Средните компании, които осигуряват работа на милиони хора, вече съкращават служители и преместват производството си в чужбина, за да намалят разходите.

Автор: Том Феърлес, The Wall Street Journal

В продължение на десетилетия хилядите нишови производители от световна класа, които са гръбнакът на германската икономика, разчитаха на едно непреодолимо предимство: ненадминатото качество. Сега тази защитна стена започва да се руши.

Mittelstand — широкият слой от средни производствени компании, специализирани основно в капиталови и междинни стоки и зависими от износа — някога процъфтяваше, произвеждайки машини за фабрики по целия свят. Но Китай вече наваксва изоставането в качеството и предлага цени, които са наполовина по-ниски от тези на европейските конкуренти.

Докато сред германските производители се разпространява тревога, в някога проспериращи градове и села, които от поколения не помнят икономически спад, започват масови съкращения. Този момент може да се превърне в политически поврат за страна, чието богатство до голяма степен бе създадено от Mittelstand — „средната класа“, както накратко наричат ядрото на най-голямата икономика в Европа.

За първи път от десетилетия Германия вече внася повече високотехнологични капиталови стоки от Китай, отколкото изнася за него. Производителите внезапно се оказаха в отбрана — не само в Китай и на други чужди пазари, но и у дома. Много компании от Mittelstand спират временно работа, съкращават персонал или преместват производството си, включително в Китай.

Патрик Буркхарт, управляващ директор на производителя на машини Aura, базиран в Югозападна Германия, със 115 служители и годишни приходи от около 30 млн. долара, казва, че китайската конкуренция рязко се е засилила само през последните шест месеца и това е довело до срив на поръчките.

Aura произвежда отоплително оборудване, което се вгражда в по-големи индустриални машини — като преси, пещи и екструдери, използвани за производство на всичко — от найлонови торбички и дограма до автомобилни части и хранителни изделия.

Наскоро на пазара се е появил китайски конкурент, който е предизвикал силен натиск върху цените, казва Буркхарт. За да печели проекти срещу утвърдените германски и японски производители, „трябва да бъда много креативен“, признава той.

Според доклад на EY от май германската индустрия губи над 10 000 работни места всеки месец. Промишленото производство е намаляло с около 10% между февруари 2022 г. и началото на 2026 г., като енергоемките сектори са се сринали с повече от 15%.

Търговският баланс на Германия с Китай при капиталовите стоки се е обърнал — от излишък от около 750 млн. евро до дефицит от 500 млн. евро между средата на 2024 г. и август 2025 г. (на база 12-месечна плъзгаща се средна), според базираната в Ню Йорк Apollo Global Management. Германският износ на металообработващи машини за Китай е спаднал с около една трета през първото тримесечие спрямо година по-рано.

Структурата на стоките, които влизат и излизат от германските пристанища, се променя бързо, докато Китай засилва собственото си производство.

Ако европейските политици не предприемат по-твърди мерки за защита на индустрията, „може да станем свидетели на много бърз упадък на германския Mittelstand“, предупреждава Ноа Баркин, старши съветник в изследователската компания Rhodium Group.

Европейските лидери търсят нови правни инструменти за ответни действия срещу Китай. Само китайският износ на стоки за Германия е нараснал със 17% до май тази година спрямо същия период година по-рано, а износът за Европейския съюз се е увеличил с 16% според данните на китайските митници, изчислени в долари.

След мащабния срив на пазара на недвижими имоти Китай все повече разчита на производството като двигател на икономическия растеж. Изправени пред слабо вътрешно търсене и препълнени складове, фабриките агресивно продават в чужбина, което доведе търговския излишък на страната до историческите 1,2 трилиона долара миналата година.

Тази трансформация е резултат от целенасочена, подкрепяна от държавата индустриална стратегия. Чрез инициативата „10 000 малки гиганта“ китайското правителство насочи огромни субсидии, данъчни облекчения и държавни ресурси към хиляди специализирани средни компании, създадени с ясната цел да заместят прочутите германски „скрити шампиони“.

Все още има германски компании, които произвеждат продукти, от които Китай се нуждае, казва Баркин. Сред тях са Trumpf, производител на лазери, и Zeiss, която прави оптични устройства за медицинска техника и оборудване за производство на чипове. Но Пекин работи за премахване и на тези зависимости.

Когато производител в Източна Европа или Южна Америка изгражда нов завод, той вече може да закупи цялата екосистема — шприцмашини, роботизирани ръце, сушилни и софтуер за облачно управление — директно от един интегриран китайски доставчик.

„Китай вече изяде голяма част от обяда на германската индустрия и се готви да започне с вечерята“, предупреди директно в свой неотдавнашен доклад лондонският мозъчен тръст Centre for European Reform.

Кризата се задълбочава от високите цени на енергията и слабото търсене в Европа, дефлационния натиск в Китай, който понижава експортните цени, както и от юана, който според много икономисти е подценен.

Конкуренцията е особено ожесточена в сектори, където мащабът е решаващ — като термопомпите и автомобилите, казва Клеменс Фюст, президент на института Ifo. По-специализираните компании засега се справят по-добре. „Трудно е да се каже къде ще свърши всичко това“, отбелязва Фюст.

Компаниите от Mittelstand, които дълго се гордееха с твърдата си привързаност към свободната търговия, напоследък започнаха да искат държавна защита срещу подкрепяните от китайската държава конкуренти.

Китайските компании вече контролират една трета от световното производство в машиностроителния сектор, казва Оливер Рихтберг, ръководител на външната търговия във VDMA — асоциацията на производителите на машини и оборудване, чиито членове осигуряват работа на един милион германци.

Критичната точка бързо наближава, предупреждава Рихтберг: „Ако достигнат 40 или 50%, вече няма да имаме никакви инструменти за въздействие.“

През последните две години ЕС започна рекорден брой търговски разследвания срещу Пекин, но тези мерки обхващат само малка част от китайския внос. По-широките и по-строги търговски защити, обсъждани на срещата в Брюксел през юни, вероятно ще отнемат поне година, преди да станат реалност.

Михаел Зюс, дългогодишен ръководител в Siemens, а сега изпълнителен председател на швейцарския производител на покрития Oerlikon, смята, че германският Mittelstand има проблеми основно заради високите разходи у дома и новото поколение семейни предприемачи, на които според него им липсва амбиция.

„Да, Китай става все по-конкурентоспособен“, казва Зюс. Но „Германия се нуждае от истински реформи. Трябва да излезем от зоната си на комфорт.“

Въпреки това над три четвърти от германските машиностроителни компании смятат конкуренцията от Китай за най-голямото стратегическо предизвикателство в света според проучване, публикувано през януари от базираната в Хамбург консултантска компания Infront.

В Aura Буркхарт казва, че китайските, японските и дори германските клиенти все по-често настояват компанията му да произвежда в Китай. Една от причините са разходите. При китайските производители има и нарастващ политически натиск добавената стойност да остава в Китай.

Буркхарт, който някога е произвеждал изцяло в Германия, вече прави 20% от продукцията си в Китай. Ако нищо не се промени в Европа, този дял може да нарасне до 70%, казва той.

„Намираме се в много тежка ситуация“, признава Буркхарт. „Това е историческа промяна, която поставя под натиск цялото общество.“