетът Калимах също споменава ароматите в описанието си на статуята на египетската кралица Береника II, като казва, че тя е "влажна от парфюм". Това ясно показва, че тази традиция не се е ограничавала само до божествените фигури, а се е прилагала и за кралски особи и уважавани лица.
Скулптура в Атина Снимка: Getty Images
Освен религиозна стойност, парфюмираните скулптури осигуряват мултисензорно преживяване за поклонниците и зрителите. На фестивали като Флоралия в Рим към тях се добавят ароматни гирлянди от рози и виолетки, което обогатява обонянието около тези статуи.
Древните скулптори и придружители използват специални техники за нанасяне и запазване на тези аромати. Една от тях се нарича ганозис, което означава, че върху статуите се разнасят восъци и масла, смесени заедно. Някои класически автори, като Витрувий и Плиний Старши, споменават за използването на понтийски восък и специални масла за запазване на блясъка и оцветяването на скулптурите, като същевременно им придават приятен аромат.
Статуя на Хермес в археологическия музей на мястото на древна Олимпия в Гърция. Снимка: Getty Images
Друга документирана практика, която надхвърляла парфюмирането, била Kosmesis, при която статуите били обличани в тънки платове и украсявани със скъпоценни камъни. Гръцкият географ Павзаний разказва за известната статуя на Зевс в Олимпия, която редовно била мазана със зехтин, за да се предпазят компонентите ѝ от слонова кост от влажния местен климат.
Въпреки че тези оригинални парфюми отдавна са избледнели, научното изследване показа, че съществуват веществени доказателства в подкрепа на тези исторически свидетелства. Върху портрета на кралица Береника II са открити следи от пчелен восък, което подсказва, че той може да е бил подложен на древна парфюмна баня. Също така археологическите находки от Делос разкриват парфюмерийни работилници, в които най-вероятно са се произвеждали ароматите, използвани в религиозните ритуали.
Изложба, посветен на класическа скулптура на древен Рим и Гърция в Лондон. Снимка: Getty Images
Работата на Брьонс поставя под въпрос дългогодишното убеждение, че класическите скулптури са чисто визуални обекти. Вместо това тези нови открития предполагат по-богато, по-вълнуващо сетивно преживяване. Парфюмите не се използват само за естетика; употребата им поражда символика и дълбоки религиозни обвързаности, при които тези статуи са били считани за живи въплъщения на богове и почитани фигури.
Това откритие приканва към по-широко преосмисляне на начина, по който древната публика се е ангажирала с изкуството. Като признават, че скулптурите са били предназначени не само за гледане, но и за мирисане, историците и археолозите получават по-дълбоко разбиране за ролята на сетивното възприятие в древността.
Скулптури от Археологически музей на Делос Снимка: Getty Images
Както отбелязва Брьонс, "възхищението от статуя в древния свят е било не само визуално, но и обонятелно преживяване".
Това откритие позволява да се преразгледа взаимодействието на древната публика с изкуството в по-широк мащаб.
Още по темата
![]() |
1 | 2.09763 |
![]() |
1 | 2.25951 |
![]() |
10 | 3.85552 |
![]() |
100 | 4.16246 |
![]() |
1 | 1.67882 |
Последни новини
- 23:20 Росен Желязков в Карлово: Левски трябва да бъде компасът в сърцето ни
- 23:18 Радев от град Левски: Делото на Апостола остава непреходно във времето, но и провокира нашата съвест
- 23:17 Протести в подкрепа на варненския кмет Благомир Коцев се проведоха в София и Варна
- 21:56 България почете Апостола на свободата: Отбелязахме 188 години от рождението на Васил Левски
- 21:39 Хороскоп за събота, 19 юли 2025 г.
- 19:31 "Хамас" се стяга за дълга война с Израел
- 19:25 Верижна катастрофа с 5 автомобила образува тапа на АМ "Тракия"
- 19:17 СО предала всички документи, поискани от областната администрация за парк "Врана"