Подкрепата на Москва за режима на Асад ѝ помага да проектира властта си в целия регион

Бързо напредващата бунтовническа офанзива в Сирия заплашва да измести Русия от стратегически опорен пункт, който тя използва от десетилетие, за да проектира своята мощ в Близкия изток, Средиземноморието и Африканския континент.

Тя също така поставя под въпрос усилията на руския президент Владимир Путин да представи Москва като знаменосец на алтернативен глобален ред, който да се конкурира със западния либерализъм, както и защитата му на сирийския режим като доказателство за успешен отпор срещу американското господство в региона.

Миналата седмица коалиция от сирийски бунтовници предприе изненадваща офанзива, с която поднови спящата гражданска война и завзе значителни територии в Сирия, където се намират важни руски военновъздушни и военноморски бази. Бунтовниците вече превзеха градовете Алепо и Хама, а сега се приближават към Хомс.

Руските военновъздушни сили подкрепят сирийските правителствени сили, като нанасят въздушни удари по позиции на бунтовниците. Руските военни планират да проведат и военноморски учения в Средиземно море, съобщи руската държавна информационна агенция ТАСС.

Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 г., за да подкрепи президента Башар Асад срещу въоръженото въстание, предизвикано от Арабската пролет, което ѝ даде роля на влиятелна външна сила в Близкия изток. Тя се опита да използва отношенията си със съперничещи си сили като Иран и Израел, както и с Турция и държавите от Персийския залив, за да посредничи в конфликти и да претендира за статут на регионален посредник.

Москва беше съорганизатор на мирните преговори с Техеран и Анкара, за да се опита да сложи край на войната в Сирия. По искане на Израел тя се съгласи да държи иранските и подкрепяните от тях сили далеч от границата на Сирия с Израел.

Сирия отчасти е идеологически проект за Путин. Намесата в Сирия се превърна в начин за Русия да разшири визията си за многополюсен свят, противопоставящ се на западния либерален ред, казва Никол Граевски, сътрудник на Фондация "Карнеги" за международен мир и автор на предстояща книга за отношенията на Русия с Иран, включително в Сирия.

"Да видим как руските самолети напускат Сирия, докато бунтовническите сили се придвижват към техните въздушни бази, и как активите им в Дамаск падат, това би било толкова разрушително за руската представа за самата себе си. Това би приличало на Сайгонски момент за тях", казва тя.

Помощта на Путин беше от решаващо значение за оцеляването на Асад и показа на съюзниците на Москва далеч извън Близкия изток, че руската намеса може да помогне за отблъскване на народните въстания, казва бивш руски служител. Африканските лидери започнаха да канят Русия, и по-конкретно наемниците от ЧВК "Вагнер", които също изиграха решаваща роля в Сирия, да помагат за стабилизирането на техните режими.

Сирия има важно стратегическо значение и за Русия. Военновъздушната база "Хмеймим" близо до крайбрежния град Латакия служи като логистичен център за полети до Либия, Централноафриканската република и Судан, където от години действат руски частни изпълнители и военни.

Военноморската база в пристанищния град Тартус служи като единствения пункт за попълване на запасите и ремонт на руския флот в Средиземно море, където той внася стоки през Черно море. Тартус е предоставил на Путин достъп до пристанище с топла вода (където водата не замръзва) - нещо, което руските владетели векове преди него са търсили в Близкия изток. Пристанището може също така да свързва Русия с Либия - подобно на Сирия, съюзник от съветската епоха - където тя търси военноморска база, за да разшири обхвата си в Субсахарска Африка. Превземането на тези сирийски крайбрежни позиции от страна на бунтовниците може да застраши проектирането на глобалната мощ на Русия.

"Сирия предостави толкова много предимства на ниска цена", казва Анна Боршчевска, старши сътрудник в мозъчния тръст Washington Institute и автор на книга за войната на Путин в Сирия. "Загубата на Сирия би била голямо стратегическо поражение, което би се отразило и извън Близкия изток. То би имало глобални последици", допълва тя.

