Половината плажове по Черноморието остават без спасители. Тази новина от вчерашния ден едва ли ще изненада някой във Варна и Бургас – жителите на тези градове са свикнали с нея от години.
По-скоро е повод за размисъл.

Защото е показателна за отношението към сигурността на хората, живеещи или почиващи край морския бряг.
От години има плажове, които остават без спасители.
И пак от години черната хроника в медиите отразява студената бройка на удавниците.

По принцип, отговорността се носи от Областните управи, тъй като те дават концесиите на плажовете. Тяхното чиновническо оправдание е, че според новите правила само 1% от ивицата може да бъде заета от барчета и сергии. Това означава по-малко наематели и по-малко приходи. И няма интерес от потенциални концесионери.
Оправданието им изглежда логично. Но не е!
Просто, защото от години се повтаря едно и също. След като и при старите правила беше същото, а новите не помагат, изводът се налага от само себе си – моделът е сбъркан!
Сбъркан, но… удобен?

Някой да е чул или видял някаква инициатива за промяна от страна на варненския областен управител, например? Снишил се е като Бай Тодор пред перестройка и… ни дума, ни вопъл, ни стон. Човечецът мълчи като съветски шпионин на разпит в Ленгли!
Според свидетели, преди години лицето Данчо Симеонов е бил истински майстор на тихия донос. Писал, та се късал. Срещу хора! А не срещу проблеми!
Сега нещата са далеч по-прости – от него се иска не донос, а експертно мнение. Инициатива! Опит за промяна! Дискусия!
Защото най-лесната (но не и приятна) работа е да се броят удавниците.
В интерес на истината, Бургас за пореден път е в малко по-добра позиция.
Там поне кметът им работи.
Във Варна, сандвичът от общинарско-чиновническо безразличие е самото съвършенство.
Тук делото на давещите се, наистина е дело на самите давещи се.
Кметът не само че няма мнение - него въобще го няма!
Антон Луков