Въпреки намесата на Русия, Путин не успя да принуди Асад да постигне политически компромис с части от страната, което го остави уязвим за нов кръг от насилие, казва Михаил Барабанов, старши изследовател в Центъра за анализ на стратегии и технологии, базиран в Москва отбранителен мозъчен тръст. Според него сега, когато Русия е инвестирала изцяло в Украйна, е малко вероятно Москва да окаже повече от символична подкрепа. "Няколко въздушни удара и атаки с крилати ракети на ден няма да повлияят фундаментално на ситуацията. Всички играчи в Сирия разбират дълбоката ангажираност на Кремъл в Украйна и са се убедили в ограничеността на руската военна мощ", казва Барабанов.

Първоначалният успех на Русия в Сирия, осигурен с яростна въздушна мощ, също така се отрази на сметките ѝ в Украйна, като повиши увереността на Кремъл във военната си мощ и допринесе за неуспехите, наблюдавани през първата година от инвазията в Украйна, казва човек, близък до руското отбранително ведомство.

Руското външно министерство и Кремъл не отговориха на молбите за коментар. В сряда говорителката на руското външно министерство Мария Захарова осъди нападенията на бунтовниците, като ги нарече терористи и ги обвини в сътрудничество с украинските специални сили. Тя потвърди руската подкрепа за правителството на Асад.

Близкият изток отдавна е крайъгълен камък в съревнованието на Русия със Запада. По време на Студената война Русия се съюзи със Сирия, като ѝ доставяше оръжие и я подкрепяше във войните срещу Израел.

След края на Студената война, в края на 90-те години на ХХ век, Путин се стреми да възроди тази политика и да възстанови връзките на Москва в региона от съветската епоха, като задълбочава дипломатическите и икономическите отношения със Сирия, както и с Ирак и Либия. Той разшири енергийното и ядреното сътрудничество с Иран и изнася оръжия за Техеран и Дамаск.

Когато Путин се намеси в Сирия през 2015 г., той се присъедини към многовековна линия от руски владетели, водеща началото си от Петър Велики и Екатерина Велика, които също са се стремили да използват региона за разширяване на геополитическата и икономическата мощ на Русия.

И подобно на владетелите преди него, Путин видя, че кампанията му в Близкия изток е стопирана от неотложни военни искания по-близо до дома му, в Украйна.

"Един от начините да се види амбицията на Путин в Сирия е като част от по-голямата му имперска визия", казва Боршчевска. "Това е Украйна, това беше [инвазията в] Грузия през 2008 г. и до известна степен това беше Сирия. Сега, през 2024 г., Русия най-накрая се оказва претоварена", допълва тя.

Участието на Русия в Сирия промени и отношенията ѝ с един от основните врагове на Вашингтон - Иран, който подкрепяше Асад от самото начало на въстанието. Въпреки натиска от страна на САЩ и Израел за ограничаване на иранското влияние в региона, включително потенциално в предстоящите преговори за уреждане на конфликта в Украйна, отношенията на Москва с Техеран вероятно ще се запазят, смятат анализатори, особено ако настъплението на бунтовниците продължи.

Руската намеса в гражданската война обърна хода на събитията в полза на Асад и помогна на Иран да затвърди военната си позиция чак до границата с Израел. Опитите на Запада да изолира Москва и Техеран чрез санкции ги сближиха още повече.

През първите години на гражданската война в Сирия Русия е вторият по големина износител на оръжие в света, а основен получател е Иран. Техеран отдавна води преговори за закупуване на две ескадрили руски изтребители Су-35, както и радарни системи и системи за противовъздушна отбрана, които да допълнят поне четири съществуващи ракетни системи С-300, повредени при неотдавнашните израелски въздушни удари в Иран.

В замяна на това Иран предостави дронове "Шахед" за използване от Русия в Украйна, като стана една от малкото държави, които публично застанаха на страната на Москва в инвазията срещу украинците.

Макар че Русия често се е смятала за старши партньор в отношенията, разгорялата се сирийска война напомни на Кремъл за полезността на Иран, твърдят анализатори. Отблъскването на офанзивата на сирийските бунтовници ще изисква мобилизиране на сухопътни сили, като например подкрепяни от Иран милиции и офицери от Революционната гвардия - а не само въздушни удари - което ще направи Москва по-зависима от Техеран, казва Граевски. "Русия сякаш винаги е смятала, че превъзхожда Иран, и мисля, че сега може да се окаже много по-зависима от тях", допълва тя.